Законодателите в Атина се очаква днес да решат съдбата на историческото споразумение от Преспа на фона планирани протести срещу ратификацията му.

Фермерски организации заявиха, че ще блокират границите с Македония и с България днес следобед, а подкрепяният от комунистите профсъюз призова за протести в Солун и Атина в района на американското посолство тази вечер.

Полицията блокира кръстовището на отбивката от магистралата за Солун по посока на граничния пункт "Промахон" и не допусна протестиращи гръцки фермери с машините им да затворят пътя. По-рано българското консулство в Солун предупреди, че гръцките фермери от област Серес излизат днес следобед на протест и смятат да блокират движението в района на ГКПП "Кулата - Промахон". Бързата реакция на гръцката полиция засега обаче предотвратява опитите на тежките земеделски машини да излязат на магистралата за България.

Протести има и на гръцко-македонската граница.

Противниците на споразумението на Преспа спорят с полицията по време на протест на гръцко-македонската граница

Снимка:АР/БТА

В 19,00 ч. на площад "Синтагма" ще се състои всенароден протестен митинг, съобщиха организаторите на протеста, сред които е Комитетът за борба за гръцкия характер на Македония. Те предупредиха, че ще положат максимални усилия, за да попречат на ратификацията на "позорното споразумение, което ще доведе до извършването на две престъпления - унижаване на демокрацията на мястото, където се е родила, и предаване на национални ценности на чужденци".

Противникът на споразумението от Преспа държи флаг със Звездата на Вергина, емблемата на древногръцкото царство на Македония, която гласи "Македония е гръцка"

Снимка:АР/БТА

"Не" на Преспанското споразумение!, гласеше плакат, появил се на Акропола в Атина, написа в. Прототема. Гръцката комунистическа партия (ГКП) изрази протеста си срещу документа, която прекратява спора между членката на Европейския съюз и Македония. Върху историческата забележителност имаше транспаранти, които гласяха: "Не на империализма!", "Не на плановете на ЕС и НАТО!", "Не на национализма!" и "Да на дружбата, солидарността и общата борба на трудещите се срещу експлоататорите!" Полицията махна плакатите, предаде "Български новини".

Протестен надпис срещу споразумението от Преспа при Акропола

Снимка:АР/БТА

С демонстрацията си ГКП, която има 15 депутати в парламента, обяви как ще гласува тази вечер. По последна информация премиерът Алексис Ципрас има подкрепата на 151 от 300-те парламентаристи. Заради ключовото заседание в Атина са въведени драконовски мерки за сигурност и движението в центъра на града е ограничено.

Споразумението между Ципрас и колегата му от Скопие Зоран Заев предвижда балканската страна да се нарече Република Северна Македония  и бе посрещнато на нож в Гърция. Атинският в. Катемерини съобщи, че снощи неизвестни лица са хвърлили коктейли "Молотов" по дома на депутатката от коалицията на Ципрас СИРИЗА Теодора Цакри. При атаката няма пострадали. Нападението бе разкритикувано и от управляващите, и от основната опозиционна сила. "Това престъпление е опит за удар по устоите на нашата страна", заяви лидерът на "Нова демокрация" Кириакос Мицотакис.

Говорител на Европейската комисия се разграничи днес от становището на еврокомисаря по вътрешните работи Димитрис Аврамопулос за Преспанското споразумение. Аврамопулос е на мнение, че споразумението не защитава еднакво интересите на Македония и на Гърция.

Становището на ЕК по споразумението бе прието единодушно и само председателят на комисията Жан-Клод Юнкер, върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини и еврокомисарят по въпросите на съседството Йоханес Хан имат думата по този въпрос, заяви говорителят. ЕК е единодушна, че споразумението решава един от най-старите спорове в региона и дава възможност да се стигне до помирение в цяла Европа, добави той.

Говорителят посочи, че ЕК следи внимателно ратификацията на споразумението. Важно е само решението на гръцкия парламент тази вечер, нищо друго няма значение, обобщи той.

