МОН бърза да внесе още през май в НС промените за обучението по религии и добродетели
Министерството на образованието проведе първата публична дискусия "за" и "против" въвеждането на вероучението в клас
Първа дискусия по намерението на Министерство на образованието и науката да въведе задължително обучение по религии и добродетели в училище се състоя в НДК и продължи повече от пет часа заради голямата активност на над 100 участници - учители, родители, директори на училища, на университети, патриархът, главният мюфтия, бивши министри на просветата, депутати, кметове, представители на НПО-сектора от двете страни на барикадата - и привърженици на идеята, и противници.
МОН излъчи цялата дискусия на страницата си във Фейсбук на живо, а министърът на образованието Красимир Вълчев съобщи, че до средата на месец май ще вкара в Народното събрание предложенията на МОН за промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Преди това концепцията ще е готова още на 8 май.
Още снимки от дискусията вижте ТУК>>
"Ние трябва да предложим промяна в закона до средата на май. Следващите месеци ще бъде промяната на учебните програми, изготвяне на концепция по отделните предмети", разясни Вълчев и обеща, че реформата няма да отнеме 12 години, но няма как и да стане много бързо.
Вълчев обясни, че визията на екипа му е да бъде включено обучението в задължителния учебен план, но с възможност за избор, като учениците ще учат по желание едното направление - религии или добродетели.
"Трябва да имаме вероучение. Най-добре е да се учи ислям в училище, ако се учи и да бъде преработена сегашната програма", каза Вълчев, който установи, че сегашните учебници, които са за свободноизбираема подготовка, не са подходящи. По думите му българското училище е светско и такова ще си остане, а обучението по религии и добродетели ще бъде с плуралистичен, а не догматичен ракурс.
"В следващите месеци ще се фокусираме върху разработването на тези програми, ако имаме подкрепата на НС. Предизвикателството е да подготвим учители, учебни програми и учебници. Трябва ни време за това, да бъдем реалистично амбициозни със срока", добави Вълчев и благодари на ректорите и университетските преподаватели, чиито учебни заведения са изразили готовност да обучат необходимите кадри.
"Ако предложението се приеме от Народното събрание, ние считаме, че трябва да се разработи различна от сегашната неконфесионална учебна програма, с фокус върху формирането на ценности и добродетели, програма, съчетаваща хуманистичното, философското, културното, етичното възпитание със знанията за религиите. Тя ще е подобна на програмите в Норвегия, Дания, Испания, Словакия, Германия и в още редица други европейски страни. И сега имаме елементи на религия в учебните програми, защото цялата българска и европейска цивилизация е продукт на християнското ни наследство", отбеляза министър Вълчев.
"По-реалистично е народните представители да приемат законопроекта, който ще предложим през следващия месец, да го приемат през есента. Това означава, че най-вероятно ще влезе през учебната 2026/2027 година за първи клас и началните учители могат да се обучат за половин година. Трябва да се въвежда поетапно и част от разговора ще бъде дали да обхване всички класове. Ние смятаме, че трябва да започне от първи клас. Ще публикуваме концепция до 7-8 май и ще я представим. Предметът ще е без оценка", обясни пред журналисти министърът.
Вълчев отхвърли упреци, че не трябва да се връщаме назад, към догмите и да загърбваме трансхуманизма, и че религията няма място при науката в училище. "Нямаме име на университет, който да не е наречен на български светец, което показва връзката между религията и науката", даде пример той.
"Децата ни учат за Зевс и извличат поуки от старогръцките легенди и митове, защо да не могат да го правят и за Иисус чрез библейските разкази?", попита той. "Планираме до 8 май да публикуваме концепцията на алтернативната програма, която съм учебен, че ще даде много повече яснота от тази, която в момента имаме", каза образователният министър
Министърът на образованието е категоричен, че трябва да се засили възпитателната роля на българското училище.
"Важно е да възпитаме децата и да ги направим добри. Не мисля, че трябва да дискутираме дали образователната ни система трябва да възпитава, или не. Няма такава, която да не възпитава. Отговорът е безспорен", заключи Красимир Вълчев.
Министерството на образованието получи твърдата подкрепа на патриарх Даниил и главния мюфтия Мустафа Хаджи.
Волен Сидеров пък показа учебник по "Закон божи" за трето отделение от 1919 г. и насърчи Красимир Вълчев с думите: "Действайте смело, г-н министър, ще имате обществена подкрепа". Сидеров само направи редакторска забележка, че не е добре избрано наименованието на предмета - добродетели и религии. Като изтъкна, че едното е неразделна част от другото.
Вълчев получи подкрепа и от съпартиеца си Тома Биков.
"Шест поколения българи са религиозно неграмотни, до 1944 г. беше ли светска държава България - беше. Не може атеизмът да бъде тотално доиниращ, 80 години.
Това нанася много тежка образователна щета. Когато се говори за общочовешки ценности, аз ще ви кажа, че те са религиозни, те произтичат от религията", категоричен беше депутатът от ГЕРБ. Той реагира на недоволните, че програмата на децата и без това е претоварена, катопредложи да отпадне предметът "Технологии и предприемачество" и да бъде заменен с религии.
"Религията е факт, това не е минало, тя съществува, независимо кой вярва в нея и кой не вярва. Може ли образователната система да си затваря очите за това? Цивилизацията върви покрай религията, без религия няма да има цивилизация. Ще призова МОН да действа много смело", призова Биков.
Опасения за въвеждането на обучението по религии изказаха депутатите от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова и бившият министър на образованието и премиер Николай Денков. Белобрадова наблегна, че за да ги учат на добродетели, първо родителите им трябва да са добродетелни, защото това се учи в семейството.
Депутатката от образователната комисия отправи критика ораторите да не политизират темата и да причисляват автоматично либералите към противниците на вероучението, а консерваторите - към желаещите да бъде въведено в училище като задължителен предмет.
"Религията вече се изучава и присъства в образователната система като избираем предмет в три различни варианта, предложени с утвърдени учебници от първи до 12-и клас, както и в петте духовни училища, които държавата подкрепя от много години. Всичко това показва, че в момента имаме добро сътрудничество със съответните духовни институции", коментира Николай Денков.
От Националната мрежа за децата пък изразиха притесненията си и обявиха, че са получили над 120 въпроса, зададени от родители, граждански организации и активисти в социалните мрежи, като ги връчиха на министъра.