С внушително мнозинство от 187 гласа "за" и след два часа дебати без остри нападки парламентът прие на второ четене общо решение за запазване на въглищните централи до 2038 г., след като партиите се отказаха от своите и се обединиха под един текст. Така Народното събрание задължи правителството да отвори и да предоговори с ЕК Плана за възстановяване и устойчивост, за да не бъдат затворени ТЕЦ-овете в Маришкия басейн. 

"Против" промени в Плана гласуваха само двама депутати от ПП, а четирима от ПП и петима от ДБ натиснаха копчето за "въздържал се".

Депутатите задължиха вицепремиера по управление на еврофондовете Атанас Пеканов и министъра на енергетиката Росен Христов до 31 март да предприемат всички необходими действия по изменение на Плана за възстановяване и устойчивост. Като основание се посочва невъзможността на България да изпълни поетия ангажимент и с цел постигане на приоритетите на плана REPowerEU, да отправи обосновано искане до ЕК с предложение за изменение на Плана. Целта е изпълнителната власт да постигне съгласието и одобрението на Брюксел.

Предвижда се съхраняване на работата на въглищните централи до 2038 г. без ограничение с оглед на декарбонизацията. Първоначалният ангажимент, поет от предишното правителство на Кирил Петков с подписването на Плана, беше за намаляване на производството там с 40% до края на 2025 г.

Народните представители редактираха и проекта за батерии, заложен в Плана за възстановяване и устойчивост, като го трансформираха в грантова схема за батерии, при която физически лица и бизнесът ще могат да се възползват от 50% помощ, но останалите 50% ще бъдат тяхна инвестиция, обясни в пленарната зала председателят на енергийната комисия Делян Добрев в реплика на представителите на ПП.

От партията на Кирил Петков и Асен Василев подчертаха, че няма да подкрепят само тези текстове за батериите, но за всичко останало са "за". "Отново ще инвестираме в батерии и геотермална енергия, сменен е само подходът", успокои ги Добрев. Така останалият финансов ресурс ще бъде пренасочен към програма за саниране на многофамилните жилища.

В проекта влезе и текст в санирането да влязат и еднофамилните сгради, както и запазването на целостта на БЕХ, а не двата оператора да бъдат извадени от холдинга, както предвиждаше Планът. Изваждането на "Булгартрансгаз" и на ЕСО ще доведе до крах на икономиката, а щетите ще са за един милиард лева, обясни Жечо Станков.

По време на дебатите от ПП дадоха да се разбере, че подкрепят само предоговарянето за въглищните централи, но не и останалите текстове.

"Не бихме се съгласили да подкрепяме схеми за саниране, фокусирали сме само върху запазване на работните места в Мариците", заяви Кирил Петков. 

Снимка: Булфото

"Радвам се, че всички сме наясно с това и няма да затворим нашите централи - те ни дават сигурност", коментира Теменужка Петкова от ГЕРБ. "Благодаря, че отново енергетиката беше секторът, който успя да обедини българските народни представители", каза бившата енергийна министърка.

Наред с констатациите за безпрецедентен консенсус в защита на националния интерес не бяха спестени и упреци към ПП заради заложеното в Плана съкращаване на въглищните мощности.

Кирил Петков пък отново настоя при защитата на корекциите по Плана българският енергиен министър да потърси регионалното сътрудничество на колегите си от Румъния и Гърция, което бе и проекторешение на ПП.

"Дипломацията изисква тишина и спокойствие. Превръщането й в пиар ни превръща в ненадежден партньор", обърна внимание на Петков депутатът от ДПС Станислав Анастасов. По думите му можем да постигнем успех и да сме добри държавници и без да сме по първите страници на вестниците.

"Аз съм много горд, че в момента, когато имаше очаквания за реално затваряне на физическия капацитет, ние успяхме да удържим възможността да проведем днес тази дискусия", обясни за централите бившият премиер. "Нашата политика никога не се е променяла и ние винаги сме били адекватни да направим всичко, което е по силите ни", отвърна Петков.

"Съгласен съм с коментара, че дипломацията е много важна. Каквото и да е приемем в тази зала, ако сме сами в Брюксел, то трудно ще бъде прието", отново повтори позицията си да предоговаряме заедно с Румъния и Гърция. "Да използваме дипломацията като инструмент, а не да бягаме от нея", каза съпредседателят на ПП.

"Сега аз чувам за някакъв общ подход. Г-н Кирил Петков визира Гърция, Западните Балкани, Румъния. Добре, господин Петков, това преди шест месеца не беше ли ясно, това не беше ли пак същият проблем? Друг аргумент, който чух - войната в Украйна. Ама войната в Украйна започна на 24 февруари миналата година, а ние сме подписали Плана на 1 август", опонира Александър Ненков от ГЕРБ.

