"Скритото бижу" България може да бъде регионален лидер в иновациите

Трябва да мислим 20 до 30 години напред. Трябва да видим какво трябва да направим, за да позиционираме страната така, че да прави умни инвестиции в своето бъдеще, смята министър Милена Стойчева

15:13 | 22 март 2024 | Автор: Томас Брент, Science|Business 19 2302 снимка: dir.bg

Министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева се надява да събере министрите на иновациите от близките съседи на България на среща в София към края на април, като целта е страната ни да се превърне в регионален хъб за високотехнологичен бизнес, а с времето и в иновационна дестинация.

По този повод тя разказва за плановете си пред авторитетното издание Science Business.

Предлагаме на читателите превод на статията.

Казват, че кризата ражда възможности, а министърът на иновациите и растежа на България, която се самоопределя като "политик-предприемач", е готова да се възползва от тях с две ръце.

Милена Стойчева беше назначена на поста си през юни миналата година след дълъг период на политически застой. В продължение на две години страната нямаше стабилно правителство и пет пъти бяха проведени избори. Безизходицата беше преодоляна, когато беше създадена система от ротационни премиери, за да бъдат удовлетворени опозиционните партии. В правителството се появиха няколко нови лица.

Стойчева е едно от тях. Тя има дългогодишен опит в работата със стартъпове в България и по света, а също така е работила в Европейския институт за иновации и технологии (EIT). Назначението ѝ за министър е първият ѝ опит в политиката.

Това определя подхода й към работата, казва тя. "Приех работата, защото [...] чувствах, че дължа на страната си, на екосистемата, на талантите тук, да се опитам наистина да превърна България в място за иновации", казва тя пред Science|Business. "Но няма да променя характера си. Виждам себе си по-скоро като "политик-предприемач".

На практика тя иска да се погрижи за отърсването от стария подход, заради който България изостава от повечето страни в ЕС по отношение на иновациите. "Ако искаме да бъдем иновативни, цялата администрация трябва да се промени", казва Стойчева. Това означава, че частните компании трябва да се заемат с научноизследователска и развиваща дейност, а публичният сектор - с иновации. "Изключително важно е министерствата да бъдат двигатели на промяната", казва тя.

Според Европейското иновационно табло България е на предпоследно място по резултати в областта на иновациите сред държавите членки на ЕС, като изпреварва единствено Румъния. Тя е една от шестте държави от ЕС, класифицирани като "нововъзникващ иноватор", което е най-ниската от четирите класификации в таблото.

Някои от основните слабости на България, посочени в таблото, включват липсата на държавно стимулиране или подкрепа за бизнеса, които да насърчават частните инвестиции в Научноизследователска и развойна дейност (НИРД), както и ниските публични разходи за НИРД.

Това означава, че страната има да извърви дълъг път, но Стойчева е амбициозна. Тя вярва, че България може да бъде водещ иноватор в Европа, но си поставя за цел да я позиционира като лидер сред централните, южните и източните европейски държави.

Споразумения за иновации

През октомври миналата година министерството на Стойчева подписа първото в историята си споразумение с чуждестранен партньор, договаряйки меморандум за разбирателство с Румъния за съвместна работа в областта на иновациите, цифровизацията, развитието на старъпове и научните изследвания. Предстоят още споразумения, като подобно споразумение с Гърция може да се осъществи в най-скоро време, а разговорите със Словения и Хърватия са в ход. В процес на подготовка са и по-далечни партньорства с държави като Финландия, Египет и Грузия, казва Стойчева.

"Живеем в ерата на партньорството и сътрудничеството и е крайно време Европа да започне да гледа на членовете си не като на конкуренти, а като на сътрудници", казва тя.

Стойчева се надява да събере министрите на иновациите от близките съседи на България на среща в София към края на април, за да даде тласък на идеята за засилване на иновациите в региона.

"Смятам, че имаме чудесна възможност да се обединим, за да [разработим] верига в някои от тези нови високотехнологични и конкурентни развиващи се сектори, за да създадем повече общи конкурентни предложения за Европа. Можем да повишим европейската конкурентоспособност", казва тя.

Но преди България да стане домакин на съседите си и да се превърне в регионален лидер в областта на иновациите, тя трябва да подреди собствената си къща. Първата задача на Стойчева в правителството е била да оцени кои са факторите, които забавят България. Предизвикателството не е малко. Тя посочва бюрокрацията и регулациите, които спъват стартъповете, както и липсата на връзка между научните изследвания и бизнеса. В България и в Европа като цяло има твърде много "наука за самата нея", казва Стойчева. Необходимо е да се направи повече, за да може научните изследвания да се реализират на пазара.

България работи по създаването на съвместен фонд за трансфер на технологии с Румъния и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), като по този начин ще се създаде общ фонд, който да подпомага комерсиализацията на продукти, създадени от университетите. Моделът беше създаден от Хърватия, Словения и ЕИФ, когато през 2021 г. те създадоха първата в историята на ЕС многонационална платформа за трансфер на технологии - "Трансфер на технологии в Централна и Източна Европа".

България също така стартира пилотна консултантска програма в подкрепа на своите стартъпове при кандидатстването им за финансиране от Европейския съвет за иновации чрез друго съвместно партньорство между ЕИФ и Европейската инвестиционна банка. Част от този пакет е споразумение между ЕИБ и Обединена българска банка за отпускане на финансиране в размер на около 150 млн. евро за дружества със средна пазарна капитализация.

За България съвпадението на новите назначения през миналата година направи този момент идеален за насърчаване на иновациите. Премиерът на страната Николай Денков е член на Академията на науките, вицепремиерът Мария Габриел е бивш комисар на ЕС по научните изследвания, а заместничката ѝ в Брюксел Илияна Иванова също е българка.

Точно тази седмица обаче беше обявено, че идеята на България за ротационна система на министър-председателите се е провалила, което означава, че се очертават предсрочни избори и връщане на политическата нестабилност. След едва една година обещаващи стъпки, последният политически конфликт може да унищожи голяма част от напредъка.

Не е ясно дали Стойчева е предвиждала това, но министърът на иновациите гледа далеч отвъд настоящата политическа ситуация. Министерството току-що е създало съвет по иновации, включващ експерти от България и Европа, който да подпомага насочването на политиките, свързани с иновациите. Една от първите му задачи е да помогне за подобряването на трансфера на технологии в България, но в по-дългосрочен план Стойчева заяви, че се очаква той да бъде "жива структура", чиито членове ще се сменят, и да осигури дългосрочна стабилност на иновационната стратегия на страната, за да я изолира от политическите промени.

"Наричам това министерство министерството на бъдещето на България", казlа Стойчева, която вярва, че иновациите са основният двигател на растежа, икономическите и обществените промени. "Трябва да мислим 20 до 30 години напред. Трябва да видим какво трябва да направим, за да позиционираме страната така, че да прави умни инвестиции в своето бъдеще."

Стойчева е наясно с предизвикателството да превърне България в регионален лидер в областта на иновациите или дори в общоевропейски лидер, но то не я плаши. "Ние може би сме едно от скритите съкровища на Европа като иноватори", казва тя. "Преживяхме промени и много преходи, а това означава, че сме много по-малко склонни към риск от някои по-утвърдени икономики. Хората са движещата сила на растежа и ние имаме всички предпоставки да бъдем много по-интересна дестинация за иновации."

ИЗБРАНО