Грузинският парламент одобри на трето и последно четене закон за "чуждестранните агенти", който предизвика политическа криза в страната с масови протести и предупреждение от Брюксел, че тази стъпка ще попречи на отдавнашните стремежи на Тбилиси към членство в ЕС. Според критиците той дублира подобно руско законодателство, използвано за заглушаване на инакомислието.

Кризата в Грузия

Законът за чуждестранното влияние бе приет с 84 на 30 гласа.  Сега грузинската президентка Саломе Зурбишвили вероятно ще наложи вето над текста, което обаче парламентът може да преодолее с допълнителен вот, създавайки сцена за по-нататъшни протести в криза, която може да определи дали Грузия ще остане на пътя към интеграция с Европа или ще се върне обратно към Русия, отбелязва Ройтерс.

По време на дебатите преди гласуването депутати от управляващата партия и от опозицията се сбиха в пленарна зала. До сблъска се стигна след като депутатът от управляващата партия "Грузинска мечта" Димитри Самхарадзе влезе във вербална конфронтация с председателя на "Националното движение" Леван Хабеишвили. След това той се опита да нападне физически опозиционния народен представител. Намесиха се депутати, които да го спрат, което предизвика меле. В крайна сметка Самхарадзе е бил озаптен, пише Georgia Today.

През април отново се стигна до бой в парламента заради спорния законопроект по време на гласуването му в правната комисия. Тогава той бе приет за едва 67 секунди.

Законопроектът изисква организациите, получаващи повече от 20% от финансирането си от чужбина, да се регистрират като агенти на чуждестранно влияние, налагайки тежки изисквания за разкриване на информация и наказателни глоби за нарушения.  Противниците нарекоха законопроекта "руския закон", сравнявайки го с руското законодателство, използвано за насочване към критиците на Кремъл.

Правителството на Грузия пък твърди, че законопроектът е необходим за насърчаване на прозрачността, борба с "псевдолибералните ценности", пропагандирани от чужденци, и запазване на суверенитета на страната.