В крайна сметка западните разузнавателни служби разбраха имената на почти всички съветски агенти зад граница и на практика ликвидираха цялата агентурна мрежа на Москва.

Нанесените удари никога повече не бяха компенсирани от КГБ и ГРУ. Историята започва през 1971 година. 34-годишният офицер от КГБ Олег Лялин издава цялата съветска шпионска мрежа и диверсионните планове на Москва в Обединеното кралство в замяна на личното си спасение.

Сред издадените от Лялин съветски граждани са хора от търговското представителство в Лондон, от Интурист, от лондонския филиал на Московска народна банка, от представителството на Аерофлот и от няколко търговски компании с офиси в британската столица. Ключов момент в историята е арестът на Олег Лялин в Лондон, след като полицаи го спират и констатират, че кара колата си мъртво пиян.

"Не ми говори, ти нямаш право да ме пипаш, аз съм офицер от КГБ", крещи руснакът на британските полицаи. Само след няколко дни името му и снимката му са били на първите страници на всички западни медии, а скандалът придобива дипломатически характер.

Лялин е кадрови офицер от КГБ. Завършил е Одеската морска академия, след което постъпва в спецслужбата на Съветския съюз. Там остават доволни от работата му и го изпращат в най-секретната Висша разузнавателна школа на КГБ, известна като 101-вата. Точно тазци школа са завършили и Владимир Путин, и доскорошния шеф на руските железници Владимир Якунин. Олег бил подготвен за работа зад граница в пето управление на КГБ.

Обучен е на партизанска тактика в тила на врага, владее радиокомуникации и работа с взривни материали. След това е изпратен във Великобритания, където прекарва 10 години, до провала му. През цялото време той е събирал информация за места, удобни за десант на войски и техника при една война между СССР и Запада, вербувал информатори и агенти, а формално бил част от търговското представителство на Москва в Лондон.

Според собствените му показания, задачата на агентите била да провокират ситуация в страната, която би довела до политическа криза. В методите са били включени заразяване с радиоактивни вещества на питейна вода на английски градове, но за щастие до тези действия не се стига. Олег Лялин става двоен, а после и троен агент- КГБ, на Ми6 и ФБР. Причината е много лична. Той завързал любовни отношения с Ирина Теплякова, секретарка в търговското представителство на СССР в Лондон.

Проблемът бил, че Ирина е съпруга на прекия шеф на Олег. След като Ми6 разбрали за романа, вербуването на руснака вече не било трудно. Има и версия, че самата Теплякова била първо завербувана от англичаните, а след това същото се случило и с Олег. Когато той станал агент и на западните централи, единственото му условие било-да бъде закрилян и пазен от колегите си от КГБ и да живее заедно с любимата си Ирина.

Бившият генерал от руското КГБ Олек Калугин пише в мемоарите си, че след инцидента с Лялин лично Юрий Андропов дал заповед той да бъде ликвидиран. Но изпратените убийци не успели да намерят двойката Ирина и Олег. Те получили нови документи ,нова самоличност и променили външността си. Срещу това Лялин издал всичко, което знаел. Сред най-големите удари били информатор на КГБ в изследователския отдел на Шел, както и съветски агенти в САЩ, Канада и Колумбия. Съветските служби така и не открили Лялин.

По информация на британските спецслужби, той починал през 1995 година от рак. Но къде е живял, така и не се разбрало.