Конституционните промени, касаещи съдебната власт, ще издържат пред Конституционния съд - в това е убеден депутатът от ПП-ДБ и зам.-председател на парламента Никола Минчев. 

Вчера след като мнозинството в НС прие шестата поправка в Конституцията от "Възраждане" и ИТН казаха, че ще сезират Конституционния съд, а президентът Румен Радев също заяви, че е "негов дълг" да го направи. 

Минчев обаче не се ангажира с прогноза дали някои текстове няма да издържат теста на Конституционния съд. От парламентарната му грипа са удовлетворени от промените. 

"Смятам, че постигнахме целите, които си бяхме заложили", обясни Минчев в предаването "Преди всички" по БНР. 

"Колкото повече време се даде на един законодателен процес, това допринася за прецизиране на текстовете, но в настоящия случай имаше и други фактори, посочи още зам.-председателят на парламента.

Никола Минчев коментира и твърденията, че ПП-ДБ са "изпрали" имиджа на ГЕРБ и ДПС през съвместната работа по конституционните промени.

"Конституционните промени бяха изключително важна стъпка, която бяхме обещали на избирателите. Те изискват мнозинство. Необходимостта да се конструира конституционно мнозинство, което да приеме тези промени изисква да се водят разговори с политическите сили, които са парламентарно представени. Това мнозинство можеше да се конструира с ГЕРБ и ДПС. Те изявиха желание да застанат зад тези конституционни промени. Плащаме електорална цена, но си заслужава".

Минчев коментира опасенията, възникнали около избора на следващия главен прокурор и т.нар. парламентарна квота във Висшия прокурорски съвет.

"Не бих казал, че политиката в предишните години е напускала прокуратурата, че сега изведнъж да влиза. Това, което излезе от управлението на прокуратурата е мнозинството, което се формира около главния прокурор.

Той призна, че е важно да няма влияние на мнозинството в НС през квотата в Прокурорския съвет.

"Отговорност на мнозинството е да номинира такива кадри, които да не изпълняват партийни поръчки".

Никола Минчев разясни и попълването на регулаторите.

"Разговорът е сложен, защото се попълват органи с фиксиран мандат. В рамките на този парламент сме избрали управител на БНБ и двама подуправители. Избран е и председател на Сметната палата. Това е един труден процес - с много разговори и намиране на фигури, които са приемливи за всички участници, а не да кажем "Ние ще посочим управителя, а вие подуправителя".

Не мисля, че темата с регулаторите ще се реши за някакъв кратък и фиксиран период от време. Тези органи са доста. Мисля, че са 17. Това е тема, която ще се развива във времето. Няма да се съберем и да ги "парцелираме" за няколко дни".

Минчев коментира темата за попълването на квотата на НС в Конституционния съд и имената на Десислава Атанасова и Атанас Атанасов, които циркулират в публичното пространство като възможни кандидатури.

"Не сме водили разговори на ниво парламентарна група. Това са спекулации".

Той смята, че експертното начало при попълването на всички регулатори е по-подходящо.

Минчев посочи, че това управление все още не е постигнало всички заложени цели и има върху какво да продължи да работи.

"Има и други цели на управлението, като Шенген и еврозоната. Предстои и работа по Закона за съдебната власт. Не виждам по-добра алтернатива на политическия хоризонт".