Страната ни трябва да изработи хоризонт за стратегически отношения с Румъния. А защо да не помислим за създаване на българо-румънски Шенген?! Това коментира специално за Дир.бг проф. Владимир Чуков по отношение на перспективите на България в ЕС. 

Липсата на консенсус за бежанците 

Може би това, което се случи 2015 година бе голямото изпитание, голямото предизвикателство пред най-мощният политически и икономически съюз в света. Категорично трябва да кажа, наблюдавайки отделните международни организации ЕС е моделът. Копират я, ако щете като структура, ако щете като наименование - ето например организациите за африканско единство бе преименувана на Африкански съюз.

Проблемът с бежанците много силно разтърси британското общество. Великобритания винаги е била с една крачка извън ЕС, но тези процеси много силно стимулираха настроенията в страната и те гласуваха с много малко, но за излизане от ЕС. Очевидно е, че резонансът от удара, който нанесоха бежанците като социално и политическо явление продължава, макар и с по-малка дистанция и стойност. Но така или иначе ЕС не може да изработи единен европейски глас по отношение на политиката с бежанците, коментира Владимир Чуков.  

Усети се един разлом Източна срещу Западна Европа. Очевидно е че има различия, които ние не искаме да си ги признаем. Преди няколко месеца президентът на Франция Еманюел Макрон бе човекът, който заговори за няколко скорости на Европа. Имаше планове за пет скорости, т.е. различни степени на интеграция. Трябва да кажем, че ние сме против, защото няма как Европа да бъде разделена. Но факт е, че нашите две страни като България и Румъния много твърдо сме извън Шенгенското пространство и то по чисто политически белези. Това подсказва, че такова нещо съществува, констатира Владимир Чуков. 

Моето лично мнение е, че трябва да бъде приложено, това което във външната политика се нарича най-стриктна, прецизна, фина диференциация. Ние сме все още 28 страни членки на ЕС, България не може да има интереси, които напълно съвпадат да речем с една Финландия, с Португалия, с Ирландия. Не случайно имаме ирландската декларация, защото тя е най-далеч от проблемите на бежанците. Т.е. това, което вече имаме от 25 години - Вишеградската четворка, показва, че тези четири страни са предложили диференцирания подход, и ние трябва да извлечем някакъв опит.
Германия и Франция са направили възможно най-голям синхрон помежду си. Едната е единствената постоянна членка на Съвета за сигурност, а другата е икономическия мотор на Европа. Техният синхрон заедно със страни от типа на Италия, Испания, показва, че те си имат собствена група. Ако щете, можем да я наречем и групата на Еврозоната, заяви Владимир Чуков. 

Моята теза е, че следващата година България трябва да стимулира процеса на прилагане на регионална справедливост в рамките на ЕС. Какво имам предвид? Няма защо да бягаме от формулите регионална група. Ето това, което ние видяхме от създаването на този квартет на лидерите на Балканските страни - веднъж се събраха във Варна, срещата в Крайова, където бяха България, Сърбия и Румъния, сега присъства и Гърция, срещата в Белград. Общо взето се бяга от споменаването на вишеградския опит, но аз си мисля, че това е пътят.

И моята теза, която през годините съм лансирал, е, че Балканските държави трябва да създадат общ пазар, основата на който трябва да бъдат България и Румъния. Или 2018 г. българското правителство трябва да изработи хоризонт за създаването на стратегически отношения със съседна Румъния, защото тя е най-близката до нас държава. Ако щете общо минало във Варшавския договор, в СИВ, членство в НАТО, в ЕС и сега в момента общо настояще за отхвърляне от Шенген. Шенген, който се превърна в обеца, т.е. нещо като национално унижение. А защо да не помислим за създаване на българо-румънски Шенген?!, попита Владимир Чуков. 

Макрон говори за това, че първо ще бъде преустроен Шенген и тогава вашите две страни ще влязат. Кога ще стане това не е много ясно. Нека упражним и ние натиск, така както правят Вишеградските държави над Брюксел по отношение на бежанските квоти. Така, че това е нашата перспектива - много силно регионално сътрудничество с нашите съседи. Добро сътрудничество и сигурност на Западните Балкани е добро предложение и добра перспектива, тъй като ако ние сме периферия, имам предвид Балканските държави, то Западните Балкани, които са в центъра на Европейския континент, се оказват в един вакуум. Страх ме е, че тези държави трябва да изминат много дълъг път, който обаче трябва да бъде стимулиран.

Аз лично, много приветствам привличането на Сърбия към нашия квартет, тъй като се стимулира европейския хоризонт. Знаете общо взето там има разделение на обществото дали на Изток или на Запад и подобен тип оферта е стимулиране на хората, на обществото, най-вече да гледат по посока на ЕС. Що се отнася до Босна и Херцеговина, до Македония, до Косово, до Черна гора наистина на тях трябва да им бъде вдъхната надежда, за да могат да ускорят реформите. Реформите във всички случаи са полезни за съседите, в това число и за нас българите.

Нека първо ние, държавите в ЕС, да направим нашите няколко скорости, държавите, които вече са в НАТО, каквито са България, Румъния и Гърция да направим по-добро сцепление, много са възможностите.

Какво може да се направи още с Гърция, погледнете ние взаимно се допълваме България иска достъп до Бяло море, това е било винаги нашия геополитически център. В същото време Гърция иска директен контакт с Русия. Какво по-добро от това? И тук вече можем да измислим нещо революционно - директен достъп, ако щете - подарен суверенитет на две пристанища едното на Бяло море, а другото на Черно море. Нещо, което до този момент звучи екзотично. Ние говорим само за транспортни коридори.

Трябва да преодолеем вътрешната съпротива за подобно нещо, историците да не ровят в миналото. Същата история е и с Румъния , дори в моята фейсбук страница наскоро проведох подобен дебат и се оказа, че много хора имат отношение. Т.е. трябва да победим нашите предразсъдъци, за да тръгнем заедно. Аз съм убеден, че заедно ние можем да си вдигнем жизнения стандарт и ако щете да избягаме от постоянното състояние на периферия, каквато винаги сме били. Да се превърнем в стожер, да създадем естествен икономически център на Балканите, заключи Владимир Чуков.