Мария Стоянова е журналист, анализатор и наблюдател на европейските процеси. Завършила е журналистика в Австрия. Специализирала е в Германския Бундестаг като сътрудник на бившия му председател Рита Зюсмут. В най-големия европейски автомобилен концерн "Фолксваген" е била на стаж в дирекция "Концерни комуникации". Събирала е опит в австрийски и германски медии. От 2004 до 2012 е кореспондент на БНТ в Берлин. От 2012 до 2018 е член на СЕМ, като в периода 2016-2017 е негов председател. След края на своя мандат в регулатора, Стоянова отново е в БНТ като международен редактор.

- Г-жо Стоянова, вие добре познавате политическата ситуация в Германия. В момента страната е заплашена от правителствена криза, след като вътрешният министър Хорст Зеехофер - председател на Християнсоциалния съюз (ХСС) - по-консервативния баварски партньор на Християндемократическия съюз на Ангела Меркел (ХДС) - заплаши да я заобиколи, като въведе едностранни гранични ограничения като част от по-широк антиимиграционен план. Канцлерът е против него, защото така товарът от бежанците ще се прехвърли върху съседни държави и това ще подкопае солидарността в ЕС. Според Вас как ще се развият нещата и възможно ли Германия да остане без кабинет, а Меркел да загуби поста си на канцлер?

- Двете посестрими партии не за първи път ескалират отношенията помежду си. В историята на партийния им съюз е записана годината 1976-та, когато за три седмици дори се разделят. Тогава лидери са съответно Хелмут Кол и Франц Йозеф Щраус. Крамолите бързо приключват, след като Кол заплашва да разшири структурите на Християндемократичния съюз и в Бавария. Сега обаче е различно, защото двете партии не са в опозиция, както през 1976-та, а управляват. Общото е, че и тогава, и сега не става въпрос за политика, а за личностно надмощие. За избирателите това е пределно ясно и затова, според социологическите проучвания, губят доверие в двете формации. Журналистите в Берлин дори открито съветват Меркел да острани Зеехоферр, защото е недопустимо вътршен министър да поставя ултиматум на канцлера. Понеже на 14 октомври в Бавария предстоят избори, нервността се засилва. Всичко е възможно да се случи, ако до 1 юли канцлерът не успее да постигне европейско решение на мигрантския въпрос.

- Преди няколко дни вътрешният министър уволни шефката на германската Федерална служба за миграцията и бежанците с обвинението, че са одобрени неправомерно над 1200 молби за убежище на мигранти, като е възможно това е ставало срещу плащане на подкуп. Това беше ли провокация от страна на Зеехофер към Меркел и очаквате ли тя да отвърне на удара?

- Решението за отстраняването на ръководителя на Федералната служба за миграция и бежанци беше правилно и дори очаквано. Става въпрос за една претоварена администрация, която от няколко години се намира във фокуса на общественото внимание. Седмици преди въпросното уволнение вътрешният министър Зеехофер анонсира "дълбоки реформи". Пикантен е моментът, в който стана отстраняването - в разгара на кавгата за предложения от него миграционен план с 63 точки. Така уволнението измести от публичната дискусия споменатия план. Всъщност, конфротацията между лидерите Меркел и Зеехофер поставя и двамата под натиск. Да излязат от създалата се сложна ситуация без видими щети, ще бъде много трудно, а от друга страна, много интересно за наблюдение.

 - Какви ще са последиците за ЕС, който неминуемо ще бъде разтърсен силно, ако Меркел падне от власт?

- Знаете ли, кихне ли Германия, всички в Европа хващаме грип. Дългата правителствена криза там показа колко важна е политическата стабилност и предвидимост в Берлин. Ангела Меркел стана гарант за това. Нейният прагматизъм и дългогодишен управленски опит я превърнаха в значима величина. От друга страна, точно това не се харесва на много от новите европейски лидери, които не искат "германската Европа", каквато познаваме сега.

 - А как ще се отрази това на България? Меркел е силен поддръжник на премиера Бойко Борисов, имат ли шанс той и третото му правителство за подкрепа от евентуален неин наследник или по-скоро не, което може би ще засили вероятността от предсрочни избори у нас?

- Самият факт, че Ангела Меркел е с източногермански произход, я прави изключително близка по разбиране, отношение, съчувствие към проблемите, които преживява една страна в преход, такава, каквато е нашата. Важно е да получаваме разбиране от най-голямата държава в центъра на Европа, каквато е Федералната република. Който и да дойде след Ангела Меркел, няма да има същата емпатия.

- Сигурно общувате с обикновени германци, как коментират те събитията в страната си?

- По повод разприте между двете посестрими партии мой колега, журналист в Берлин, ми разказа виц: Аденауер (първият и легендарен канцлер на ФРГ) пита внука си какъв иска да стане като порасне. Искам да стана канцлер, като теб, отговаря внукът. Нямаме нужда от двама, отвръща Аденауер... Колкото и голяма страна да е Федералната република, тясна е за двама канцлери. В момента лидерският двубой наподобява съперничество за канцлерския пост, а той е зает.