На погребението бяха Максим Минчев, шеф на БТА, където Бочаров е работил дълги години, певецът Кирил Маричков, композиторът Стефан Димитров, актьорът Славчо Пеев и негови близки приятели и колеги.

Петко Бочаров беше най-възрастният действащ журналист у нас. Той почина на 2 март на 97-годишна възраст. Наричаха го „Господин „Да, ама не” заради любимата му фраза, която често използваше в коментарите си. Произнася я за първи път в предаването „Телевизионно око” на БНТ.

Винаги търсеше горещия пулс на събитията. Неведнъж припомняше, че е живял „в три епохи и три Българии”.

"По ми е лесно да говоря за живия Петко и все пак искам да кажа, че хора като него са символ за българската журналистика", каза Максим Минчев, цитиран от Дарик.

"Помня го с много повече неща от много хора, защото ми е и чичо - единственият ми жив чичо доскоро", сподели пък Кирил Маричков пред БГНЕС.

"Много му се възхищавах, много му се радвах, докато беше между нас, защото винаги говореше интересни неща и знаеше всичко, каквото става по света", продължи той. 

Маричков призна с благодарност, че една от първите уредби легендарните „Щурци” са получили чрез него.

„Петко Бочаров бе един великолепен човек, до последно - с акъла си и който бе много ерудиран”, каза Стефан Димитров.

Той си спомни разказите му, че е живял при три системи - в Царство България, при комунизма и днес.

"Виждахме се в един кръг "11"- лятото ходехме на морето и там сме си говорили толкова интересни неща, които никога няма да забравя. Остави следа в журналистиката, беше прекрасен човек със своя достоен живот от 97 г.", посочи още музикантът.

„Не познавам друг човек, на когото така да не му пукаше дали ще нарани нечии чувства, дали ще наруши тактичността - просто говореше това, което мисли”, си спомни за него и Любен Дилов-син, който също бе на опелото.

За да си вземе последно сбогом с Бочаров, дойде сценаристът и режисьор Любомир Калачев. Той каза:

"Петко беше весел и усмихнат човек, въпреки че както той казваше е живял в няколко Българии, не му се отразявше на мирогледа. Предполагам, че и през трите Българии се е държал по един и същи начин. Гледаше ведро на живота. Аз си го спомням като човек, който винаги е усмихнат, знаеше много. Непрекъснато се интересуваше от това, което става около него и в света. И в същото време беше един изключително силен и натурален българин".

Актьорът Славчо Пеев пък си спомни: "Петко беше на всяко представление на Сатиричния театър. Освен това беше личност, която е рядкост, най-важното - беше прогресивен човек, той вървеше с времето, вървеше малко преди времето, той много ясно разбираше какво става в тази държавата".

„Малко са хората, които човек така лесно може да запомни като Петко. Защото той бе човек, който успя да живее в хармония с другите и със света и да не си губи земния живот - нещо, което много от днешните българи не правим. Така че той притежаваше генетична мъдрост, прозрение и висока интелигентност - той остава с нас и в нас- в душите и мислите ни”, сподели и неговата бивша колежка от БНТ Даниела Кънева.