Бежанците от Нагорни Карабах: И Армения, и Русия просто ни предадоха

"Загубихме всичко - и дома си, и родината", разказва през сълзи Женя Петросян, една от 100-те хиляди прокудени

09:37 | 2 октомври 2023 | Автор: Аршалуйс Мгдесян, "Дойче веле" 262 12875 Снимка: БТА

Бежанците от Нагорни Карабах, които са избягали в Армения, са около 100 000. След военната операция на Азербайджан в региона на 19-20 септември етническите арменци започнаха да напускат територията, която е под контрола на Баку.

Войната за Карабах

Бежанците преминават през граничното село Корнидзор, за да стигнат до Горис - първия голям арменски град след Нагорни Карабах. ДВ посети тези населени места, за да поговори с хората.

"И Армения, и Русия просто ни предадоха"

Женя Петросян и седемчленно ѝ семейство напускат Нагорни Карабах веднага след деблокирането на Лачинския коридор - единственият път, свързващ региона с Армения. "Загубихме всичко - и дома си, и родината. И от Армения, и Русия ни предадоха. Сега сме принудени да се преместим в Армения, но не знаем какво ще правим", казва Женя със сълзи на очи.

Женя и съпругът ѝ са от Степанакерт - столицата на непризнатата Нагорно-Карабахска република. "Живеехме там без да се оплакваме от условията - нито война, нито мир. Имахме дом, адрес, родина", разказва тя пред регистрационния център за бежанци в Горис. В Степанакерт Женя работела в хотел, мъжът ѝ е бил шофьор - както на такси, така и в институциите на непризнатата държава, които вече не съществуват.

За много от хората връщане назад няма

Техният живот, както и животът на хиляди други карабахски арменци става изключително труден с блокадата на Лачинския коридор през април. Семейството на Женя едва успява да си осигури дори продукти от първа необходимост, тъй като отвън храна не пристига, а местното производство е недостатъчно и много скъпо. "Не можех да дам на децата дори бонбони. Те бяха свикнали майка им да им отказва, ако поискат нещо сладко", споделя Женя пред ДВ.

От Баку официално обещават да гарантират правата и сигурността на арменците, които изберат да се интегрират в обществото на Азербайджан. Жителите на вече разпуснатата Нагорно-Карабахска република обаче не вярват на тези обещания.

"Няма да поема такъв риск - няма да се върнем, ако там има азербайджанци", казва Сероб, жител на Аскеран - друг град в Нагорни Карабах. На него и на петчленното му семейство са им били необходими около 24 часа, за да преминат през задръстването по пътя към Армения със своя автомобил "Жигули". Въпреки че разстоянието от Степанакерт до Корнидзор е само 80 километра, заради планинския терен то се преодолява трудно. В последно време този преход отнема няколко дни.

Снимка: БТА

"Светът гледаше, докато ние гладувахме"

"Пътувахме повече от 36 часа. Държеше ни надеждата, че това е единственият начин да избягаме, че децата ни най-накрая ще излязат от бомбоубежищата и ще спрат да се страхуват от всеки силен звук, защото мислят, че престрелките са започнали отново", разказва Сероб. В Нагорни Карабах той работел в супермаркет.

"Имаше остър недостиг на всичко. Налагаше се да се редим с часове на опашка в пекарната, за да купим два хляба за семействата. Имаше моменти, в които хлябът не стигаше. Имаше дни, в които умирахме от глад. И светът гледаше, никой не правеше нищо, докато ние гладувахме", казва той гневно.

Хората, с които ДВ разговаря, описват военната операция на Азербайджан като "ад". Армине, друга бежанка от Нагорни Карабах, казва, че е мислила само за едно - да спаси себе си и децата си.

Те искат да избягат от призрака на войната

Администрацията на област Сюник в Южна Армения, която приема бежанците, работи денонощно. "Магазините и пекарните работят без прекъсване, Сюник приема преселници денонощно. В района оперира работна група от 350 души", заяви пред медиите областният управител Роберт Гукасян.

Партньорите на Армения също отпускат средства за нуждаещите се. ЕС обяви, че предоставя хуманитарна помощ, а САЩ изпратиха екип за реакция при бедствия, който да координира казваната от Вашингтон подкрепа.

Бежанците от Нагорни Карабах не се оплакват от приема и оказването на първа помощ - те са разтревожени за бъдещето си. Много от тях обаче твърдо знаят къде не искат да живеят - в пограничните райони с Азербайджан, където също е неспокойно и периодически се стига до сблъсъци между арменските и азербайджанските военни.

"Не искаме призракът на войната да ни следва. Достатъчно, стига толкова! Искаме да живеем в мир. Децата ни заслужават правото на мирен живот на място, където няма изстрели и бомбоубежища", обобщава Армине.

Материалът е на DW и е публикуван тук>>>

ИЗБРАНО