Защо се върнахме в първи клас с проекта АЕЦ "Белене"

08:05 | 1 юли 2018 | Редактор : Калин Каменов 228 9714 Снимка: Булфото

Темата за построяването на АЕЦ "Белене" отново изникна в дневния ред на обществото. Ще има ли рестарт на проекта, ще има ли бъдеще проектът, как изведнъж "гьолът" се оказа пълен с риба и политиците се сетиха, че в гардероба си имат въдици.

В следващите редове ще направим една хронология на това как се развиваше проектът през годините и какво бе свършено.

През 2004 година кабинетът на Симеон Сакскобургготски взима решение да се рестартира проектът АЕЦ "Белене". След това започват плащания към руската фирма "Атомстройекспорт", защото ще има строеж. И такива се извършват до 2012-а, когато кабинетът на Борисов решава да спре проекта. Следват съдебни дела между руската страна и България, в които ние сме губещи.

Какво се случи през годините...

През 2004-а стартираме предпроектно проучване за избор на техонология и ОВОС. Предпроектното проучване е спечелено от Уоли Парсънс, а ОВОС прави българският специалист Иван Иванов, сега преподавател в Техническия университет.

АЕЦ "Белене"

През 2006-а управляващата Тройна коалиция дава зелена светлина за развитието на проекта и обявява търгове за:
1. Избор на технология (б.а.-имаме подписано споразумение между "Атомстройекспорт" и НЕК на 29 ноември 2006-а)

Виж още МС даде мандат на Теменужка Петкова да търси инвеститор за "Белене"

2. Избор на стратегически инвеститор (това май ни е познато и към днешна дата, но 14 години по-късно????). Инвеститорът е избран май 2007-а. В конкурса участват 10 участника, но немската фирма RWE печели.

Относно технологията. Изборът ни е реакторът да бъде водоводен, но задължително трябва да има такъв въведен в експлоатация някъде в света и ние да черпим опит, а не да бъдем тестово поле. Така определяме ядрен реактор от Трето поколение. Към 2006-а такъв се строи в Индия, а ние ще черпим опит, след като видим как работи той. Към днешна дата такива работещи има в Русия и Индия. А се строят в Иран, ОАЕ, Турция, Финландия, Унгария, Египет, Франция, Южна Корея, Русия, Индия и Китай.

Техническото задание за търга е от 3200 страници. Много малко търгове в света имат такъв обем задание. То е направено на база предпроекното проучване. В него са заложени всички плюсове и минуси на технологиите, които съществуваха в света към момента. И, разбира се, в заданието бяха заложени всички изисквания на ЕС, а към онзи момент членството ни бе цел.

Интересно е тук да вмъкнем една предистория, която нагледно ни показва колко ни обичат "братските" страни от ЕС.

Защо трябва да изберем реактор от Трето поколение? Отговорът е прост - така ни казват от ЕС. За да тръгне проектът "Белене", ЕС ни притиска достатъчно добре, поставяйки високи изисквания.

След като падна Берлинската стена и в Европа нахлува демокрацията, в АЕЦ "Козлодуй" идва проверка, която установява недобро външно състояние на първите 4 блока.

На база на тази проверка групата Г-7 взима решение, че всички руски атомни централи са невъзможно икономически обосновани да бъде повишена тяхната безопасност и затова трябва да бъдат затворени. На база на това решение започват преговори с всяка от страните, експлоатиращи такива блокове.

В резултат на този натиск, който е оказан на страните от бившия социалистически лагер, реактори затварят България, Словакия, Германия и Литва.

В останалите страни, които експлоатират такива реактори - Финландия, Чехия, Унгария и Словакия, централите остават да работят и дори повишават мощността. Например от 440 мегавата, тези реактори сега работят на 500 мегавата и удължават срока си на експлоатация. В Словакия има две ядрени площадки и след като едната е затворена, страната експлоатира другата си централа.

У нас стигаме до решение за модернизация на 3-ти и 4-ти блок и влагаме в реакторите 300 млн. долара.

Виж още Румен Петков обвини в национално предателство противници на "Белене" и Южен поток

Така вложените средства в блоковете дават качествено ново проектно ниво и се доказва, че е възможно тези реактори да бъдат модернизирани. Усъвършенстването е на такова ниво, че една от последните проверки, извършена през ноември 2006 г. от експерти от Групата по ядрени въпроси към Европейския съвет, излиза със становище, че в резултат на модернизацията 3-ти и 4-ти блок са достигнали качествено ново проектно ниво и могат да работят още 30-35 години.

Но този доклад се крие. Европейската комисия не публикува този доклад и документът вижда бял свят чак през 2007-а, когато сме спрели 3-ти и 4-ти блок (затваряме ги в края на 2006-а). След дъжд качулка. Чист политически рекет. Реално блоковете можеше да работят още 30-35 години.

Първи дава разпореждане за спирането на 1-ви и 2-ри блок Александър Томов като зам.-министър председател през 1994 г. След това се изреждат редица политици, но никой от тях не успява да отстои напълно българските интереси. Първият срок за затваряне на 1-ви и 2-ри блок е 1997 г., а за 3-ти и 4-ти- 1998 г. Но в резултат на модернизациите и успешната проверка на Международната агенция в началото на 1999 г. срокът на служба на тези реактори е удължен.

