Книгата ще бъде представена в 18:30 часа в сградата на Съюза на архитектите в България на ул. "Кракра" № 11.

В навечерието на премиерата арх. Столаров даде интервю за Дир.бг:

- Арх. Столаров, Вие сте ръководител на колектива, спечелил конкурса за "Системата от обществени пространства в центъра на гр. София" през далечната вече 1976 г. Разкажете ни малко повече за това и в този ред на мисли – обичате ли да се разхождате по бул. „Витоша“ днес?
 
- Благодаря Ви за този въпрос, защото значението на обществените пространства в градските центрове играе съществена роля и за създаването на устоите на гражданското общество в съвременна България. В последно време бяхме свидетели на окупираните от активните граждански групи най-важни обществени пространства в центъра на София, а ние, архитектите, имаме както привилегията да проектираме, така и носим отговорността за облика на тези обществени пространства.

През 1976 г. проектирането на системата от обществени пешеходни пространства за центъра на София беше една нова тема и, разбира се, беше предизвикателство за нашия екип. Тогава, в началото на нашия творчески път, с колегите архитекти Владко Дамянов, Росен Савов, Габриела Семова, Григор Дойчинов и инж. Генов представихме един комплексен подход при обновяването и реконструкцията на обществените пространства. Нашият проект съобрази, както наслояването на историческите пластове - от Улпия Сердика, отчитайки забележителния план на проф. Мусман от 1938 г., в който София е проектирана като град-градина, така и реализациите, конкурсите и проектите, осъществени в София след 1944 г.

В европейската практика имаше вече примери, които ние също взехме предвид. Искам да спомена само един от тях - Мюнхен, където за откриването на Летните олимпийски игри през 1972 г. имаше две реализации: от една страна, олимпийският комплекс, който беше извън центъра на града, а от друга - освобождаването на центъра на Мюнхен от автомобилното движение и реализацията на основната пешеходна ос между Старото кметство и площада пред Карловската порта.

Като използвахме този европейски опит ние искахме да направим една съвременна, съобразена с пешеходеца, обществена зона в центъра на София. След конкурса, тогавашният главен архитект Роменски ни възложи да направим студия за възможността бул. "Витоша" да запази обществения транспорт (трамвая), но същевременно да върне човешкия мащаб и ограничи автомобилния достъп в централната градска част.

- Т.е. Вие запазихте трамваите в проекта за пешеходната зона?

- Такова беше заданието, но аз възприемам трамвая като обществено превозно средство, което създава един динамичен мащаб в градската среда. Ще Ви дам пример - и до днес някои от средноевропейските градове като Ерфурт и Хале са запазили трамваите си в пешеходните зони. Впоследствие направихме и подробна разработка на частта между улиците Неофит Рилски и Патриарх Евтимий, заедно с прилежащите квартали.

- В книгата си споменавате, че 10 години по-късно това е била и причината да Ви ангажират с концепцията за фирмените магазини на модните къщи „Валентина“ - супер бранда на социализма, и „Рила“?

- Да, така е. Нека припомня, че през 1986 г., под ръководството на арх. Атанас Агура, беше направена най-комплексната реконструкция в центъра на гр. София - обновяването на бул. Витоша, при която се запази обществения транспорт и се ограничи автомобилното движение, създавайки основната ос север-юг на обществените пространства в центъра на града. Двата магазина, които проектирах, предизвикаха всеобщо обществено одобрение, особено този на модната къща „Валентина“, която не знам дали знаете, е кръстена на първата жена-космонавт – Валентина Терешкова. Най-интересното в архитектурно отношение при магазин "Валентина" беше обединяването на трите нива: сутерен, партер и мецанин в едно общо пространство.

- За представянето на модна къща „Рила“ проектирате Новогодишен базар на „Рила“ на бул. "Витоша", който се превръща в събитие за София. Какво си спомняте от този проект?

- Това беше една пространствена конструкция, с която изградих купол на кръстовището на бул. Витоша и ул. Аспарух.

- Един от емблематичните Ви проекти е този, свързан с проектирането и построяването на приемната сграда и музей към Боянската църква. Има любопитни моменти, които софиянци не знаят. Разкажете ни за тях?

- Преди да Ви разкажа за проекта от 1984 - 1985 г. бих искал да обърна внимание на факта, че от началото на този век, когато сградата беше изпразнена, за да поеме нови функции като експозиционна площ, до днес тя се руши, благодарение на това, че беше открадната медната ламарина от покрива, че бяха изкъртени всички водосточни тръби, че водата, която проникна през покрива наводни сградата. Все още сградата може да бъде спасена. Фактът, че когато есента на 2011 г. се обърнаха към мен, за да поема проектирането и адаптирането на сградата за детска градина, т.е. да бъде върнато на гражданите на Бояна Старото Боянско училище, което аз през 1984 г. преустроих в Музей-приемна сграда към Боянската църква, сградата се нуждаеше само от ремонт на покрива, чиято медна ламарина беше открадната. В продължение на над три години беше установявано моето авторско право. Вече половин година Столична община не придвижва идейните проекти.

Що се отнася до моя проект от 1984-1985 г. трябва да кажа, че това беше една постмодерна интерпретация на ранно-християнската базилика. Строежът на сградата беше спрян по идеологически съображения, но се случи така, че предстоеше първото посещение у нас на Михаил Горбачов, при която визита той щеше да бъде придружаван от съпругата си Раиса Горбачова. Боянската църква беше включена в програмата на Първата дама на СССР.

- Имали сте месец време за това? Справихте ли се?

