Втори ден на преговори в Охрид: Докъде стигна историческият спор със Северна Македония

Български евродепутат със статия в "Економски лидер", местни интелектуалци - с отворено писмо до ЕС

12:02 | 16 октомври 2019 116 9615

Започва вторият ден от поредното заседание в Охрид на смесената българо-македонска комисия по историческите и образователните въпроси. Ключовата тема е "Чий е Гоце Делчев?"

Балканите

Смесената комисия от учени от България и Северна Македония бе създадена по силата на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни. Комисията трябва да представя пред двете правителства ежегодни доклади за работата си. От българска страна съпредседател е професор Ангел Димитров, първият посланик на България в тогавашна Македония, а от страна на Северна Македония - проф. д-р Драги Георгиев, директор на Института за национална история (ИНИ) в Скопие.

Заседанието се провежда само дни след като България прие декларация, призоваваща за изключване на македонския език в рамките на ЕС и прекратяване на твърденията за "българска фашистка окупация" от македонските учебници. Местните експерти смятат, че исканията на София са прекалено максималистични и нереалистични и че трябва да се оттеглят по-голямата част от тях, за да се постигне споразумение.

В понеделник премиерът на Северна Македония Зоран Заев проведе среща с македонския екип и посочи, че досега е постигнато съгласие за шест исторически личности, около които по-рано е имало остри спорове.

Заседанието в Охрид разпали отново бурни страсти. В анкета, публикувана във вторник от Центъра за европейски стратегии Eurothink, по въпроси за евроинтеграцията, македонците посочват България като една от най-враждебните страни.

Отговорът от наша страна идва с публикация в местното издание "Економски лидер". Неин автор е българският евродепутат Андрей Ковачев.

Ето какво пише той:

"Общата история НЕ означава споделена история или преплетена история. Такива са историите с други държави и нации както от Балканите, така и от Европа. За разлика от тях географските региони Мисия, Тракия, Добруджа и Македония, които са доминирани от българи от стотици години, имат дълга обща история - което показва, че те са били едно в миналото. Например страната, в която Самуил е цар, е България. Хората в тези страни са предимно българи. Като българи всички възрожденци и революционери на ВМРО се обявиха и декларираха.

Как българите са се самоопределяли и декларирани в официални документи или неофициална лична кореспонденция и книги, написани от самите тях - Глигор Приличев, Братя Миладинови, Райко Жинзифов, Кузман Шапкарев, Димитър Талев. Точно като Гоце Делчев, Даме Груев, Христо Татарчев, Милан Матов, Борис Серафов, Гьорче Петров, Генерал Протогеров, Тодор Александров, Иван Михайлов и много други. Тайната организация ВМРО е основана през 1893 г. в Солун като БМРОК - Български македоно-одрински революционен комитет, след това се преименува на ВМОРО - Вътрешна македоно-одринска революционна организация, а през 1919 г. става ВМРО. Тази организация е създадена от българите от Македония и Одринска Тракия, за да се освободят от османската власт. Всички официални документи на организацията са написани на литературен български език. Целият му архив е запазен и широко достъпен (дори в Македония) и съдържа оригинални документи, в които се казва, че ВМРО е била организация на македонски българи и преди всичко се е борила за българщината.

Признаването от страна на Македония на българската идентичност на тези лица не означава нищо друго освен четене на оригинални документи от епохата, в която са живели, без интерпретации от гледна точка на съвременните постулати и нужди. Тълкуването на историята, която все още съществува в Македония, но и е преподавана в училищните учебни програми, е, че не всички от тези хора са българи и често дори се представят за такива, които са се борили срещу България. Тези лъжи и манипулации на историята трябва да спрат! България не иска да вземе нищо от историята на Македония! Напротив! Искаме по-младите поколения в Македония да научат истината. Вашите неверни и подозрителни читатели, аз ги каня да проверят в интернет какво световната историография е написала на английски, френски, немски, руски и дори сръбски за някои от тези лица."

Ковачев споделя и личната си позиция, според която съвременната македонска нация започва своето формиране в периода между двете световни войни и официално е формирана през 1944 г. на територията на съвременната Република Северна Македония.

След това коментира и въпроса за признаването на езика:

"Най-критикуваната точка, свързан с езика - е норма в двустранните отношения повече от 20 години. Всички междуправителствени документи, включително Договора за добросъседство, са подписани на официалните езици в съответствие с конституциите на двете страни. Дали настоящата практика е оптимална зависи от нашите две страни. Моята лична позиция е, че съвременният македонски литературен език е политически факт. Въз основа на западните български диалекти той е определен и официално кодифициран през 1945г. В процеса на кодификация и последващо развитие е имало стремеж да се държи максимално далеч от българския книжовен език, както чрез премахване от новата азбука типичните български букви като "Ъ", така и чрез въвеждане на букви, норми и др. думи и конструкции, заимствани директно от сръбския език. Въпреки всички тези процеси, съвременният македонски език продължава да бъде най-близкият до българския книжовен език днес и хората от двете страни на границата го разбират без проблем."

Аргументите му обаче не попречиха на група македонски интелектуалци да изпратят отворено писмо до Европейския съюз в отговор на исканията от София.

То беше публикувано в ежедневника "Нова Македония":

"Македонският език е историческа реалност, факт, официален език в страната, използван от повече от 3 милиона души, живеещи у нас, в съседните страни, както и в диаспората, която е най-разпространена на европейския, американския и австралийския континент. За нас, македонците, е абсолютно унизително, че македонският език, като език с богата писмена традиция, вместо да носи истинското си име, трябва да бъде скрит под синтагмата "официален език на Република Северна Македония". Считаме предложението на държавата-членка на ЕС, Република България, за неподходящо, обидно, противоречащо на всички международни правни стандарти по този въпрос и най-важното противоречащо на ценностите и нормите, на който се основава Европейският съюз. Нашата държава и езикът ни не са в процес на формиране и имат дълга традиция. За македонски език се говори, че е генеалогично славянски, а типологично е балкански език и в този аспект се разглежда като "най-балканския" в балканския езиков съюз. Поради историческите обстоятелства и разделянето на Македония на три части след Балканските войни от 1913 г. македонците завършват кодификацията и стандартизацията на своя език едва след Втората световна война."

След това се опират на твърдението, че първият славянски писмен литературен език се базира на македонския език от Солунската област, и добавят: "Термините македонски и македонски език са дълбоко вкоренени в съзнанието на всички, които живеят на това парче земя. Опитът да бъдат заличени тези съществени атрибути на нашата идентичност означава също опит за заличаване на колективната памет, въплътена в богатата ни историческа, народна и културна традиция."

Писмото, подписано от голяма група македонски интелектуалци и учени, коментира остро и искането за заличаване от учебниците на трактовката за българска фашистка окупация през Втората световна война.

"Противно на сегашния контекст, ние очакваме Република България да последва блестящия пример на другите страни-членки на ЕС и да изрази своя дял от историческото извинение за този труден и трагичен период от нашата споделена европейска история. Съседна Република България дължи извинение както на македонците, така и на македонските евреи за престъпления, извършени по време на българската окупация на Македония по време на Втората световна война", заявяват интелектуалците.

*Използвани са преводни материал от "Фокус"

ИЗБРАНО