Може ли един QR код да отвори вратите на света? Това е въпросът, поставен в Естония, която, съвместно със Световната здравна организация, полага усилия за разработването на цифрови ваксинационни паспорти, които да са признавани навсякъде по света.

"Проблемът е дали този, който проверява сертификата, може да има доверие на източника на документа", подчертава Мартен Каеватс, съветник на естонското правителство по технологичните въпроси.

"Решението трябва функционира както в Еритрея, така и в Сингапур", уточнява той.

Естония вече разполага със собствена система за електронни здравни досиета, които съдържат информация за ваксините, но повечето страни по света нямат такива системи и не съществуват методи за взаимно признаване на този вид национални документи.

Проектът е една от многобройните инициативи за цифров ваксинационен паспорт, които стартираха по света и които повдигат неотложни въпроси във връзка със защитата на личния живот и човешките права.

Световната здравна организация също проявява предпазливост и за момента не препоръчва ваксинационни паспорти за пътуващите, тъй като не ги смята за достатъчна защита срещу заразяване.

Въпреки това цифровите сертификати откриват привлекателна перспектива особено за браншовете, засегнати от пандемията, като например самолетните компании.

"Емирейтс" и "Етихад" обявиха миналия месец тестове през приложение, което позволява да се потвърди, че пътникът е ваксиниран, преди да бъде допуснат в самолета.

Споразумението между Световната здравна организация и Естония предвижда разработването на "жълта карта с чип", цифрова версия на съществуващата система от хартиени документи, доказващи поставянето на ваксина срещу жълта треска.

Според Каеватс, който също така е съветник и на Световната здравна организация по цифровите въпроси, свързани със здравеопазването, през идните месеци е "невъзможно" да бъде създадена световна система за цифрова идентификация, като е по-вероятно да има смесен режим от хартиени и електронни сертификати.

Работата се фокусира върху създаването на световни принципи за разработването на "единно общо решение за потвърждаване на съществуването на доставчиците на грижи", които са издали въпросния сертификат.

Естония, която е с население от 1,3 милиона души, си спечели реномето на технологичен пионер, а естонците допринесоха за проекти като Скайп, електронното гласуване и транспортните роботи.

"Гардтайм", естонска компания, която разработва цифрови сертификати за COVID-19, си сътрудничи с Исландия, Унгария и Литва, а също така и с "Астра Зенека", фармацевтичната компания, която произвежда една от ваксините срещу коронавируса.

Според Айн Авиксо, главният медицински специалист на "Гардтайм", някои страни ще започнат да използват цифрови паспорти на национално ниво "през идните седмици".

Авиксо смята притесненията във връзка със защитата на личния живот за неоснователни и подчертава, че компанията му използва технологията блокчейн, за да защитава данните.

Личните и здравните данни остават защитени в местоположението си по произход и системата прави само "криптографична проверка на сертификата и на процеса на неговото издаване, а също така и на автентичността на ваксината".

В отговор на същите тези притеснения, съвместният проект на Световната здравна организация и Естония е базиран на принципите, че хората трябва да разполагат с възможността да изтрият данните си и че на технологичните компании не бива да се разрешава да се възползват от обработваните данни.

Въпреки това, според Ана Бедуши, хонорувана преподавателка по право в Екзитърския университет във Великобритания, подобни инициативи повдигат още "въпроси във връзка със защитата на данните и личния живот".

Тези сертификати създават риск за появата на "ново разделение между хората, с оглед на здравното им състояние", заяви тя пред Франс прес.

Според Бедуши преди да се премине към широка употреба на новата система, първо ваксините трябва да станат достъпни навсякъде, а също така да бъдат предвидени алтернативни варианти за хората, които не могат да бъдат ваксинирани, като бременните жени, например.

"Не е достатъчно да бъдат разработени технически решения за проверка на здравното състояние на хората", казва преподавателката, като изтъква, че "трябва рисковете, свързани с разполагането на тези технологии, да бъдат предвидени и сведени до минимум".