00:47 | 26.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Кирил Петков: Няма тема, по която да не е постигнато огромно съгласие

Запазване на позицията на България по отношение Република Северна Македония и нейното надграждане в конструктивен дух, договориха участниците в бъдещата коалиция

Снимка: БТА

Кирил Петков: Няма тема, по която да не е постигнато огромно съгласие

21:24 | 27 ноември 2021 | Редактор : Лилия Чалева 298 12787 Снимка: БТА

"Това бяха 18 много интензивни разговора, четвърти ден подред, но нямаше тема, в която да сложим българския интерес и да не постигнем огромно съгласие. Това означава, че няма значение дали сме леви, център или десни. Пожелавам да изпълним всички точки с реални действия и след четири години България няма да изглежда по този начин". Това заяви съпредседателят на "Продължаваме Промяната" Кирил Петков след края и на последната, 18-та преговрна тема "Международни отношения" между експертните групи за съставяне на коалиционно споразумение с "БСП за България", "Има такъв народ" и "Демократична България".

47-о Народно събрание

Запазване на позицията на България по отношение Република Северна Македония /РСМ/ и нейното надграждане в конструктивен дух, договориха участниците в бъдещата коалиция.

България очаква от властите на РСМ за гарантират трайно правата на гражданите на РСМ, които се самоопределят като българи. Относно работата на съвместните комисии, предвидени в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и РСМ, участниците в коалиционния формат приеха те да заседават всеки месец. "Искаме да направим реален календар на тези срещи - минимум един път на месец и реално да постигаме резултати", каза Кирил Петков.

Потвърждаване на евроатлантическата интеграция на България, интеграция в областта на правосъдието, енергетиката и здравеопазването, както и реформиране на европейската политика по миграция и убежища, ще са сред целите на българската външна политика на евентуално коалиционно управление.

Пътна карта за приемането на страната ни в Еврозоната, в съответствие с финансовата и икономическата ни стратегия и ефективна комуникационна стратегия, също ще залегне в споразумението за управление. Както и присъединяване към Шенгенското споразумение. Недопускане на диференцираната интеграция в ЕС "на две скорости" и ускоряване на работата по приемането и прилагането на Плана за възстановяване и устойчивост, бяха част от предложените мерки.

Друг акцент в разговорите бе осигуряването на финансово обезпечена политика за развитие на отношенията със съседните страни.

Да бъдат запазени правата на българите във Великобритания също обедини преговарящите, също и равноправни отношения с Русия, основани на принципите на международното право, настояване за връщане на българските архиви. Фокус ще има и върху правата на българската общност в Украйна. Преглед и осъвременяване на закона за българите в чужбина и актуализация на нормативната база, предвижда бъдещата политика на евентуалния коалиционен кабинет.

Държавната агенция за българите в чужбина да се трансформира като структура към МВнР, предвижда бъдещата управленска програма. Нужен е също цялостен анализ и стратегически преглед на дипломатическата служба, резултати от който да се обсъдят в коалиционен формат. Преговарящите страни се договориха и за систематична оценка на качеството на консулските услуги за гражданите, създаването на доброволен регистър за българите в чужбина, създаване на Фонд "Стамболов" за финансово осигуряване на българи, които да завършват в елитни чужди университети срещу ангажимента след това поне пет години да работят в България. Кирил Петков поясни, че тази финансова помощ е грант и като такъв си остава заем, ако студентът реши да остане в съответната държава.

Сред целите на външната ни политика ще е задълбочаване отношенията с Република Корея, Япония, Канада, Индо-тихоокеанския регион. Задълбочаване на стратегическото сътрудничество със САЩ. Взаимоизгодно сътрудничество с Китай в синхрон с подхода на ЕС. Засилване диалога с Близкия Изток и Северна Африка. Запазване на добросъседските отношения с Турция, запазващи достойнството на страната ни и при спазване на човешките права. Подкрепа за ново споразумение между ЕС и Турция по въпроса за бежанците, също обедини преговарящите.