- Успяхме да завършим сградата така, както я бях проектирал, за по-малко от месец и половина. Завършването й съвпадна и с провеждащата се по това време в София Генерална асамблея на ЮНЕСКО, чийто президент също посети сградата.

- С Вас арх. Столаров можем да си говорим много за архитектурата на градската среда, но бих искала да Ви попитам харесвате ли София - една от 28-те столици в ЕС- днес?

- Определям София като един от най-интересните градове в Европа. Харесвам връзката на града с планината Витоша, присъствието на минерален извор в центъра на града, кръстопътното му място, зелените клинове и тяхното присъствие в градския център, акрополът, централното плато около църквата "Св. София" като зелено сърце на града - всички тези елементи определят и обществените пространства на София.

Няма друг европейски град и столица, в който планировката на двете главни оси изток-запад и север-юг на римския град, да е запазена и в днешния градски център.

Харесвам и стремежа към освобождаването на центъра от автомобилно движение. За съжаление, "разсичането" на града от бул. Тодор Александров и вкарването на един аутобан в сърцето на София не отговаря на съвременните тенденции в европейските градове. Още през 1976 г. нашият колектив предложи разкриването на Улпия Сердика и включването й в системата от обществени пешеходни пространства. След близо 40 години София продължава да се бори с некомпетентните решения и тяхното последователно прилагане.

- Как се случи така, че започнахте да преподавате и създадохте курса „Сгради и обществени пространства, строителство, обновяване и реконструкция“? Да Ви задам и този въпрос – харесвате ли сградата на НБУ?

- След като се върнах в България се появи и възможността да преподавам в Нов български университет. Като директор на Програмния съвет на департамент "Архитектура" на Университета днес имам възможност да допринеса за усъвършенстването на образованието по архитектура и да използвам натрупания извън България преподавателски опит. Създадохме студентски програмен съвет, който активно участва в усъвършенстването на образователната програма в нашия департамент. Моите студенти са хора, които са реализирали мечтата си да следват архитектура и затова участват активно в академичния живот на Нов български университет. Харесвам атмосферата на обгриженост в Нов Български Университет, която се усеща към студенти и преподаватели.

В последно време сградата на университета беше обновена. Арх. Зарко Узунов - доцент в департамент "Архитектура" на НБУ, получи през м. септември 2012 г. наградата на Столична община за сградата на университетската галерия УниАрт. Университетът поставя репери в българското висше образование. Ръководството на НБУ подкрепя инициативите на своя академичен състав и по този начин дава възможност на студентите да се докоснат до най-актуалните тенденции в съвременната архитектура. Горд съм, че в рамките на Академичното Архитектурно Ателие към НБУ, което ръководя, успяхме да реализираме работна седмица през м. март 2013 г. с един от най-изявените световни архитекти - проф. арх. Даниел Либескинд (бел. който спечели конкурса за градоустройствен ансамбъл на мястото на взривения през 2001 г. Световен търговски център в Ню Йорк, проектирал Еврейския музей в Берлин, и мн. др.), който отдели една седмица, за да работи с 59 студенти по архитектура от НБУ. Университетът удостои Даниел Либескинд с титлата doctor honoris causa на НБУ.

- Държа в ръцете си новата Ви книга „ Сгради и обществени пространства“, чиято премиера предстои на 12.12.2014 г. в Съюза на архитектите в България. Как се стигна до идеята за нея?

- За мен в книгата има две отправни точки: едната е създаването на съвременната архитектура, тръгвайки от началото на класическия модернизъм до съвременното постмодерно контекстуално мислене, а втората – значението на органично израсналите градски структури за формирането именно на това постмодерно контекстуално мислене в Европа. Европейските градски структури ни дават едно богатство, което е определящо за това ние да върнем човешкия мащаб в мисленето и комплексния подход в отношението към околната среда.

- Благодаря Ви за това интервю. Желая успех на Вас и Вашите студенти!

- Аз също Ви благодаря. Заповядайте на представянето на книгата. Искам да пожелая честит празник на студенти и преподаватели.


ВИЗИТКА:

Известният български архитект Пеньо Столаров завършва Немската езикова гимназия – София с пълно отличие и златен медал, след което се дипломира като архитект в УАСГ - София.
През 1976 – 1979 г. архитект Столаров е докторант в „Баухаус Университет“ – Ваймар, Германия, където през 1980 г. защитава своята докторска дисертация и получава научната степен „д-р инж“. От 1980 г. до 1988 г. е преподавател в УАСГ – София.
През 1985 г. е поканен да преподава в University of applied sciences - Щутгарт, Германия. В същото висше учебно заведение преподава „Проектиране и строителство в исторически контекст“ и от 1989 г. до 1995 г.
През 1989 г. основава бюрото си в България, а от 1992 г. има и архитектурно бюро в Германия.
В годините 1997 – 1999 г. преподава „Опазване паметниците на културата и строителство в контекст“ в University of applied sciences - Лайпциг. През 2002 г. става visiting professor на Международната академия по архитектура. В периода 1984 - 1988 г. е заместник-главен редактор на международното списание "Architecture and society".
От 2011 г. преподава в департамент "Архитектура" на Нов Български Университет, където понастоящем е професор и директор на Програмния съвет на департамент "Архитектура". Автор на много архитектури проекти, реализирани у нас и в чужбина.
Основните изследователски интереси на проф. Столаров са в областта на строителството в контекст, реконструкция и обновяване на обществените пространства, сградите и градоустройствените ансамбли, както и новите технологии в строителството, в областта на които има защитени патенти в САЩ, Австралия, Германия и България.
През 2007 г. Българската национална телевизия направи и излъчи филм за арх. Пеньо Столаров.