Симеон Сакскобургготски: Сагата с имотите е история без край

Може би се надяват да си отида от този свят, но няма да им направя това удоволствие, изрази надежда експремиерът

10:43 | 14 октомври 2018 | Редактор : Виктор Стефанов 187 6447 Снимка: Булфото

Never ending story (история без край) - с този израз бившият премиер Симеон Сакскобургготски описа накратко пред bTV сагата с имотите на царското семейство.

Вече се уморих да обяснявам, защото ми се струва като сага или never ending story. Единствено изхождаме от фактите. Винаги сме считали и сме знаели, че това е нашата къща и нещо частно, но съдейки по онова време, когато държавата реши да одържави всичко през 1947 г., показва, че то не е било държавно. Повече от това като логика мисля, че не може да се добави, коментира Симеон.

"С много лица, които отговарят по тия въпроси, съм се срещал, сме разговаряли и съм обяснявал, че това положение наистина не само не е коректно, но не е редно и в крайна сметка трябва да се стигне до някакво решение. Последното беше: "Ами да изчакаме да мине председателството". Е, хубаво, всички сме се мобилизирали за успешното председателство, но след това можеше да се започне нещо. Или някой да се обърне към мен и да поразгледаме нещата по един спокоен и нормален начин. Но това не се е случило досега", изтъкна Симеон.

На въпрос за икономически интереси ли става дума, лични или може би за политически той отговаря, че "всичко може да се предположи, защото не е нещо, което е според закона". Започна се да се търси туй много години след 1998 г., когато всички вече бяха казали: "Добре, край!". Сякаш пък никой друг пък не си е получил бащиното наследство или никой друг не притежава имоти, продължи с отговора Сакскобургготски.

Питат го дали му извиват ръцете. Той отговаря, че му ги извиват "всъщност по този начин". "Защото 9 години, говоря от фамозния мораториум, вече навлизаме в една изцяло абсурдна ситуация."

- Какво мислят децата Ви в момента за ситуацията, в която се намирате?

Децата му се карат защо търпи всичко това. И просто недоумяват, защото те са свидетели на това, което е бил правил цял живот. Но може би защото това ни е било втълпено, че България преди всичко и човек трябва да стиска зъби понякога. Апетити винаги има, всякакви, отбеляза Симеон.

Смее се на въпроса на отделни личности ли апетити и отговаря така: "Вече там не мога да посоча, но човек може да си го представи или да си зададе този въпрос, защото иначе няма обяснение за такъв систематичен и продължителен тормоз. Може би се надяват да си отида от този свят и тогава вече да си кажат: Сега вече free-for-all, както викат американците, но едва ли ще им направя това удоволствие, засега поне се надявам не".

Виж още Негово Величество цар Симеон II: Алергичен съм към диктата на Великите сили, от него страдат народите

През май тази година Dir.bg разговаря със Симеон Сакскобургготски. Припомняме отговора на един от въпросите на Ваня Николова в рубриката "Личностите, които промениха България в последните 20 години":

- В това Ваше интервю при Кеворкян, когато Вие казахте "Аз няма да имам никакви претенции", но тогава нямаше закон за реституцията

- Претенции? Не, не, ама претенции... Извинявайте... Претенция е едно. Нещо, което ти връщат като на всеки друг български гражданин, е съвсем друго. Това не е претенция. И отгоре на това аз не инициирах, а беше покойният Татарчев, който инициира, без аз да съм му казвал или помолил, защото считах, че имаше много други приоритети тогава за България и за държавната хазна, та аз да дойда да кажа "ами моите имоти, какво".

За мен принципът е опорочен, за жалост. Всеки, който е добросъвестен, знае че, че т.нар. интендантство, беше личната хазна на царя. Това, което е било плащано, купувано с пари от интендантството, произхождаше изключително от лични средства.

Белгия има същото. Белгия продължава да си има еднакво название. Ние го копирахме от белгийците. Но както има военно интендантство, оттам вече тръгва цялото изопачено и изкривено, че и цивилното е държавно ведомство. А в бюджетите се вижда, че не постъпват пари за интендантството.

Когато сестра ми и аз дарихме този чудесен парк, който сега видяхте, като идвахте насам, това беше 2000 г. Някой да беше ме спрял и да каже: "Чакай моето момче, къде си тръгнал? Това не е твое"? Общината с благодарност го прие. Всички намериха, че беше един мисля, че приличен жест.

Помежду ни - много комично. Излизаме с кмета Софиянски. Той искаше да има пресконференция и да покаже просто благодарствена грамота. Излизаме, показваме, ура, чудесно. И първият въпрос, който ми задава едно момиче, казва: "Г-н Сакскобургготски, какво друго възнамерявате да дарите?" Аз видях, че кметът Софиянски я стрелна, можеше да я убие с поглед. И казах: "Госпожице, за днес мисля, че 900 дка са достатъчни, нали?" И така приключи темата.

Аз съм живял 55 години без тия имоти. Това не го разбират много хора, които гледат в чуждата чиния с наслада.

ИЗБРАНО