Сред приоритети е засилване ролята на МВнР за развитие на външноикономическите връзки, гарантиране на енергийната сигурност, привличане на чуждестранни инвестиции.

Активно участие в преговорите за членство в ОИСР до 2023 г също се очаква да залегне в коалиционното споразумение в частта за външната политика.

Насърчаване на участието на българите по света в изборния процес чрез улесняване и сигурно гласуване също стои на дневен ред. Как ще бъде точно - дали ще е дистанционно или по пощата, това е въпрос на анализ, каза Кирил Петков. Преглед и осъвременяване на съществуващия закон за българите в чужбина, както и подпомагане от страна на МВнР работата на МОН при оказване на помощта за българските училища зад граница, и подобряване на консулските услуги, изнесени консулски услуги и дигитални услуги, също са част от приоритетите. Друг акцент бе подобряването на състоянието и управлението на имотите зад граница.

Участниците се обединиха около позицията за възстановяване на диалога с Русия, в рамките на ЕС, и развитие на равноправни отношения на база принципите на международното право.

Предстои втори кръг от преговори следващата седмица - с по-малко експерти, където да се доуточнят точките в бъдещето коалиционно споразумение.

Като победители в изборите ПП ще получат първия мандат за съставяне на редовно правителство. Целта е всички идеи за програма на бъдещ редовен кабинет да бъдат обсъдени на политическо ниво.

Ето и основните акценти в дискусията "Международна политика":

Левицата за външноикономическите връзки и енергийна сигурност

Засилване ролята на МВнР за развитие на външноикономическите връзки и гарантиране на енергийната сигурност е сред приоритетите на левицата в "Международни отношения" - последната от преговорните теми между експертите на "Продължаваме Промяната", "БСП за България", "Има такъв народ" и "Демократична България" за коалиционно управление.

Кристиан Вигенин се обяви за ефективна и модерна дипломатическа служба, дигитализация на всички консулски услуги както и за пресичане на тенденциите за политизация на дипломатическата ни служба, за професионализация на кадрите.

България наистина има нужда от външнополитическа стратегия, подчерта в изказването си той. По думите му, основната цел, която да бъде постоянна политика, е гарантиране на благоприятни външни условия за развитие на страната, отстояване на националните ни интереси, засилване на влиянието ни в регионален и европейски мащаб.

Вигенин обърна внимание на необходимостта от активизиране на регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа. В този контекст е важно да се осигури политическа и финансова подкрепа за инфраструктурната свързаност на държавите в региона с акцент коридор 8, да се съблюдава отстояването на правата на българските национални малцинства в РСърбия и в Албания, коментира той. И добави към приоритетите създаване на обезпечена финансово национална политика за развитие на отношенията със съседните ни страни като се вплетат и интересите в европейската политика.

Нова или актуализирана стратегия за работа с българите в чужбина, вкл. нова нормативна уредба, преструктуриране дейността на Държавната агенция за българите в чужбина, която може да влезе под "шапката" на МВнР, са сред разписаните в програмата на социалистите задачи. Според тях е необходим по-голям ресурс за обезпечаване дейностите на българите зад граница - училищата, културните центрове и др.

Акцент за БСП е и пълноценно използване на възможностите на България като Черноморска и Дунавска държава.

Нормализиране отношенията с Руската федерация с приоритет в икономиката, енергетиката, културата и образованието плюс политика за отмяна на икономическите санкции на ЕС срещу Русия и на реципрочните от страна на Москва към ЕС, предлагат да бъде записано в коалиционното споразумение от левицата.

Приоритет остават стратегическите отношения със САЩ, премахване на визовия режим за нашите граждани, задълбочаване на икономическото сътрудничество с Китай, посочи също Вигенин.

