Д-р Румена Филипова пред Dir.bg: Руската дезинформация за България се засилва в социалните медии

Институтът за глобални анализи организира международна конференция "Централна и Източна Европа на фронтовата линия: Съвместно противодействие срещу авторитарното влияние на чужда държава"

Снимки: iStock by Getty Images, globalanalytics-bg.org

Д-р Румена Филипова пред Dir.bg: Руската дезинформация за България се засилва в социалните медии

12:05 | 16 май 2023 | Автор : Елза Тодорова 6 3825 Снимки: iStock by Getty Images, globalanalytics-bg.org

На събитието на 19 май ще присъстват експерти от Централна и Източна Европа, а целта е стартиране на регионален диалог в три основни направления: обмяна на гледни точки за историческите и съвременните предизвикателства на руското и китайското влияние (особено в сферата на дезинформацията) в Балтийските държави, Централна Европа и България; идентифициране на най-добри практики на ниво правителствени структури и гражданско общество за противодействие на медийното влияние, оказвано от авторитарни държави; предложения на конкретни инициативи и план за действие за регионално сътрудничество: приносът на инициативата "Три морета", както и подобряването на свързаността между България и страните от Централна Европа и Прибалтика.

Виж още Институтът за глобални анализи обединява централните и източноевропейските сили срещу Русия и Китай

Модераторът на дискусиите - д-р Румена Филипова от Института за глобални анализи, разказа пред Dir.bg повече за четирите панела, които са "История на устойчивостта: Балтийските държави срещу Русия и Китай", "Оръжейното използване на историята и социалните медии", "Оръжейното използване на историята и социалните медии", "Разнообразни гледни точки? Централна Европа отговаря на авторитарното предизвикателство" и "Мрежово сътрудничество, трите морета и пътят напред за Централна и Източна Европа в борбата между демокрацията и автокрацията".

Д-р Филипова, първо - защо е важно да говорим по темата, която събира редица международни експерти в София на 19 май?

Защото това е свързано с най-големите предизвикателства, които стоят в международната политика като цяло, в световен мащаб, което се свърза и с развитията във вътрешната политика. Тоест в съвременния свят вече има неразривна свързаност между глобалното противопоставяне между демокрациите и авторитарните държави за световния ред, но също така това се отразява пряко и във вътрешната политика на държавите и конкретно опитите за огромно влияние в Европа, идващи от Русия и Китай. Затова е много важно да имаме един обединен и регионален отговор в Централна и Източна Европа, тъй като става по-трудно тези предизвикателства да бъдат преодолявани от държавите в самостоятелната им форма.

Споменахте в предварителния ни разговор, че България във външнополитически план, особено що се касае до тези въпроси, е концентрирана по-скоро върху съседите си от Балканите, докато опитът на прибалтийските страни би бил ценен.

Абсолютно. По принцип традиционно за България е, че се фокусира във външнополитически план върху най-близките си съседи от Балканите, което естествено е важно, но трябва да градим и дипломатически контакти и общи действия с останалите държави в Централна Източна Европа, с които споделяме сходства, но също и разлики.

По отношение на балтийските държави е много важно да се отбележат няколко факта. Първо, те също като България са малки държави, дори по-малки като територия, също така по отношение на население. Ние често чуваме наратива, че България е малка държава и съответно не може да има голямо влияние и дори самостоятелна външна политика, но всъщност тези държави показват много ясно, че има и важни субективни фактори, а не само обективните от гледна точка на размер на държавите и че те успяват да са лидери в иновациите, в дигиталната сфера, проявиха лидерство и в помощта си спрямо Украйна. Това е много важен пример за България - че една страна може да има голямо въздействие в европейски план без да е задължително това да е свързано с размера на територията ѝ.

Също така много важно по отношение на външното авторитарно влияние е да се покаже, че Литва, Латвия и Естония сами решиха през последните години да се оттеглят от инициативата за сътрудничество 17+1 между Китай и държавите от Централна и Източна Европа и съответно тя стана 14+1. След това през 2021 г. Литва реши да установи дипломатическо сътрудничество с Тайван с откриването на тайванско представителство във Вилнюз, което пък доведе до много сериозен дипломатически и икономически отпор от страна на Китай. Но всъщност примерът на Литва показа, че този икономически и търговски блокаж от страна на Китай може да бъде преодолян и не представлява екзистенциална заплаха за държавите, тъй като партньорите от Европа и Америка също помагат. И те помогнаха на Литва да преодолее липсите. Това е още един пример от Прибалтийските държави.