Когато правителството на Костов преговаря за присъединяване на България в ЕС, тези срокове бяха отложени - за 1 и 2 блок беше записано 2002 г., а преговорите за 3 и 4 блок да продължат до 2006 г.

Така 2006 г. е фиксирана като година за продължаване на преговорите, а не за затваряне.

След това идва правителството на Симеон Сакскобургготски с преговарящи Меглена Кунева и външен министър Соломон Паси, но при преговорите нещата не се случват добре за нас.

През 2002 г. няколко души завеждат дело против ЕС в Люксембургския съд за отмяна решението на ЕС за затваряне на първите четири блока в АЕЦ Козлодуй.

Решението на този съд беше, че не може да отмени решението на ЕС, защото такова решение няма. Има изказвания на г-жа Депаласио пред българския парламент, че трябва да се затворят тези блокове, но в решението на Люксембургския съд се казва, че това е едно политическо изказване и то не може да бъде взето предвид, защото всеки политик може да си говори каквото си иска. Така решение на ЕС за затварянето на блоковете на АЕЦ Козлодуй няма.

След това решение, след тази проверка от ЕС през 2003 г., от Европейския съюз ни съветват, когато подписваме договора за присъединяване, към контракта да се приложи едностранна декларация, подписана само от българския министър-председател, че желаем преговорите за 3-ти и 4-ти блок да продължат и след 2006 г. До такъв документ не се стига.

През 2002-а ние вече сме затворили 1-ви и 2-ри блок на АЕЦ "Козлодуй", като имаме разговори за 3-ти и 4-ти и затварянето им през 2006-а. И тук има интересен момент, че сме поставили въпроса 3-ти и 4-ти да работят до пускането на АЕЦ "Белене".

Връщаме се отново в 2006-а, когато имаме тема за избор на технология за АЕЦ "Белене" и изпълнител. Явяват се две фирми - чешката "Шкода", която предлага реактор Второ поколение, и руската "Атомстройекспорт", която предлага Трето поколение (такова условие има и ЕС). Чешкият е по-скъп с 500 000 млн. евро. Руснаците ни предлагат В466.

Вече споменахме, че такъв се строи в Индия. А базата за сравнение с него е тази, че по същото време в Китай вече работи междинен вариант на В426, който използва в много голям процент цялата технология на нови модел.

Така през 2006-а имаме концепция за реализиране на два блока на "Белене" от по 1000 мегавата. ЕРС цената към онзи момент е 3 997 240 000 млрд. евро (б.а.- ЕРС означава - инженеринг, доставка и строителство). Цената на собственика е плюс 1,3 млрд. евро. Общо цената става около 5,3 млрд. евро. Цената се актуализира с Евростат формула, която показва колко ще се оскъпи проектът към датата на неговото завършване.

Така по време на първия кабинет на Борисов крайната ЕРС цена е фиксирана на около 6,3 млрд. евро в преговори с "Атомстройекспорт".

Трябва дебело да подчертаем, че днес един реактор струва толкова пари

През 2006-а на сцената излиза немската фирма RWЕ (германски концерн), която прави проектна компания с България. Немците искат 49%, а за България остават 51%. Преговорите продължават три години, но в крайна сметка през 2009-а RWE напускат проекта.

През 2012-а проектът е спрян от кабинета на Борисов, а сега - през 2018-а, отново се сещаме за него.

Сега отново търсим стратегически инвеститор, подобно на 2006/2007, а участието на държавата ще бъде с построената площадка, закупеното оборудване, лиценз и проект. Каквото и да означава това.

Сега на дневен ред излизат няколко интересни въпроса. Как държавата ще си гарантира блокираща квота в един стратегически обект като ядрена централа? Как ще се оценят лицензите за площадката?

Как ще се решат тези въпроси. Темата остава отворена. И, разбира се, най-големият въпрос е защо 6 години проектът бе стопиран, а сега се сетихме, че има хляб в АЕЦ "Белене". Да, явно някой през 2012-а е зарибил "гьола" Белене, а сега стягаме въдиците, за да вадим рибата.

И докато ние се чудим какво да правим, в Турция Ердоган договори строежа на няколко АЕЦ. Турската икономика върви напред, а това изисква ресурс.

И за да завършим с положителна нагласа трябва да кажем, че работата на 5-и и 6-и блок е гарантирана до 2047-а и до 2051-а. Така че време за поправка има.

Иначе през 2035-а трябва да спрат тецовете в Европа, а до 2040 годна трябва да намалим максимално изхвърлянето на въглеводороди от колите. До 2022-а трябва да се намалят много емисиите във въздуха. В момента всяка година цената за изкупуване на въглеродни емисии расте. Миналата година цената е била 5,7 евро на тон, сега 14,7 евро на тон, а догодина се очаква 20-21 евро на тон. Ако не работим по правилата и не си купим емисии, глобата е от 100 евро на тон. Ние при 1 мегават, правим 1,3 до 1,5 това въглеродни емисии от тецовете. Просто са ни лоши въглищата.

В последно време се хвалим, че има икономически ръст. Да, това е добре. А ще имаме ли ток, за да захраним промишлеността...

ИЗБРАНО