По отношение на Република Северна Македония трябва да се търси трайно и устойчиво решение по спорните въпроси като предпоставка за присъединяването й към ЕС, но и без компромиси за историческата истина на основа на документи и факти, обясни Кристиан Вигенин. Нужна е по-активна роля в този процес и на Народното събрание, смятат социалистите. Паралелно с това е необходима средносрочна програма за развитие на отношенията ни с РСМ, която да обхване всички аспекти.

За Евросъюза Вигенин посочи, че е важно да не се допускат двойни стандарти и развитието му на "две и повече скорости", по-голяма прозрачност при взимане на решения чрез засилване ролята на НС.

ИТН за мобилно приложение за българите в чужбина и край на политическите назначения на дипломати

Мобилно приложение за българите в чужбина, увеличаване на заплатите на дипломатите и прекратяване на политическите назначения в дипломацията

Мобилно приложение за българите в чужбина, увеличаване на възнагражденията за българските дипломати, както и прекратяване на политическите назначения в дипломатическите ни представителства посредством поправки в Закона за дипломатическата служба, предлагат от "Има такъв народ" /ИТН/. Предложенията бяха представени в хода на последната дискусия на тема "Международни отношения" за постигане на коалиционно споразумение между "Продължаваме Промяната", "Демократична България", "Има такъв народ" и "БСП за България".

Конкретните предложения представи Павела Митова от ИТН. Според Митова изготвянето на подобно мобилно приложение ще спести изключително много време за работа на задграничните ни представителства, а чрез самата регистрация в платформата най-накрая българската държава ще има реална представа колко са българите в чужбина и къде живеят те. Тя настоя и за актуализиране на стратегията за българските граждани в чужбина.

От ИТН настояват и за реформа в Министерство на външните работи /МВнР/. Митова коментира съществуващата Програма за кариерно развитие на младите дипломати и провежданите конкурси за стажант аташета. Тя отбеляза, че през 2015 г. четирима видни български дипломати са се опитали да преминат теста за стажант аташета, но без успех. По думите й парадоксът е, че всяка година този тест бива издържан с отличие от деца на дипломати, аташета, и видни бизнесмени. Според Митова е необходима модерна професионализация на дипломатическия състав.

Митова отбеляза, че голяма част от добре подготвените дипломати са в предпенсионна възраст, и ако преди 20 години България е имала прекрасна школа балканисти и арабисти, днес дори референтът за Близкия изток в МВнР не говорел арабски език.

Тя посочи, че няма как да бъдат привлечени млади дипломати със заплата от 1300 лв. Българските дипломати са сред най-ниско платените позиции в държавната администрация, коментира Митова и настоя да се увеличи възнаграждението им.

Друго предложение на ИТН е да има постоянно обучение на българските дипломати, преразглеждане статута на Дипломатическия институт.

Относно така наречените "конкурси за хора със специфични умения", Митова констатира, че те се явяват "идеалната вратичка" за назначаване на конкретни лица. Не били рядкост конкурсите, в които се явява един кандидат, който печели мястото, тъй като напълно отговорял на изискванията. Митова констатира, че подобни конкурси са подобно направени на обществените поръчки. "Тази порочна практика трябва да се прекрати и то незабавно", настоя тя.

Митова констатира още, че няма друга държавна институция, която да е загубила толкова значима част от материалната си база през годините на преход. От ИТН настояха за промени в Закона за дипломатическата служба. Митова визира конкретни разпоредби, с които се дава възможност в нашите задгранични представителства да се назначават изявени личности, които се ползват с безспорно добро име и авторитет в България. "Това са така наречените политически назначения", обясни Митова и настоя за преразглеждането му.

Димитър Гърдев от ИТН заяви, че настоява изготвяният от служебното правителство стратегически преглед на МВнР, извършван в момента, да бъде обсъден и на заседание на бъдещата външна комисия в парламента.

Сред основните приоритети, визирани от Гърдев, са реално участие на България във външната политика на ЕС в основните му направления. Като стратегически приоритет той визира процесът на разширяване на ЕС.

