Да доказват, че опонентите са виновни - основно послание на партиите

Политолозите Димитър Ганев и Теодора Йовчева и социологът Алексей Пампоров за настроенията преди предсрочните парламентарни избори

09:31 | 2 февруари 2023 13 761 Снимка: БТА

Как гражданите приемат факта, че в началото на април отново ще има предсрочни парламентарни избори и има ли възможност повече хора да се мотивират да гласуват - това коментираха пред БТА политолозите Димитър Ганев и Теодора Йовчева и социологът Алексей Пампоров. Тримата са на мнение, че обществото приема без изненада отиването на поредни избори. Те отчитат обаче умората у избирателите. Според тях не може да се предвиди дали ще се намери нещо, което да накара повече граждани да отидат до урните на предстоящите избори в сравнение с предходните в търсене на изход от политическата криза.

Предсрочни избори 2023

Димитър Ганев отбеляза, че данни от проучване след последния предсрочен вот през 2022 г. са показали, че мнозинството от хората са били с твърда позиция, че трябва да се състави редовно правителство, дори и това да изисква компромиси. Алексей Пампоров смята, че политическите пристрастия ще бъдат в основата на мотивацията за гласуване. Теодора Йовчева коментира, че общото ниско доверие към институциите е знак, че по-скоро гражданите губят мотивация за активно участие в изборите. Според Ганев, ако не се появи нов политически субект или голямо събитие, което да промени изцяло политическата ситуация, ще се запази тенденцията за по-ниска избирателна активност.

Според Вас как гражданите посрещат факта, че отново ще има избори?

Димитър Ганев: Веднага след последните парламентарни избори тествахме в няколко проучвания мнението на българите спрямо евентуален редовен кабинет. Разбира се, мнозинството имаше твърда позиция в подкрепа на това да се състави редовно правителство, дори и да трябва да се направят определени компромиси. Очевидно е налице умора. В оставащото време до изборите основната цел на повечето партии ще бъде да се доказват пред избирателите, че не те са виновни за задълбочаването на политическата криза, а опонентът им. На 2 април ще видим всъщност оценката на българите за това кой носи отговорността за това да продължаваме да се намираме в такава спирала от избори. Този, който избирателите привидят като носещ вина, ще понесе и пасиви, което ще му се отрази на изборния резултат.

Теодора Йовчева: Без особена изненада. Според социологически проучвания от края на миналата година повече от половината анкетирани отговарят, че очакват предсрочни избори. Въпросът е с какъв ентусиазъм ще се подходи към новите избори - дали ще се запази тенденцията на рекордно ниска избирателна активност, например. Засега няма убедителни знаци за обратното. Няма нов политически играч, а и общото ниско доверие към институциите са знаци в посока на това, че гражданите губят мотивация за активно участие в изборите.

Алексей Пампоров: Много зависи от политическите пристрастия на различните групи от обществото. Тези, които не гласуват и не симпатизират на никоя политическа формация, вероятно са уморени, дори раздразнени. Онези, които обичайно сa жертви на контролирания вот, вероятно се чудят кой за кого ще се опита да купи гласове и съответно - колко ще им предложат, какво ще им обещаят или с какво ще ги заплашат. Другите, които симпатизират на някоя партия, горят от нетърпение да има избори. Ако се разходите из страната, ще видите, че вече се обсъждат кандидатури, листи, стратегии. На повечето места избърсаха праха от витрините на партийните клубове.

Какво се случва с гражданската енергия, когато след толкова много избори политиците не успяват да намерят изход от кризата?

Димитър Ганев: Как да се поддържа висок градус на гражданска енергия с избори през няколко месеца? Резултатът се вижда ясно по избирателната активност. На 2 октомври миналата година отбелязахме най-ниската активност на парламентарни избори от началото на промените насам. По данните от изследванията обаче се вижда, че се трупа социално напрежение заради високите цени. Това може да събуди нов импулс на гражданска енергия, и то в протестна посока.

Теодора Йовчева: Според мен гражданската енергия се трансформира в общо недоверие към институциите на представителната демокрация. Те (парламент, правителство, партии и т.н.) традиционно не се радват на висок рейтинг в България, но последното Народно събрание (НС) показа сериозен спад. Загубата на доверие е сериозен проблем, защото подкопава легитимността на институциите в дългосрочен план и тогава започват да се търсят алтернативи, които често са нездрави. Дори гражданската енергия да се изрази в протести, тя в един момент ще трябва да влезе през вратите на институциите, за да постигне целите си. Проблемът е, че в такава ситуация има вероятност да се търсят институционални решения за проблеми, които са по-скоро конюнктурни.

Алексей Пампоров: В социалните науки под политическа криза обикновено се разбира наличието на сериозна заплаха за основните граждански структури или фундаменталните ценности поради силно несигурни обстоятелства. Гражданската енергия се активира тогава, когато действително се появи значима социална несигурност.

В момента, от една страна, имаме парламентарна криза, защото няма трайно работещ парламент. От друга страна обаче, имаме добре работещ конституционен механизъм на служебни правителства и имаме същинска демокрация. Гражданите са напълно свободни да излязат до урните и да упражнят своя вот за над 20 партии, имаме парламенти с няколко формации. Страната ни е член на ЕС и НАТО и спазва съответните директиви и договори.

Има ли шанс все пак повече хора да се мотивират да отидат до урните, за да се повиши избирателната активност и така да има по-голяма тежест вотът?

