След посещението на Карадайъ: отваряне на ДПС към Турция за повече гласове

Целта на партията е да получи най-малко 50 000 гласа от съседката ни след отпадането на ограничението за броя на избирателните секции

Снимка: ДПС

След посещението на Карадайъ: отваряне на ДПС към Турция за повече гласове

10:37 | 7 юни 2021 | Автор: Нахиде Дениз, БТА 113 7499 Снимка: ДПС

"Посещението на представителите на Движението за права и свободи (ДПС) в Турция е стъпка в опитите за възстановяване на близки отношения с управляващата Партия на справедливостта и развитието –(ПСР)", заяви анализаторът по международни отношения доцент д-р Кадир Йозлем, който специално за БТА коментира посещението на делегацията на ДПС начело с лидера Мустафа Карадайъ, зам.-председателя Ахмед Ахмедов и евродепутата Илхан Кючюк в Анкара и Истанбул.

Предсрочни избори 2021

"Сигнали за това бяха подадени на последния конгрес (има се предвид националната конференция на ДПС през декември м.г., на която Ердоган поздрави делегатите в специално видеобръщение - б.а.) и се утвърдиха в рамките на това посещение", добави Йозлем.

Визитата съвпадна с решението на ЦИК за увеличаване на броя на избирателните секции в чужбина и респективно в Турция (от 35 на 58) за предсрочния парламентарен вот на 11 юли.

"Този фактор отново изведе на преден план значението на гласовете от Турция за ДПС. В момент, когато позициите на Движението за права и свободи са притиснати в контекста на българската вътрешна политика, се подсилва значението на това посещение, което има смисъла на отваряне към Турция от страна на представяната в мнозинството от турците в България политическа сила," посочи анализаторът.

Посещението на представителите на ДПС не бе обявено официално от турска страна, но те бяха приети на най-високо ниво в турската държава. Кулминацията бе срещата с президента Реджеп Тайип Ердоган. На нея присъстваха личности от най-близкото обкръжение на държавния глава - външният министър Мевлют Чавушоглу, ръководителят на Дирекцията по комуникации към президентството Фахреттин Алтун, президентският говорител Ибрахим Калън, бившият министър на вътрешните работи Ефкан Ала, сега заместник-председател на ПСР, което е сигнал за важността на водените разговори от гледна точка на Анкара.

Гостите разговаряха отделно с министъра на външните работи Мевлют Чавушоглу, с председателя на Великото национално събрание на Турция Мустафа Шентоп, както и с отговорни представители на управляващата ПСР.

Акцент бе и срещата с лидера на основната опозиционна сила - Народнорепубликанската партия (НРП), Кемал Кълъчдароглу и отговорни представители. ДПС дълги години поддържа близки отношения със структурите на НРП чрез по-голямата част от асоциациите на изселниците от България, голяма част от които са гласоподаватели и на ДПС.

Пристъпването към сближаване на ДПС с Анкара идва след доста продължителен период на вакуум.

През 2016 г. Ердоган бе приел лидера на опозиционната на ДПС партия ДОСТ Лютви Местан, имаше срещи и с Касим Дал и Корман Исмаилов от Народна партия "Свобода и достойнство" /НПСД/, които в един период бяха подкрепяни от структурите на управляващата ПСР, но това остана в миналото.

Като изключим срещите на Ердоган с Бойко Борисов /последната бе в началото на март 2020/, Мустафа Карадайъ е фактически първият политически лидер от България, който бе приет от турския президент през последните няколко години.

За какво бяха разговорите

Срещите и разговорите на делегацията с турските политици бяха закрити за медиите, вероятно поради факта, че посещението не бе обявено за официално и информациите бяха доста оскъдни, основно в рамките на протоколните.

Изключение бе Анадолската агенция, държавната информационна агенция на Турция, която предаде подробности от разговорите на делегацията с Мустафа Шентоп.

Акцентирайки на значението на вота на 11 юли, Мустафа Карадайъ е посочил, че целта на ДПС е да получат най-малко 50 хиляди гласа от Турция след отпадането на ограничението от 35 избирателни секции на предишните избори и да вкарат най-малко 40 депутати в новия български парламент.

Той специално се е спрял на проявите на национализъм в България, които по думите му се подхранват от антитурската омраза и са тревожен проблем.

"Въпреки че България се присъедини към член 3 от Договора за ЕС, който гласи, че "зачита богатството на своето културно и езиково многообразие", в нашата страна е забранено да се прави пропаганда на майчиния турски език, дори се налагат глоби. Ние не сме емигранти. Турция е нашата родина, България е нашата земя, останали сме там след Османската империя. Нашата борба е борба за запазване на турската ни идентичност, на езика, религията и традициите", е заявил Карадайъ.

По време на разговора са били обсъдени и проблемите във връзка с преподаването на турски език в българските училища като свободно избираема дисциплина.

"Това е много сериозен проблем. Смятаме, че ако се установи сътрудничество между образователните министерства на двете страни, това може да спомогне за решаване на проблема с учебниците на турски език за нашите училища, тъй като имаме сериозни трудности. Нашето поколение ги изпита на гърба си, дано новите поколения не се сблъскват с тях," е посочил още той.

По думите на председателя на ВНСТ Мустафа Шентоп, особено важно е осигуряването на необходимите условия от турската страна за спокойното упражняване на правото на вот от гласоподавателите в Турция с българско гражданство.

"Турция в това отношение има опит. Както на вота на 4 април, така и на 11 юли ще бъде направено всичко необходимо, за да премине гласуването спокойно. Нашето желание е гражданите от турски произход в България да се ползват с правата на равноправни граждани, които са защитени от конституцията. Като председател на ВНСТ очаквам вашето съдействие за активизиране на контактите между парламентите на Турция и на България, на съответните комисии и Групи за приятелство на фона на нормализирането след епидемията от КОВИД-19, което ще бъдат от полза за развитието на нашите двустранни отношения", е заявил турският парламентарен председател.

Шентоп е отправил покана до Ива Митева, която бе избрана за председател на Народното събрание след изборите на 4 април, да участва в Осмата парламентарна асамблея на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа, която ще се проведе под домакинството на ВНСТ в края на юни в Анталия

ИЗБРАНО