Относно Република Северна Македония дипломатът открои ролята на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. По думите на Гърдев именно наличието на този договор ни давало много добра основа и база за постигане на разбирателство. Дипломатът настоя сред целите да бъде записано прекратяване на езика на омразата от страна на определени по думите му партийни функционери в Скопие. За нас като държава е изключително важно да преодолеем момента, в който опозиционни наши колеги в Скопие, заявяват, че са готови да денонсират договора, отбеляза той.

По думите му основните базови фундаменти от договора трябва да влязат в преговорния процес за присъединяването на Република Северна Македония към ЕС. Той настоя България да е активен участник при изготвянето на обща европейска позиция по бежанския поток и да бъде подписано споразумение с Турция. "Ние предлагаме да бъде изградена една външнополитическа концепция, която да влезе в парламента и да бъде в основата на външната политика на България", каза още дипломатът.

ДБ: Няма успешна външна политика, ако тя е вътрешно завладяна от корупция

Коалицията трябва да противодейства на всеки опит за ревизиране на външнополитическата ориентация на страната, около която има консенсус, настояват от "Демократична България". Това резюмира в началото на преговорите за коалиционно споразумение с "Продължаваме Промяната"/ПП/, "Има такъв народ" и "БСП за България" Стефан Тафров от "Демократична България"/ДБ/.

По думите му, няма успешна външна политика на една държава, ако тя вътрешно е завладяна от корупция. Страната ни не използва в достатъчна степен огромния потенциал на българите в чужбина, особено на новата емиграция, и трябва по-активна работа с тях, отбеляза Тафров.

От ДБ подчертават, че е важно България да бъде активен участник в европейския процес като субект, а не като обект, обръщат голямо внимание и на реализирането на евроинтеграцията на Западните Балкани.

По отношение на Република Северна Македония ДБ са за интензифициране на диалога с инициативи от наша страна, за да се преодолее блокажът на преговорите. Членството на РСМ в ЕС и НАТО е от ключово значение за региона, приоритет на нашата външна политика, подчерта Тафров. Според него продължаването на сегашния блокаж на преговорите й с ЕС не е в интерес на България, която не е успяла да обясни добре своята позиция на европейските си партньори и не е получила подкрепа. Важно е да формулираме исканията си на международноправен и дипломатически език, посочи Стефан Тафров.

В програмата на ДБ е залегнало запазване на добросъседските отношение с Турция. Както и по-тясно ангажиране с общите отбранителни структури и инициативи на НАТО, укрепване на близките политически връзки с Великобритания след излизането й от ЕС.

Равноправни отношения с Русия на принципите на международното право, интензифициране на отношенията с Украйна, задълбочаване на отношенията с Япония и Северна Америка, взаимно изгодно сътрудничество с Китай на основата на общата европейска политика, също са част от приоритетите за ДБ в международната политика.

Те залагат и на засилване на диалога с държавите от Близкия Изток и Северна Африка по отношение на търговските и бизнес интереси, спешна реформа в политиката на промотиране на българския бизнес извън ЕС.

Необходим е средносрочен документ като външнополитическа стратегия като в него бъдат отразени целите и приоритетите във външната политика, коментира Зарица Динкова. Според нея е необходимо в този документ да бъдат разпределени компетентностите на държавните институции като се акцентира на междуведомствената координация, както и да се засили акцентът върху икономическата дипломация.

ПП: Да създадем изцяло нов имидж на България

Мисията на външната политика на България е да се създаде изцяло нов имидж на страната. Това заяви по време на дискусия за "Международните отношения" Даниел Лорер, експерт по въпросите на международните отношения от "Продължаваме Промяната". Дискусията е част от поредица от разговори за изготвяне на коалиционно споразумение за управление на страната между "Продължаваме промяната" /ПП/, "Демократична България"/ДБ/, "Има такъв народ"/ИТН/ и "БСП за България"/БСП/.

"Имидж на държава, която е свободна, демократична, изчистена от корупция, имидж на държава, която е пример как това може да се случи", обясни Лорер.