Димитър Ганев: За целта трябва да се появи или нов голям политически субект, който да успее да докара до урните негласуващи в последните години, или да се случи голямо събитие, което да промени изцяло политическата ситуация. Ако нито едно от двете не се изпълни, най-вероятно тенденцията, която регистрираме в последните две години - на все по-ниска избирателна активност, ще продължи.

Теодора Йовчева: Българската политика е една от най-непредвидимите. Възможно е хартиеният вот да доведе до леко повишаване на активността, но не мисля, че е задължително или пък ще бъде значимо. Натрупаното социално напрежение от икономическата ситуация сякаш не намира институционален канал, през който да се прояви на избори - нито има нов играч, който да обере вот, нито има ясна опозиция, която да се възползва от недоволство към управляващи. В този смисъл може да говорим за нещо като "изравнен старт" на формациите, защото всяка от тях е понесла негативи от управление, но и не е управляваща в момента.

Алексей Пампоров: Статистически шансът е 50/50. Това зависи от предизборната кампания. Ако тя отново е вяла, ако политиците продължават да бягат от преки дебати по същество и да разчитат само на грозни компромати и безвкусни шаржове - няма как да бъдат мотивирани негласуващите.

От друга страна е важно да се каже, че фактическата избирателна активност в България е около 60%, което съвсем не е ниско. Да, ЦИК отчита 40-45%, но това се дължи на проблеми с избирателните списъци и процедурата на отчетност. Системата се нуждае от реформа. От хората с български лични документи, които живеят в чужбина, едва около 10% отиват и упражняват правото си на глас, а това са фактически около една четвърт от хората в избирателните списъци. Значи, необходима е реформа, свързана с адресната регистрация и евентуално въвеждане на активна регистрация преди гласуване. По този начин ще се пресече както изборният туризъм, така и възможността да се фалшифицират изборни протоколи с дописване на мъртви души.

Свикнахме ли със служебните правителства?

Димитър Ганев: Част от хората приемат вече служебните правителства като нещо нормално, а това означава и друго - да приемеш, че няма проблем да има власт, която не се контролира от парламента. Проблемът обаче не е само в това. България има нужда от редовно правителство, първо, защото редовното правителство има зад себе си парламентарно мнозинство, а управлението е свързано и със законодателна дейност. Служебното правителство по изключение оперира в режим на работещ парламент, а и събирането на мнозинство за инициатива на служебно правителство винаги ще бъде много трудна. И вторият аргумент срещу дългото управление на служебни правителства е силно ограниченият им времеви хоризонт, който не позволява да се правят сериозни реформи, да се заложи дългосрочна политика, да се поема ангажименти с международни партньори и прочее.

Теодора Йовчева: В известна степен да. Въпреки това, фактът, че според социологически проучвания повечето българи искаха правителство в рамките на 48-ото Народното събрание, показва, че не е загубен парламентарният рефлекс и очакванията са именно представителният и законодателният орган - парламентът, да излъчи редовно правителство. Това за мен е ясен знак, че повечето граждани се придържат към приетото държавно устройство, възприели са го и държат именно то да излъчи управлението.

Алексей Пампоров: Несъмнено. Служебните правителства са най-големият кошмар за политическия елит. Последните три служебни кабинета бяха по-скоро много успешни в стабилизирането на страната и във възстановяването на пазарните механизми и частичното пресичане на корупционните практики.

Какво очаквате да е поведението на политическите формации в предизборната кампания?

Димитър Ганев: Миналата кампания се характеризираше с висока степен на конфронтация между основните две формации. Техният сблъсък, общо взето, доминираше в месеците преди изборите. Не виждам никакви основания това да се промени в предстоящата кампания, дори напротив - може да се задълбочи. Подобна силна конфронтация от своя страна ще минира в голяма степен възможностите за някаква форма на сътрудничество между тях след изборите.

Теодора Йовчева: Провалът за съставяне на правителство ще намери отзвук в предизборната кампания. Основният фактор, който мотивираше формациите да предприемат действия по съставяне на кабинет, беше кой ще е виновен за нови избори. На този фон е възможно да станем свидетели на кампания с по-смекчен тон поне при част от формациите. Евентуална коалиция между "Продължаваме Промяната" и "Демократична България" обаче може да изостри тона, защото залогът за първото място става по-голям. От друга страна, ГЕРБ, ДПС и БСП вероятно ще смекчат реториката с оглед на провала от последния парламент и желанието за съставяне на редовно правителство, което е най-високо сред техните избиратели. Можем да станем свидетели на две различни стратегии с оглед на електоратите - една на по-изострена конфронтация с цел максимизиране на вот и друга с послания за широко сътрудничество.

Алексей Пампоров: Ние сме в кампания още от връчването на първия мандат на ГЕРБ. Беше ясно, че те не могат да намерят подкрепа и извадиха тежката артилерия от експерти, за да покажат управленски потенциал. За "Продължаваме Промяната" също беше ясно, че няма да има достатъчно подкрепа. При третия мандат се видя пълната липса на потенциал на БСП, като за мен сядането на една маса на с ГЕРБ беше слаб ход на БСП.

Големият виновник и големият печеливш от сегашната патова ситуация се оказаха "Възраждане". Виновни са, защото заради техния успех нито в ляво, нито в дясно имаше възможност за формиране на коалиция. Печеливши са, защото безсилието на другите партии налива вода в тяхната мелница. Няма да се изненадам, ако увеличат резултата си с 50 до 100 хил. гласа. Ако това се случи обаче, най-вероятно отново няма да има правителство и през есента за пети пореден път ще има извънредни избори, защото ще бъде още по-невъзможно да се състави коалиционен кабинет.

ИЗБРАНО