Съветът при президента за Северна Македония предизвика разнопосочни реакции на експерти и политически сили
Коментарите варират от "България да внимава да не изпадне в международна изолация" до "не бива да допускаме в ЕС страна, която не се отнася добронамерено към съседите"
Съветът при президента за Македония предизвика разнопосочни реакции на експерти и политически сили. Евро-атлантическият център за сигурност, който бе основан наскоро от Цветан Цветанов, предупреждава България да не изпадне в международна изолация. Бившият министър на външните работи и депутат от БСП Кристиян Вигенин заявява, че България не бива да допуска в ЕС страна, която не се отнася добронамерено или не изпълнява своите добросъседски ангажименти, а лидерът на Воля Веселин Марешки е на мнение, че ще дадем членство на Северна Македония, ако не изкривява историята ни.
Българският национален интерес относно Република Северна Македония е нейната независимост, териториален интегритет и цялост. Българският национален интерес ще бъде допълнително подсигурен, когато Северна Македония стане част от ЕС и наш съюзник в НАТО, за да противостоим заедно срещу причинителите на нашите национални катастрофи, които и днес представляват екзистенциална заплаха за стабилността на региона. Това се казва в позиция на Евро-атлантическия център за сигурност във връзка с възможното блокиране от страна на България на стартирането на преговорите на Република Северна Македония за членство в ЕС.
В позицията Евро-атлантическия център за сигурност се заявява още:
"За първи път след 1918 г. геополитическата обстановка позволява Република България и Република Северна Македония да бъдат част от обща политическа общност, базирана на ценностите на демократичния свят и евро-атлантизма. Като българи не бива да пропуснем този шанс. Народът на Северна Македония очаква от България конструктивно отношение, а не вражеско размахване на пръст.
Противниците на този процес, от двете страни на границата, през годините изградиха своеобразна "Балканска" стена между държави, споделящи обща история. Така те допринесоха единствено за своите политически кариери и за интересите на сили извън София и Скопие.
Простото политическо уравнение показва, че ултимативен тон от страна на политическия елит в България носи сериозни рискове за интереса на страната ни, на Република Северна Македония и на съюзниците и партньорите ни от ЕС и НАТО:
- Междудържавни отношения: Подобна реторика води до отслабване ролята на България като фактор на стабилност и като лидер в региона. Очевидна е и липсата на политическа визия за развиване и подобряване на междудържавните отношения на основата на дълго очаквания и международно признат за успешен Договор за добросъседство. Политиците би следвало да улесняват работата на съвместната комисия по исторически и образователни процеси, а не да я усложняват с цел вътрешнополитически дивиденти. Самият факт, че Гоце Делчев се чества само в Република България и Република Северна Македония показва категоричната воля и памет на народите, но и изисква политици, които да следват делото му.
Българското общество трябва да е напълно уверено, че в процеса на преговорите за присъединяване към ЕС, България разполага с достатъчно инструменти при отваряне и затваряне на преговорните глави да управлява защитата на националния си интерес. Но ако в момента спомогне за предизвикване на политическа криза в Скопие, този интерес ще бъде сериозно накърнен в ползва на противостоящи държави.
- Геополитически: Подобна ултимативна позиция на България идва в навечерието на посещението на държавния секретар на САЩ Майк Помпео в региона и конкретно в Скопие. Като цел на дипломатическия тур се обявява борбата с нарасналото руско влияние в Западните Балкани. Усилията на ЕС и НАТО със започването на преговорите със Северна Македония и Албания са най-вече с цел стабилизиране на Западните Балкани и отслабване на силите, които поставят сигурността на региона под въпрос. С подобен ултимативен тон България дава сигнал, че не е интегрален съюзник, който подкрепя инициативите на ЕС и САЩ в региона, които инициативи са в категоричен български интерес.
- Вътрешнополитически в Северна Македония: Тази позиция дава подкрепа на антиевропейски сили вътре в Република Северна Македония, които последователно отлагат започването на преговорите на Северна Македония с НАТО от 2006 година. Тези политически актьори получават неочаквана, за публиката, подкрепа. Тази подкрепа застрашава съществуването на сегашното правителство на Зоран Заев, което подписа историческите договори за добросъседство с България и за името с Гърция, откриващи евро-атлантическия път пред Северна Македония.
- Вътрешнополитически в България: Подобни ултимативни позиции са логични в предизборна обстановка, но остават неразбираеми и опасни от гледна точка на българския национален интерес. Изцяло осъзнаваме и се противопоставяме на злоупотребата с историята ни от Титовската анти-българска пропаганда в Македония, но виждаме други инструменти за прекратяването му в последващия преговорен процес на Северна Македония с ЕС.
Отстояването на българския национален интерес изисква отговорно поведение пред миналото, но и бъдещето на нашия народ. Сто години след подписването на болезнения Ньойски договор, българското общество ясно трябва да прецени как да не допусне страната ни да изпадне в подобна на тогавашната международна изолация".
На коренно противоположно мнение е бившият външен министър и депутат от БСП Кристиян Вигенин, който заявява, че България не бива да допуска в ЕС страна, която не се отнася добронамерено или не изпълнява своите добросъседски ангажименти.
"До дни правителството ще излезе с позиция по казуса със Северна Македония, както и с конкретни условия, които югозападната ни съседка трябва да изпълни, за да получи подкрепата ни за членство в ЕС. Началото на преговорите не означава членство. България не бива да допусне в ЕС страна, която не се отнася добронамерено или не изпълнява своите добросъседски ангажименти", заяви Кристиан Вигенин след консултативната среща при президента за двустранните отношения със Северна Македония. По думите му България винаги е подкрепяла разширението на ЕС със страните от Западните Балкани, но това не може да става за сметка на българския интерес. Той отбеляза, че след подписването на Договора за приятелство и добросъседство, нещата не са се развили в най-оптимистичната посока и се намираме в ситуация, в която трябва категорично да заявим нашите условия.
"Договорихме се правителството до няколко дни да представи своя позиция по тези теми, включително условията, свързани с евентуална подкрепа. Ако позицията на правителството е удовлетворителна, може да търсим и обща декларация на парламента", каза още Вигенин.
"Смятам, че е недопустимо по такива теми да има такъв разнобой в правителството. Не може единият вицепремиер и външен министър да е на противоположна позиция с другия вицепремиер, който е министър на отбраната. Когато говорим за национална позиция, призовах първо правителството да си уточни позицията и след това да се търси по-широко съгласие", заяви Вигенин.
От партия "Воля", пък заявиха, че ако Северна Македония спре да изкривява историята ни, тогава ще й дадем подкрепа за ЕС .
"Докато Северна Македония не спре да манипулира общата ни история, България да не подкрепя кандидатурата й за членство в Европейския съюз. Позицията на партия "Воля" е категорична", заяви Полина Цанкова, зам.-председател на ПГ "Воля- Българските Родолюбци" на консултацията при президента днес.
Воля е твърдо убедена, че съседната ни страна трябва да прекрати подигравките с историята. "България трябва много ясно да постави условията си за членството на Северна Македония в ЕС. Това може да се случи само и при още едно условие - ако уреди правата на българската общност там и я признае в Конституцията си. Тази общност е градивна, уважава държавата и институциите, време е да получи статут. Ако се изпълнят тези две условия - тогава вече ще можем да говорим за модерни и прагматични двустранни отношения", коментира още преди няколко месеца лидерът на Воля Веселин Марешки.