Съпредседателят на коалицията Кирил Петков обясни, че една от основните цели на ПП е да бъде изкоренена репутацията за корупцията в нашата страна. По думите му това ще спомогне и за външните, и за външноикономическите ни отношения. Той обясни, че целта им е България да стане страната, която най-бързо е успяла да изкорени в такива огромни мащаби този проблем.

Като приоритет за ПП Петков визира българите, които учат в престижни чужди университети и настоя за изготвянето на програма, с която те да се върнат обратно.

Даниел Лорер допълни, че за привличането на международни инвеститори, МВнР има сериозна роля. От ПП предлагат създаването на доброволен дигитален регистър на българите в чужбина. Лорер обясни, че така ще се знае не само тяхното местоположение, но и каква е местоработата им, както и квалификацията, която имат. Идеята е така да бъдат привличани чуждестранни инвеститори, обясни той. "Когато чужд инвеститор иска да дойде у нас и той е от определена сфера и държава, той би бил изключително заинтригуван, ако може да вземе кадри от същата тази страна, стига ние да можем да кажем кои са и къде са те", констатира експертът.

Лорер отбеляза, че за ПП е важно да бъде привлечена поне една европейска агенция у нас. "Предишните правителства не показаха воля да го направят. Европейските агенции са факел на европейските ценности и за нас е важно да покажем, че България иска да бъде домакин на поне една такава европейска агенция", коментира той. Той настоя за присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която определи като ексклузивен клуб на богатите държави по света.

Лорер настоя България да е по-активна в международни и регионални институции. Като приоритет той изтъкна работата за безвизов режим със САЩ. Друга мярка е атестацията и систематичната оценка на качеството на консулските услуги. От ПП предлагат финансова подкрепа за български културни организации, но след реформата в ДАБЧ. "Много неприятно бе за нас да видим висш държавен администратор от ДАБЧ в списъка на засегнатите лица по санкциите "Магнитски". Изкореняването на тези практики ще бъде абсолютен фокус както на ПП, така и на цялата коалиция, която се надяваме да влезе в управлението в страната", отбеляза експертът.

Друга идея на ПП е създаването на така наречения фонд "Стамболов", вдъхновен от оригинални бюджети на Стефан Стамболов, запазени в архивите на Министерство на финансите. "Става въпрос за стипендии за българи, които да завършват обучението си в елитни университети, след което да се върнат и работят у нас поне пет години", коментира експертът.

Относно темата България и Европа, Даниел Лорер заяви, че е важно България да бъде активна в евроатлантическото пространство и по икономически, и по технологични проекти. "Искаме България да бъде виждана като лидер на Балканите, ние вече показваме, че имаме технологичните възможности за това, ако добавим изчистена от корупция институционална среда, смятаме че няма да има кой да ни спре", категоричен бе той.

Относно сценария "Европа на две скорости" от ПП издигат като ключови приоритети влизане в Шенген и присъединяване към еврозоната. По думите на Лорер е необходима информационна кампания какво означава за България присъединяването към еврото. От ПП искат и поне удвоен търговски обмен със съседните балкански страни, както и задълбочаване на търговските, културните и образователните връзки със съседни нам държави.

Относно Република Северна Македония, Лорер отбеляза, че за ПП е важно да запазим добронамерения тон на преговорите и всички досегашни елементи от преговорната позиция на България. Преди всичко нашето желание е да започнат да се създават двустранните комисии в един кратък срок, коментира Лорер. Сред приоритетите той визира изграждането на директна авиолиния София - Скопие, коридор номер осем, общ културен календар, съвместни научни форуми. Лорер акцентира и върху адаптация на учебниците в Македония, така че езикът на омраза да изчезне оттам, това по думите на експерта е "неминуемо условие". Нека да подпомогнем интеграцията им в ЕС с помощта на нашата техническа експертиза, посочи Даниел Лорер.