Армения отказа учения на организацията, която в Ереван наричат „пистолет, който не стреля“

Премиерът Пашинян заяви, че го смята за нецелесъобразно

Снимка: AP/БТА

Армения отказа учения на организацията, която в Ереван наричат „пистолет, който не стреля“

Премиерът Пашинян заяви, че го смята за нецелесъобразно

11:48 | 10 януари 2023 | Редактор : Денис Коробко 94 4617 Снимка: AP/БТА

Армения няма да провежда учения на Организацията на договора за колективна сигурност през 2023 г. Арменският министър-председател Никол Пашинян заяви, че Ереван смята за нецелесъобразно провеждането на учения на ОДКБ в страната през тази година. Арменското министерство на отбраната е уведомило за това ОДКБ.

Войната за Карабах

По-рано Пашинян разкритикува Москва за ситуацията с Лачинския коридор към Нагорни Карабах, който остава блокиран от седмици. Арменските власти обвиняват руските миротворци в бездействие.

Миналата есен Армения отказа да участва в ученията на ОДКБ заради ситуацията на арменско-азербайджанската граница, а Пашинян не подписа заключителната декларация от срещата на върха на организацията.

Организацията на Договора за колективна сигурност, създадена от останките на СССР, днес е уникално обединение, пише Би Би Си. Страната, в чиято столица е сключено споразумението за създаване на военно-политическия блок, вече не е негов член; две от шестте държави членки воюват с други държави, но със собствени сили; други две постоянно воюват помежду си.

В началото на октомври Киргизстан не пожела да бъде домакин на учение на мироопазващите сили на организацията. На 10-14 октомври в района на Исик-Кул трябваше да се проведе командно-щабно учение, наречено "Несломимо братство 2022", но то беше отменено без причина.

Когато на следващия ден прессекретаря на Кремъл Дмитрий Песков бе попитан дали между Русия и Киргизстан има разногласия, той отговори: "Не".

ОДКБ включва Русия, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан. Учението в Исик-Кул, е трябвало да бъде учение за осигуряване на прекратяване на огъня. Все пак изглежда, че по-малко членове вярват в способността на силите на ОДКБ да наложат прекратяване на огъня. Например Армения отказа да участва в учение на ОДКБ в Казахстан в края на септември.

Дейността на ОДКБ - или липсата на такава - предизвиква недоволството на много от политиците в блока. В средата на септември в Ереван се проведе митинг с искане Армения да се оттегли от Договора за колективна сигурност и да започне преговори с нови съюзници. Причината бе пасивният отговор на ОДКБ на искането на Армения да изпрати войски в зоната на сблъсъците с Азербайджан, които се възобновиха през нощта на 12 срещу 13 септември.

Тогава председателят на парламента Ален Симонян и секретарят на Съвета за сигурност Армен Григонян подкрепиха протестиращите. Симонян сравни ОДКБ с пистолет, "който не стреля, с който можеш само да ударяш или да го показваш".

Протестите съвпаднаха с посещението на председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Ереван, а на следващия ден, 19 септември, стана известно за тристранната среща на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен в Ню Йорк с външните министри на Армения и Азербайджан.

Експертите смятат, че Русия е на път да се оттегли от Закавказието и Централна Азия, тъй като вече не издържа тежестта на външната си политика, а балансът на отношенията се променя значително.

"Именно по тази причина САЩ търсят варианти как точно да се включат в новите баланси, без да участват пряко в тях, ако е възможно. Армения вероятно ще бъде "предадена" на европейците и НАТО", пише политологът Анатолий Несмиян, цитиран от Би Би Си. "Всичко това много напомня на ситуацията преди разпадането на СССР", продължава той, "тогава също започна разделянето на съветската зона на влияние и Кремъл беше принуден да се преструва, че нищо не се случва, защото вече не беше в състояние да реагира на случващото се.

"Днес Русия също вече не се включва в сметките, тъй като е изчерпала потенциала си в украинския чернозем и днес довършва армията си, като е лишена дори от хипотетични възможности да участва във вземането на каквито и да било решения в бившите си зони на интерес", смята експертът.

Наблюдателите често определят ОДКБ като аморфна организация. В историята си тя е разполагала военни контингенти само веднъж: през януари 2022 г. изпрати миротворци (предимно руски) в Казахстан, където избухнаха масови протести и последваха безредици.

ИЗБРАНО