120 години под американски контрол: Историята на базата в Гуантанамо
Куба счита територията за "незаконно окупирана", но САЩ разполагат с точен договор за ползването й
На 23 февруари 1903 година Куба отдава под наем на САЩ площ от 117 квадратни километра за неопределен период от време. Така се започва историята на прословутата база Гуантанамо, която е американско владение от вече 120 години. Как се стига до тук и какво знаем за нея?
Началото
Военноморската база става в основна зона за зимно обучение на атлантическия флот на САЩ до Втората световна война
Снимка: БТА/APПрез далечната 1898 година САЩ започват своята първа война, водена извън пределите на континента си. Испано-американската войната е една от най-големите победи за Вашингтон в края на 19 век. В резултат от нея САЩ печелят Куба, Пуерто Рико, Гуам и Филипинските острови. Малко по-късно същата година са анексирани и Хавайските острови. САЩ стават част от "клуба" на Великите сили.
Докато Пуерто Рико и Гуам са анексирани като територии, САЩ създават Филипините и Куба като отделни републики. Те обаче са под силното влияние на Вашингтон и не могат да се нарекат напълно суверенни. Пример за това са конституциите им, написани изцяло от САЩ.
Съединените щати обявяват, че за да запазят независимостта на Куба и да защитят хората на острова имат нужда от земя, на която да изградят военна база.
Конституцията на Куба влиза в сила през 1902 г. и на следващата година на Съединените щати е предоставена земя за военноморска база в залива Гуантанамо.
Договорът за наем е без краен срок на приключване, като Вашингтон се ангажира да плаща по 2000 долара в златни монети годишно. Площта на базата е сравнима с територията на град Варна. С отпадането на златното покритие на долара сумата е приравнена на $4085.
Гуантанамера и революцията на Фидел Кастро
Може би сте чували песента "Гуантанамера". Тя е записана в края на 20-те години на миналия век. По това време Куба се е превърнала в любимата дестинация на американската мафия. Казината, клубовете, конните надбягвания и нощния живот процъфтяват на карибския остров. Бохеми, политици, предприемачи и хора от сенчестия бизнес превръщат Куба в свое зимно убежище.
Гуантанамера всъщност значи момиче от Гуантанамо. С течение на времето романтичната песен се превръща в символ на търсенето на "лесна любов" с някоя от жителките на острова.
Революцията на Фидел Кастро от 1959 година променя всичко това. Отношенията между САЩ и Куба достигат най-ниската си точка. Казината изчезват, а богатите бизнес фамилии, като Бакарди буквално бягат от острова.
Нощният живот да изчезва, но с него изчезват мафиотите и търсачите на лесна или платена любов. "Гуантанамера" се превръща в отживелица и легенда.
Това, което не изчезва от социалистическия остров е американската база на него.
Американските войски се позовават на сключения през 1903 г. договор и отказват да напуснат територията, като разполагат над 50 000 мини по границата на зоната.
Кубинско правителство пък смята присъствието на американците в Гуантанамо за нелегална окупация. Хавана се опитва да докаже, че Кубинско-американският договор, подписан през 1903 г., противоречи на Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г.
Всичко това е безуспешно. Базата функционира по времето на цялата Студена война, като след края на 70-те напрежението по границата й започва да намалява.
Днес в базата са позиционирани 8500 американски войници. Монтирани са вятърни турбини с мощност 950 киловата, осигурен е независим източник на вода. Има построено училище. В Гуантанамо дори има McDonald's, KFC и Pizza Hut. Не това обаче е причината всички да сме чували за Гуантанамо.
Най-секретният и пазен затвор на САЩ
Буш планира превръщането на Гуантанамо в затвор за най-опасните радикалисти. Оказва се, че много от задържаните не са терористи
Снимка: БТА/APПрез 2001 г. администрацията на Джордж Буш превръща базата Гуантанамо в най-секретния и пазен затвор на САЩ. Базата е превърната в своеобразен политически лагер за затворници от войната в Афганистан, а по-късно - и от войната в Ирак.
В Гуантанамо попадат заподозрени в тероризъм, военни престъпления и участие в атентатите на 11 септември 2001 г. Задържаните са предимно от Саудитска Арабия, Афганистан и Йемен.
Преди 11 юли 2006 г. САЩ заявяват, че тези затворници не са под защитата на Женевската конвенция за военнопленници от Втората световна война. На задържаните е отказана правна помощ.
В продължение на месеци или дори години затворниците са пречупвани чрез спорни техники, включващи физическо насилие, забрана за заспиване, излагане на силен шум, задържане под вода и други. Има данни за сексуални изтезания, целящи да накарат мюсюлмански затворници да признаят своите престъпления. Освободени от затвора говорят за изнасилвания, дрогиране против волята им и заставянето им да вършат действия против религията им - включително поругаване на свещени текстове.
Съобщава се, че затворници, сътрудничещи на властите, са възнаграждавани с Happy Meals от ресторанта на McDonald's в базата.
Всичко това се превръща в голямо петно в репутацията на САЩ. На 4 ноември 2015 г. президентът Барак Обама заяви, че се готви да разкрие план за затваряне на съоръжението. Той обаче така и не се реализира.
През 2022 година американските власти освобождават най-възрастния затворник в Гуантанамо - 75-годишния пакистанец Саиф Ула Парача. Той прекарва близо 20 години зад решетките без да бъде официално обвинен, съобщи Би Би Си. Самият Саиф Парача до края твърди, че е невинен и не е поддръжник на терористичната мрежа на "Ал Кайда".
През юни 2022 г. The New York Times публикува публично снимки на първите задържани в лагера след искане на Закона за свобода на информацията (FOIA).
Вестникът цитира спомени на войници, които казват, че повечето от първите затворници са били лесни за носене, защото са били слаби.
В Гуантанамо са задържани около 780 души, като всички те са вкарани в затвора по време на президентството на Джордж Буш младши. 600 от тях са пуснати до 2011 г.
От всички задържани обвинения са повдигнати само на 18, а военен трибунал осъжда петима от тях.
Сред затворниците има и около 20 непълнолетни. Десет затворници, сред които и обвиняеми за атентатите от 11 септември, все още са обект на разследване. В момента в затвора остават 37 души.