В момента президентът на Русия Владимир Путин и канцлерът на Германия Ангела Меркел приличат на двама политически алпинисти, които се опитват да изкачат висок връх, но без базови лагери по ключовите точки. Дали ще успеят да го изкачат и на каква цена, е въпросът, който си задават отстрани и добронамерените и по-не особено доброжелателните политици в Европа. Диалогът Германия - Русия се следи внимателно и извън Русия, коментира в интервю за Дир.бг бившият генерален директор на БНР и дългогодишен кореспондент на БНР и БНТ в Москва Валерий Тодоров. Освен срещата Путин - Меркел, той тълкува и посещението на руския президент на сватбата на външния министър на Австрия Карин Кнайсъл с бизнесмена Волфганг Майлингер. Тодоров разтълкува и тънкия лед, по който стъпва Ердоган при взаимоотношенията си със САЩ и Русия.

- Какво си казаха канцлерът на Германия Ангела Меркел и руският президент Владимир Путин и какво остана зад кулисите?

- Може би най-съществената информация ще остане точно зад кулисите, тъй като разговорът е воден в продължение на три часа, на "четири очи". Вероятно двамата лидери са разговаряли на немски език. Ангела Меркел знае руски език, но той не е така добър, както немският език на Владимир Путин. Можем да съдим за характера на разговора по онова, което казаха говорителите на двамата лидери. Според говорителя на Владимир Путин - Дмитрий Песков, разговорът е бил полезен и своевременен. Той го определи като сверяване на часовниците, което е многозначителна фраза в протоколния език. Очевидно е, че линията на санкции и конфронтация с Русия, която налагат САЩ, започва да дотежава на част от европейските лидери. Видно е, че някои от тях са разколебани и смятат, че политическите и икономическите щети могат да бъдат твърде големи в сложен за Европа момент. Да напомним, че САЩ наложиха търговска война на Европа и мерките на американския президент Доналд Тръмп се възприемат като рискови. Конкурентни и непазарни са и опитите са санкции по проекта "Северен поток-2", беше отбелязано по време на разговора на Владимир Путин с Ангела Меркел.

Преговорите са били дълги, както стана ясно, много обстоятелствени и детайлни. Това означава, че са били разгледани последствията от вероятните санкции на САЩ срещу проекта "Северен поток-2", които трябва да влязат в сила след седмица. Те ще засегнат компании, които работят в газовия, банковия, строителния сектор, също така и фирми и компании, които извършват логистична подкрепа на проекта. Меркел и Путин са подчертали, че този проект е изцяло търговски, комерсиален, изгоден и той ще бъде защитаван от неконкурентни, незаконни нападки от трети страни. САЩ и Тръмп не бяха споменати, но адресът беше ясен.

Двете страни отбелязаха като позитив растящата динамика на взаимния стокооборот и редовните срещи на президента Владимир Путин с германските бизнесмени в рамките на Санктпетербургския диалог. Колкото до газовите доставки, значението на "Северен поток-2" може да бъде оценено с едно такова сравнение - миналата година Русия е доставила около 54 млрд. куб. метра газ за Германия, а проектът "Северен поток- 2" трябва да доставя годишно по 55 милиарда куб. м. Констатирано е по време на срещата, че доставките на руски газ за Германия през тази година са били увеличени с 13%. Т.е. става дума за значителни интереси, а както знаете, те са по-дългосрочни от политиката. За Меркел това е особено важно след тежките шестмесечни преговори около новото правителство.

- Къде е Украйна в този пъзел?

- Това е много важен акцент. Беше заявено, че проектът "Северен поток- 2" по никакъв начин няма да възпрепятства транзитите през Украйна. Този акцент се използва като аргумент срещу проекта. Разбира се, беше отбелязано, че подновяването на особения статут на Донбас и липсата на напредък по Минските споразумения остават критична точка в диалога с Русия.

Разговорът между двамата политически лидери засегна и темата за Сирия. Беше подчертано, че ще се търси развитие на експертно ниво на диалога между Русия, Германия, Франция и Турция. Засега двамата лидери не дадоха отговор дали ще бъде повишено нивото на тези разговори. Знаете, че Ердоган покани на 7 септември лидерите на тези страни на среща в Истанбул, но никой досега не е дал еднозначен отговор. Но беше подчертано, че разговорите на експертно ниво и помощници ще продължат.

Естествено Путин постави въпроса, че ЕС трябва да се ангажира по-активно с въпроса за бежанците, които са по границите и оказват силен натиск върху европейската икономика. Потвърдена беше и близостта в позициите на двете страни относно постигнатите договорености по иранската ядрена програма, което също означава неприемане на американската позиция.

- Как ще приключи битката Тръмп - Ердоган, взаимоотношенията между двете страни като че ли са в най-ниската си точка през последното десетилетие. В същото време изглежда, че Ердоган затопля все повече отношенията си с Русия...