От ГЕРБ и ДПС подчертаха пред скоби приноса на депутатката от "Възраждане" Искра Михайлова да има общо решение, прието от енергийната комисия на базата на предложенията на различните политически сили и то да бъде подписано от всички депутати. Това бе признато и от останалите формации. Михайлова е била тази, която е успяла да обедини всички 7 партии да излязат с общо решение и да накара вносителите да изтеглят своите проекторешения, подчертаха част от ораторите. 

Дори прозвучаха закачки, че "консенсусната фигура на Искра Михайлова би могла да обедини и депутатите около третия мандат за правителство". 

Подчертана беше и ролята на синдикатите, които от първия ден бранят въглищните централи, а днес също излязоха пред парламента заедно КНСБ и КТ "Подкрепа" в защита на въглищните централи.

"Синдикатите с упорития си труд от първия ден, откакто се постави декарбонизацията, се опитват всяко правителство да направят така, че да се изпълнят онези проекти, необходими за въглищните региони", отчете Рамадан Аталай от ДПС. "Не искам да говоря за ГЕРБ, че не внесоха плана навреме. Че "Промяната" приеха задължения, които са абсолютно против България. Не искам да говоря за всички пропуски, които направихме и ние в Народното събрание", отбеляза Аталай. "Всички сме съгласи, че въглищните рудници не могат да бъдат затворени - нито капацитетно, нито без да е създадена нова мощност в този регион. И затова е необходимо онова време, през което ще се направят тези инвестиции", коментира членът на енергийната комисия.

Снимка: Булфото

"От ДБ ще подкрепим това решение", заяви Атанас Славов, като посочи, че не отговаря на истината възприятието, че от тяхната формация са против ревизията на ангажиментите в енергетиката, поети вече пред Брюксел. Славов дори посочи, че самият той е от Стара Загора и разбира добре проблемите на хората в региона.

Снимка: Булфото

Жечо Станков от ГЕРБ пък подчерта, че страната ни и досега не е имала проблем с въглеродните емисии и дори ги е намалила с 55%. Той обърна внимание на депутатите да не ги наричат "вредни", защото ЕС никъде не е казал това в стремежа си да ги редуцира. "Някои колеги искат да спрат фотосинтезата", възкликна Станков. "Да върнем на картата в Плана енергийната ефективност в многофамилните сгради, да намалим енергийната бедност и енергията от слънчевите панели да остане в сградата, а не да се изгуби", обобщи той част от корекциите в документа.

"Рядко така се защитава националният интерес. Сега българският парламент отново със свое решение ще защити българските централи и българската енергетика", отбеляза бившият енергиен министър Драгомир Стойнев от БСП, като подчерта, че двата оператора "Булгартрансгаз" ЕАД и ЕСО ЕАД няма да бъдат изваждани от БЕХ. "България, забележете, е постигнала намаляване на емисиите с 48% към 2020 година. Сега сме 2023 година. Разбира се, че емисиите са намалени допълнително, така че тези ограничения, които се налага да изпълним, са необосновани, защото тази цел ние отдавна сме я изпълнили", каза още Стойнев.

"Аз съм горд от това, което вчера постигнахме на енергийна комисия, едно безапелационно обединение върху темата с въглищните централи, както редица пъти от близо десетилетия аз лично повтарям, че те дават една безценна услуга и тази услуга ние ще запазим", заяви Георги Самандов от "Български възход".

Скептицизъм относно възможността да успеем да променим Плана въпреки парламентарното единство изказа Красимир Вълчев от ГЕРБ.

"Днешното решение не означава, че ангажиментът е предоговорен, а само означава, че правителството ще започне да преговаря. Да се надяваме, че ще имаме достатъчно националноотговорни правителства и министри", изказа предпазлив оптимизъм Красимир Вълчев с опасението, че някой може и да не изпълни волята на НС. 

Снимка: Булфото

Искра Михайлова от "Възраждане" се усъмни, че вицепремиерът Атанас Пеканов може да не иска да изпълни решеното от депутатите, защото, по думите й, той застъпва друга позиция, а именно, че Планът не може да се отваря и предоговаря. Според нея затова и правителството е отказало по-рано да направи стъпки в тази посока с аргумента, че няма моралното право, тъй като е служебно. 

"Ето, сега имат. Даваме им моралното право да го направят", заключи Михайлова. Тя е категорична, че Планът може да бъде предоговорен. "Всичко е възможно", заяви Михайлова, като даде за пример разнобоя и преди постигнатия консенсус в енергийната комисия. "Да се поздравим с това, че успяхме да дадем мандат на правителството да преговаря с ЕК и да се бори за българските национални интереси", завърши депутатката. 

"Днес от "Възраждане" се чувстваме победители. Знаем, че една част от депутатите не са искрени и го правят само заради идващите избори", заяви Михайлова по-късно на брифинг на партията в кулоарите на НС.

След като приеха първите два текста за ревизирането на Плана за възстановяване и за запазване на централите с внушително мнозинство, депутатите си дадоха почивка, за да излязат на жълтите павета при синдикатите в защита на въглищните централи. Едва след като се завърнаха от митинга гласуваха финално цялото решение на НС.