Източният фланг поиска повече сили на НАТО в Черно море
България подкрепя усилията на Алианса за изграждане на съвременни отбранителни способности
Деветте държави от източния фланг на НАТО, които се събраха днес във Варшава, искат "засиленото присъствие" на алианса в техния регион, в момента ограничено до сухопътни сили, да се разшири с морски и въздушни компоненти. Това обяви полският президент Анджей Дуда, цитиран от Франс прес.
На форума Б-9 България е представена от президента Румен Радев. В този регионален формат участват също Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия.
Групата беше наречена "Букурещ 9" след първата среща на лидерите в Румъния през 2015 г.
Деветте страни са единодушни, че е необходимо засилване на присъствието на алианса "с военноморска и военновъздушна компонента", за да бъде постигнат пълен спектър, посочи президентът Дуда.
Румънският му колега Клаус Йоханис се спря на значението на Черно море, "защото живеем там" и се обяви за "цялостен подход към източния фланг".
"Докато сме единни, сме силни. Ако разделим източния фланг на отделни парчета, ще е по-трудно", добави той.
Държавният глава Румен Радев изрази позицията на страната ни за запазване на политиката на "отворени врати" на Алианса за държавите от Западните Балкани
България подкрепя усилията на НАТО за изграждане на съвременни отбранителни способности и модернизацията на Българската армия е част от този процес.
В рамките на международния форум България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия и Полша разменят мнения и координират свои позиции по въпроси от дневния ред на НАТО, преди провеждането на предстоящата през юли среща на върха на алианса в Брюксел.
Очаква се на срещата на високо равнище в Брюксел да бъде приета и обща декларация на ЕС и НАТО, която да очертае рамката на бъдещото партньорство на двете организации.
"Предизвикателствата, пред които сме изправени в сферата на сигурността, надхвърлят ограничените възможностите на отделните държави за тяхното преодоляване и изискват общ отговор", подчерта в изказването си на форума президентът.
Държавните и правителствени ръководители потвърдиха общия ангажимент от Уелс за постепенно увеличаване на бюджетните средства за отбрана до 2 процента от БВП за развитието на националните и съвместните отбранителни способности.
По думите на президента политиката на "отворени врати" на НАТО трябва да се запази и България ще продължи да подкрепя страните, които се стремят към пълноправно членство, да изпълнят необходимите условия.
Румен Радев открои укрепването на стабилността, продължаването на реформите, изграждането на добросъседски отношения и насърчаването на евроатлантическата перспектива за Западните Балкани като ключов приоритет за България.
"Без гарантирането на сигурност е невъзможно да постигнем устойчива стабилност на Балканите", подчерта президентът. Потвърдена беше и подкрепата на страната ни в рамките на политиката на НАТО за оказване на помощ при изграждането на отбранителния капацитет на държавите, ангажирани в борбата с международния тероризъм и противодействащи на "Ислямска държава" в Близкия Изток.
Отношенията на Алианса с Русия трябва да бъдат водени от реализъм и прагматизъм, в съответствие с подхода на НАТО за едновременно развитие на отбранителни способности и провеждането на диалог, посочи още в изказването си държавният глава.
По време на дискусията президентът подчерта, че трябва да се оценяват променените условия, да се търсят възможности за намаляване на напрежението и нормализиране на отношенията, като се избягва агресивният тон. По думите му това ще помогне за запазването на отворени канали за комуникация и за реализиране на важни национални икономически интереси, така както правят водещите държави в НАТО и ЕС.
По-късно президентът Румен Радев ще участва във Варшава в честванията, посветени на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Република Полша.