- Отношенията между Русия и Турция са като стъпване върху стъкло, защото интересите, колкото и да са близки в някои точки, толкова са и различни като подход. Съществува обаче риск, след като американският президент Доналд Тръмп обяви търговски войни в толкова посоки, да се създаде негласна коалиция на засегнатите. Тъй като е очевиден опит с икономически мерки да се прокарват политически решения. Някои от политолозите смятат, че това е тактиката, чрез която САЩ успяха да постигнат разпад на Съветския съюз. Но нека да отбележим, че ситуацията след края на Втората световна война и сега е по-различна. И една такава линия на изтощаване на Русия с тежки и принудителни жертви от страна на други страни, особено в Европа, носи много непредсказуеми рискове. Тя предизвиква и разцепление сред европейските лидери. И както виждате, по-умерената линия в европейската политика настоява да се възстанови диалогът с Русия, да се търсят компромиси, да се търсят нови решения. Търговска война едновременно с Русия, каквото по същество представляват санкциите и едновременно търговска война със САЩ е прекалена тежест за Европа. Така че Путин ненатрапчиво успява да използва разногласията в Европа и напрежението между Европа и САЩ. Турция е един от козовете в тази игра. Чрез Анкара Кремъл напомня за зависимостите в световната политика. Германия се съобразява и с обстоятелството, че голяма част от гастарбайтерите са от турски произход. Това обаче не забравя и Ердоган. Ситуацията прилича на два шперца за една стая.

- Не е ли част от тази политика изненадващото присъствие на руския президент Путин на сватбата на външния министър на Австрия Карин Кнайсъл, свързана с крайнодясната Австрийска народна партия и бизнесмена Волфганг Майлингер?

- Да, уместно е да напомним, че Владимир Путин отиде на срещата с Ангела Меркел след едно частно и безпрецедентно пътуване в Австрия. Да добавим, че първото му задгранично пътуване, след като бе избран отново за президент, бе в Австрия, която имаше амбициите да бъде посредник между Русия и Европа, Русия и САЩ, Русия и Великобритания. А една такава частна визита на Путин и то на сватбата на външната министърка на Австрия - 53 годишната Карин Кнайсъл, е безпрецедентен факт. Путин не отиде на сватбата дори на своя говорител Дмитрий Песков с популярната фигуристка Татяна Навка. Такъв тип частни визити са рядкост, като изключим кралските сватби и това също е знак, както тостът на Путин на немски език, подаръците... Сред тях са прословутият тулски самовар, около който има толкова анекдоти, старинна преса за масло, картината със селски мотиви /младоженецът - 65-годишен финансист е със селско потекло/. Танцът с невестата, казашкият хор, присъствието на австрийския канцлер Себастиян Курц, който е в момента председател на Съвета на Европа, както и присъствието на крайнодесният вицеканцер Хайнц Кристиян Щрахе, чиято партия е близка с управляващата "Единна Русия", са знаци на близост и на внимание, които не могат да бъдат подминати просто така. Кнайсъл е сред проруски настроените среди в Австрия, независим представител в правителството, полиглот с арабски, английски, френски, италиански и испански език, специализирала в САЩ, Йордания, Франция, позната на Путин от близо две десетилетия. Баща й е бил личен пилот на йорданския крал Хюсеин. Случайностите в политиката носят закономерности.

- Да ви върна, все пак отново на предишния въпрос - Тръмп изглежда, че успя в политиката си да накаже Ердоган, виждаме колко се срина лирата в страната...

- Проблемите в Турция не са свързани само с политиката на Доналд Тръмп. По-скоро тази крайна настойчивост на Ердоган да получи от САЩ главата на проповедника Гюлен наистина започва да се превръща в сериозен проблем за Турция. Ясно е, че САЩ няма да отстъпят, защото така предупредително държат под око Ердоган. Същевременно тази политическа диктовка, която извършва Ердоган върху икономиката на Турция, носи все повече рискове и тя може да създаде сериозен проблем не само на самата Турция. Да не забравяме, че страната е гарант за бежанския проблем и за бъдещето на Сирия. Същевременно тя е един много деликатен, но географски много важен партньор в момента на Русия. Турция силно зависи и от търговските си отношения с Европа, особено с Германия. Да не забравяме тежките разногласия за правата на човека, които има между Германия и Турция.

И в този дух бих отбелязал един важен акцент от диалога между Владимир Путин и Ангела Меркел - не бяха подминати чувствителните въпроси за гражданското общество в Русия, въпреки нелекия разговор по жизненоважни икономически въпроси за Германия и Русия. Това показва, че има опити за компромиси и от двете страни. В момента президентът на Русия Владимир Путин и канцлерът на Германия Ангела Меркел приличат на двама алпинисти, които се опитват да изкачат висок връх, но без базови лагери по ключовите точки. Дали ще успеят да го изкачат, е въпросът, който си задават отстрани и добронамерените и по-недоброжелателните политици в Европа. А поведението на Германия е симптоматично не само за двустранните отношения...