Орешарски: Не успях да помогна на обществото заради политическата нестабилност. Струва ми се, че сега е същото
"Не виждам желание и механизъм да се сложи контрол върху разрастването на дълга. Ще видим развиване на спиралата, която сега е в много начален стадий, с още по-голямо темпо. Тенденцията, а не размерът е обезпокоителен", заяви бившият премиер
Политическата нестабилност днес напомня на тази от периода 2013-2014 г. Това каза Пламен Орешарски, който в този период беше министър-председател на България. Той гостува в подкаст на БНТ, излъчен в предаването "Говори сега".
Още по темата
"Мислех си, че мога да помогна на обществото да направи по-добра икономика, по-ефективни публични разходи, но се оказа, че не е възможно в условие на политическа нестабилност. Струва ми се, дано не съм прав, че сега е същото", каза Орешарски.
Повод за участието му в подкаста е неговата книга "В сянката на дълговата спирала", издадена тази година.
"Виждам отсъствие на визия за управление в перспектива и развихряне на популизма. Това е голямата опасност пред България, не е дългът", каза Орешарски, който беше и финансов министър в правителството на Тройната коалиция (2005-2009 г.).
Държавният дълг все още е малък, но през последните години се наблюдават обезпокоителни темпове на разширяване на дълга, посочи той.
"Това мен лично ме притеснява, защото не виждам желание и механизъм да се сложи контрол върху това разрастване на дълга. Мисля, че в следващите няколко години ще видим развиване на спиралата, която сега е в много начален стадий, с още по-голямо темпо. Тенденцията, а не размерът е обезпокоителен", заяви Орешарски.
Неговите очаквания са в следващите няколко години да започнат да растат и лихвите по външния дълг. "Това допълнително ще ограничи възможностите за по-активни други фискални политики, независимо дали инвестиционни или социални. Ниският размер на дълга и стабилната фискална позиция е едно от ключовите условия днес за национален суверенитет", подчерта Пламен Орешарски.
Затова трябва да се търси разумен баланс между средства за развитие и икономии, но финансовият министър е длъжен да рационализира политиките така, че да не допуска дефицити.
Дългът на страната от края на 80-те години по думите му не е нито толкова голям, нито толкова страшен, колкото ни се струва от днешна гледна точка. Тогава България изпада в много неблагоприятно стечение на обстоятелствата - нарастващ дълг, загуба на експортни позиции, рухване на икономиката в резултат на геополитически предизвикателства и промени.
"В един момент се оказва, че и не чак толкова големия дълг ние не можем да го обсъждаме и обявяваме мораториум. Истинското предизвикателство започва след това, защото 90-те години другите страни от Източна Европа, бившите наши партньори от Източния блок, правят реформи, а ние се опитваме наред с опитите за реформи - несполучливи, разбира се, се опитваме да предоговаряме и дълговете. Високият дълг тогава ни забави поне с едно-две десетилетия в развитието", припомни Орешарски.