ЕС ще решава дали да пресява мигранти извън територията си

Съдбоносна лидерска среща на ЕС ще търси европейски консенсус за по-твърди мерки против нелегалната миграция

09:13 | 20 юни 2018 | Редактор : Виктор Стефанов 28 2747 Снимка: БТА

Евролидерите обмислят планове да изпращат спасените в морето мигранти в центрове извън територията на ЕС, което е признак за по-твърд подход по въпроса с миграцията, пише в. "Файненшъл таймс", цитиран от БТА.

Бежанците

Центровете ще бъдат използвани за отсяване на "икономическите мигранти" от "тези, които имат нужда от международна закрила". Предложенията ще бъдат обсъдени следващата седмица в Брюксел на срещата на лидерите на ЕС, пише британският вестник, като цитира проект за заключителен документ на предстоящата среща.

Идеята е следствие от нарастващото политическо напрежение заради миграцията в Европа. Новият твърдолинеен италиански вътрешен министър Матео Салвини отказа миналата седмица да допусне в Италия кораб, превозващ над 600 мигранти, а германският канцлер Ангела Меркел е изправена пред криза заради разногласия с коалиционните си партньори по мигрантската политика.

Поддръжници

Предложението извън ЕС да бъдат обособени миграционни лагери, в които желаещите закрила да бъдат предварително пресявани на направи председателят на Европейския съвет Доналд Туск.

"Все повече хора пристигат в Гърция, има ново развитие по албанския маршрут. Мисля, че е важно да не чакаме катастрофата, както през 2015 г., а да действаме изпреварващо", каза неотдавна австрийският канцлер Себастиан Курц, който е един от поддръжниците на идеята за центрове за "прецеждане" извън ЕС.

Председателят на водещата политическа сила в Белгия - партията Нов фламандски алианс (НФА) Барт де Вевер заяви, че на предложението липсва "завършек" - то не съдържа правило незаконните мигранти да бъдат лишени от правото на убежище.

Едно от обсъжданите места за такива центрове са Западните Балкани заради активизиране на мигрантския поток през Албания.

Пречки

Предложението обаче може да се натъкне на правни пречки, включително на забраната да се изпращат хора в страни, смятани за небезопасни. Остава неясна и съдбата на мигрантите, чиито молби за убежище в ЕС не бъдат одобрени, което създава опасност тези центрове да се напълнят с хора, които нито могат да отидат в Европа, нито да се върнат у дома, пише "Файненшъл таймс".

Виж още Борисов и Тръмп удариха задружно по "разградения двор" Европа (видео)

Директорът на Института за миграционна политика "Европа" Елизабет Колет пък смята, че подобни планове са признак за времена на отчаяност.

"Тези идеи изглеждат добре на хартия, но беше трудно да се намери страна извън ЕС, готова да бъде "васална държава" по този начин или да се измисли система, която действително да бъде работеща", каза тя.

"Това, което е новото сега, са размерите на политическата отчаяност в прокарването на тези идеи. Страните са готови да сложат още на масата - тоест да плащат повече на трети страни - и са по-малко загрижени за това колко добре функционират тези трети страни."

Вчера трябваше да бъде денят, в който френският президент Еманюел Макрон да получи дългоочаквания си отговор от Германия за големите си идеи как Европа отново да стане двигател на либерализма в света. И той донякъде успя. Но срещата му с канцлера Меркел мина под знака на неотложния въпрос за гасене на разрастващите се популистки пожари, породени от миграцията на континента, включително в самата Германия, пише в. "Ню Йорк таймс".

Виж още Мария Стоянова: Който и да смени Меркел, няма да има същата емпатия към България

Меркел, изправена пред бунта на баварските консерватори, който за малко да събори правителството й в понеделник, има краен срок да постигне до 10 дни европейско споразумение за ограничаване на миграцията, каквото ЕС не успява да сключи вече много години.

Отчасти защото се нуждае от подкрепата на Франция за постигане на европейски консенсус за миграцията, Меркел даде съгласието си по друг въпрос, за който Макрон активно лобира. Става дума за общ бюджет на страните от еврозоната, различен от този на ЕС - мярка, което преди бе немислима за финансово консервативната Германия, посочи американският вестник.

Срещата им в двореца Мезеберг край Берлин, състояла се преди срещата на върха на ЕС в края на юни, трябваше да обхване широк спектър от теми от европейския дневен ред, но бе белязана от вътрешнополитическите предизвикателства пред всеки от двамата лидери. Макрон се нуждаеше от напредък по предложението си за бюджет на еврозоната, с който да се похвали у дома. Меркел в замяна се нуждаеше от подкрепа, за да синхронизира разпокъсаните политики в Европа за предоставяне на убежище, пише "Ню Йорк таймс".

ИЗБРАНО