Хибридните войни в Арктика

През март тази година се състоя заседание на Европарламента, на което беше гласувана резолюция, забраняваща на европейските страни да добиват нефт в Арктика.

13:15 | 8 ноември 2017 45 614

Мнозина анализатори са на мнение, че въпросната резолюция е насочена срещу евентуално разширяване на нефтодобива в Арктика от страна на Норвегия.

От всички европейски страни единствено Норвегия има брегова ивица (без да броим Дания, чиято територия се води замръзналият остров Гренландия), но въпросната резолюция има и по-далечни последици. Тя е част от голямата и сложна хибридна война за ресурсите на Арктика. Арктика в по-широкото и понятие е с площ около 30 милиона квадратни километра, т.е доста повече от площта на 300 "Българии".

Северният ледовит океан заема около половината от тази площ, около 13 милиона кв. км.Точните граници на икономическите зони в Арктика така и не са еднозначно определени и възприети от "замесените" в този конфликт с история повече от век.

Доскоро беше възприет "секторният подход". При него, образно казано, "тортата" на Арктика се реже на парчета според проекцията на бреговите ивици на съответните арктически държави. Тон задава Канада през 1909 година, когато обявява суверенитет върху всички територии от своите крайбрежия до Северния полюс.

През 1926 г. същото прави и Съветският Съюз, който обявява за част от територията си арктическият сектор по меридианите от Северния полюс до своя бряг.

Ето така изглежда арктическата торта според секторния подход

Около 40 на сто от нея принадлежи на Русия, останалите части - на Дания, Норвегия, Канада и САЩ. С какво е толкова ценна Арктика? С огромните си доказани залежи от нефт и нефтопродукти, но не само: по крайбрежията и шелфа съществуват многобройни ресурси, минерали, редки елементи, руди, въглища.
Само нефтопродуктите в Арктика представляват 20 на сто от всички световни доказани запаси. При това става дума само за откритите находища, а се предполага, че в шелфовите зони съществуват огромни неоткрити запаси от полезни изкопаеми.

Как глобалното затопляне може да "подари" на Русия нефт за $200 трилиона

За съществуващите арктически ресурси се знаеше много отдавна, но доскоро Арктика беше скована от дебел, непробиваем многогодишен лед на над 80-85 на сто от територията си целогодишно.

Вярваме или не, в глобалното затопляне и неговата антропогенна природа, бързата загуба на лед в Арктика е неопровержим факт. При това тя вече е загубила над 85 на сто от най-дебелия си, многогодишен лед, а тънкият едногодишен такъв не е толкова сериозна пречка за добива на ресурси там, най-вече нефт и нефтопродукти.

Ето как се е изменяла площта и дебелината на леда през последните тридесетина години в Арктика:

"Предателят" Елцин

През 1997 година Русия ратифицира приетата по-рано Световна конвенция за морското право, според която една страна може да претендира за 12-километрова крайбрежна зона, плюс широка 200 мили изключителна икономическа зона.
Според много руски политици с ратифицирането на тази конвенция Русия е изгубила на 1.7 милиона кв. км в Артика (площ с размерите на 15 Българии).

Ако се базираме на тази конвенция, картата на Арктика и икономическите зони изглежда така.

Тъй като в Конвенцията има уговорка, че границите на изключителните икономически зони се мерят на база на тези на континенталния шелф, стига страната да успее да го докаже, сега за подводния Хребет Ломоносов, намиращ се в бившия руски сектор, претендират, освен Русия, така също и Канада, но и Дания, която твърди, че хребетът не е нищо друго, а продължение под водата на нейната Гренландия.

Накратко, някои факти

Количеството на доказаните въглеводороди в съответните сектори на Арктика са, както следва (в милиарди тонове условно нефтено гориво):

Русия 105
Норвегия 65
Дания 65
Канада 61
САЩ (Аляска) 40

Тези запаси биха увеличили сегашните доказани запаси на Русия със 110 процента, на Канада с 50, САЩ - над 300 процента(повече от 3 пъти!), но безспорният рекорд е на Норвегия, чиито запаси биха се увеличили с 1677 процента, респ. близо 17 пъти.

В този конфликт периодично се включват и всякакви 'зелени" организации, с декларирана цел опазване на Арктика от замърсяване, но любопитното е, че съществени пера във финансирането им, принадлежат на някои от големите петролни мегакомпании.

Във всеки случай, декларираното право е нищо, ако не може да бъде защитено със сила и може би затова през последните години Русия много усърдно нараства военната си мощ в Арктика: Възобновява и модернизира бази и летища от съветско време по арктическите си острови и акватории, както и създава специални арктически военноморски и сухопътни части.

Едно е ясно: Доскорошната ледена пустиня става все по-гореща не само в прекия, но и в преносен смисъл.

ИЗБРАНО