Елена Бекаторос от Асошиейтед прес анализира фактите, свързани с близо 30-годишния спор между Гърция и Македония.

Кога започна спорът за името?

Спорът за името избухна в началото на 90-те години, когато Югославия се разпадна и нейни републики обявиха независимост. Той ескалира бързо, като Атина наложи смазващо ембарго на Македония, която все още е официално призната като Бивша югославска република Македония или БЮРМ (FYROM). Повечето гърци наричат страната просто с името на столицата й - Скопие.

Десетилетия на мъчителни преговори с посредничеството на ООН не донесоха резултат до смяната на македонското правителство през 2017 г., която разпали надеждите, че решение може да бъде намерено. Преспанското споразумение бе подписано през юни 2018 г.

Защо Гърция е против името?

Терминът "Македония" връща назад към времето на античното царство, управлявано някога от Александър Велики. Гърците, които смятат този период за един от най-великите в своята история, виждат в използването на името от северната им съседка опит за узурпиране на историята, и се опасяват, че това крие териториални амбиции към тяхната северна провинция със същото име. Географският район на античното царство включва територии в днешна Гърция, България и бившата югославска република.

За новата държава, появила се от разпадането на Югославия, името Македония бе средство за политиците да внушат национална гордост, идентичност и усещане за държавност сред населението. Македонските националисти започнаха да произвеждат карти на страната, включвайки Солун - втория по големина град в Гърция, който е столица на гръцката провинция Македония. Никола Груевски - македонски премиер от 2006 до 2016 г., се хвърли в бясно строителство, издигайки статуи на гърци от античността в центъра на Скопие и кръщавайки основната магистрала и международното летище "Александър Македонски". Гърция бе ужасена.

Какво включва споразумението?

В общи линии споразумението предвижда Македония официално да промени името си на Северна Македония и да използва новото си име както във вътрешен, така и в международен план. Като част от споразумението Македония трябваше да направи промени в конституцията си, за да отрази смяната на името.

Скопие приключи тези стъпки, така че топката сега е в полето на Гърция с парламентарния вот. Ако споразумението бъде ратифицирано в парламента, Атина ще трябва след това официално да уведоми НАТО и Европейския съюз, че подкрепя усилията на северната си съседка да се присъедини към тези институции и да ратифицира протокола за присъединяване на Македония към НАТО.

Веднъж щом споразумението бъде ратифицирано и влезе в сила, Македония ще има преходен период от пет години, за да промени официалните документи, номерата на автомобилите, паспортите и други неща.

Има ли все още възражения?

Абсолютно. Много хора в Гърция са възмутени от това, което възприемат като отказ от националното им наследство. Много гърци са ядосани по-специално от факта, че съгласно споразумението официалната националност на гражданите на северната им съседка ще бъде "македонец/гражданин на Република Северна Македония", което означава, че Гърция признава македонската националност.

"Македонци" наричат себе си хората, които живеят в гръцката провинция, носеща същото име. Противопоставянето на споразумението е най-силно в Северна Гърция, където мнозинството от хората настояват съседната страна да не използва каквато и да е производна на думата "Македония" в името си.

Критиците също така изтъкват, че въпреки че македонските депутати са прокарали изискваните конституционни изменения, цялата конституция, включваща тези промени, все още не е оповестена публично.

Панос Каменос, лидерът на малката дясна партия Независими гърци, който неотдавна подаде оставка като министър на отбраната и изтегли партията си от управляващата коалиция заради възражения срещу споразумението, обеща да направи каквото може, за да спре ратификацията на споразумението. Председателят на основната опозиционна партия Нова демокрация Кириакос Мицотакис също описа споразумението като "лоша сделка".

Но след като правителството спечели вот на доверие миналата седмица, опозицията не се очакваше да е в състояние да събере достатъчно подкрепа сега за успешен вот на недоверие.