Размисли и страсти се наблюдават в т.нар. "дясно" доста често и особено динамично, когато тръгне слух, че наближават избори, коментира на фейсбук страницата си общинският съветник Стефан Марков. 

Защо ли, не мога да кажа, но мога да предположа. Отговорът се крие в часовете по математика от първи клас, където се учи, че 2+2=4. Да ама друг път или не и този път. Защо ли? Ами 'щото народът не е прост или няма как с един "трик" два пъти да ги "излъжеш".

Някой ще пита за лидерите. Добре. Нови, ама стари. Или онази не толкова цензурна приказка за "новия бардак". Какво се случи? Амбиции, мераци, мечти и всичко в канала, заради същите амбиции, мераци и мечти. Ще кажете, ама нали 5,6,8 или 10 партии сега ще се съберат, дори не ги знам вече колко са. Те и хората не ги знаят, като изключвам партийните структури и техните приближени.

Опозицията ражда нова енергия. Дали? Не се чувствам много енергично, когато всяка вечер гледам нов и нов протест по някоя "уж" зелена, но с лек червеникав оттенък тема. Ще кажете "тоя не е от нашите", ами да, не е. Да участваш в политиката, за да си против мен не ме вдъхновява особено. Ще съм ЗА, предлагайки промени. Всеки, занимаващ се с политика, де факто иска да управлява и да променя по начина, по който той си ги представя нещата, не както си ги представят партийните централи или централите, събуждащи периодично "гражданското недоволство" , иначе защо участва в политиката?

Как ги виждам аз нещата ли? Ами виждам ги по начин, по който с малко позитивизъм се опитваме да правим малки крачки, но устойчиво. Без истерия, без викове "мафия", "оставка" на "Цеко", "Цаца", "Цеца" или "Баба меца". Де факто, тези скандирания оправят ли на "чичо ви Иван" проблемите, или помагат на малките партии, вдигайки ги от 0.1 на 0.2%. Дали на "чичо ви Иван" най-големият проблем му е съдебната реформа, която сигурно е голям проблем. Но дали е по-голям проблем от здравната или образователната система или от битовата престъпност или от проблемите с демографията. За мен голям проблем са тротоарите. Буквално и преносно. Важни са и тези тротоари, по които ходим всеки ден, по които минават майките с колички и хората в неравностойно положение и не ги давам за пример, защото сега са ми тема, поради временното ми присъствие в общинския съвет. Давам ги като концепция.

Много големи станаха всички политици. Не се вълнуват от дребни неща, а говорят само за външна политика, конвенции, милиардни сделки, управляват Европа и т.н. Голяма картина, глобална работа. А ежедневието на "бай ви Иван" от преди малко? Реформи трябват в политиката, но и в главите на политиците. За тротоара, той е пример и посока, за това което на хората им е най-важно според мен, а именно битието и средата на живот. Изводът е, че реформи трябват, но без истерия. И ще се върна на "дясното" за малко, защото от там тръгнахме.

Има ли десни политики или чист популизъм и тичане след скандалите и събитията? Как се формират десните политики? На база принципи и ценности или на база вечерните новини и опитите за медийни изяви по актуални теми, пък дясното да почака? Ами дали не говорим за дефицит на дясно? Или лидерски дефицит, или идеен дефицит? Дали някой се замисля над това, че увлечените хора са в статистическата грешка.

И защо е така? И не, няма смисъл от повече войни, а от обединение и все тая под чии бранд или марка. Тук ще лъснат лидерите, дали ще направят крачка назад, за да се възстанови малко от малко онази енергия от 2013- 2014? Или ще си дърпаме килимчето, за да не ни се обезличи партията и да останат 10 човека без работа. Ще видим. И то скоро.