И не на последно място - високите им нива на медийна грамотност, което основно ги нарежда сред първенците в европейски мащаб. В конференцията ще повдигнем именно тези въпроси, ще обсъдим как се постига тази висока медийна грамотност и резистентност спрямо чуждото дезинформационно влияние.

Едно от направленията е идентифициране на най-добри практики на ниво правителствени структури и гражданско общество за противодействие на медийното влияние, оказвано от авторитарни държави. Може би в това отношение наистина има много какво да се предприеме на държавно ниво, но и обществото като че ли трябва да е по-ангажирано?

Абсолютно. И най-вече трябва да има взаимовръзка между гражданското общество, от една страна, и правителствените структури, от друга. По отношение на гражданското общество, естествено, това са от една страна дейностите на журналистическите организации, които трябва още повече да се обединяват, най-вече когато има политически натиск срещу тях. От друга страна, неправителствените организации провеждат проучвания за дезинформация, медийни тенденции, влияния, има и много важни инициативи за медийна грамотност. Това е на ниво гражданско общество.

На ниво правителствени структури също трябва да се вземат важни мерки. Първо, да се открои важността на въпроса за дезинформацията и ефективната борба с нея. Конкретно за България предстои да се изградят стратегически комуникации на правителствено ниво, чрез които бързо да се реагира на заплахи, включително на външни заплахи и дезинформационни кампании, провеждани например от Русия и Китай. И тук е важно как такива правителствени структури ще могат да си съдействат с гражданското общество за обмяна на идеи, на информация и за изграждане наистина на един общ фронт от всички играчи в тази област за най-ефективно справяне с медийните проблеми.

Дезинформацията не датира от началото на войната в Украйна, но събитията там поставиха акцент върху сериозността, с която трябва да се борим с това явление, нали така?

Със сигурност. Дезинформацията, особено от Русия и Китай, датира от доста по-отдавна - от преди началото на войната през миналата година, но войната още повече засили тенденциите на руската дезинформация. Например, за България и за цяла Югоизточна Европа е характерно, че руската дезинфорамция се засилва в социалните медии особено. Една от причините е, че Европейският съюз спря предаването на канали, които са собственост на руската държава и за да компенсира тази липса Русия се насочи още повече към дезинформация в социалните медии и също така още повече използва дипломатическите си представители за изпълняването на тази роля. А тематично се засили особено много историческата дезинформация.

В тази връзка, един от четирите панела - "Оръжейното използване на историята и социалните медии" прави особено силно впечатление. Подобно явление звучи опасно и сериозно.

Наистина е така и ние специално ще поставим акцент върху употребата на историята в политиката и в медиите, защото имаше подценяване на ролята на идентичността, която естествено е свързана с исторически интерпретации в международните отношения, в политиката. По принцип се говори най-вече за разпределяне на ресурси и прагматични инструментални подбуди в международните отношения и в политиката, които естествено са важни, но видяхме, и това е характерно за целия свят, че политиката на идентичност е не по-малко важна и най-ясно това беше показано с войната на Русия срещу Украйна от миналата година. Видяхме как историческите изкривявания и фалшификации и възприятията на един лидер за историята на неговата страна и тази на друга държава могат да са причина и подбуда за пълномащабна инвазия. Така че, смятаме, че е много важно да разберем как се употребява историята, от кого, с какви послания и всъщност как можем да преодолеем разделения, свързани с интерпретацията на историята и къде е мястото на историческото образование и позитивното използване на социалните медии за това образование.

Визитка:

Д-р Румена Филипова е председател и съосновател на Института за глобални анализи. Защитава докторска и магистърска степен по международни отношения в Оксфордския университет, както и бакалавърска степен по политика, психология и социология в Кеймбриджки университет. Придобива опит в неправителствения сектор като научен сътрудник в Центъра за изследване на демокрацията и гостуващ изследовател в Московския център Карнеги, Полския институт по международни отношения, Центъра за либерални стратегии, Чатъм Хаус, Кеймбриджки форум за Централна Азия.

Основните научни интереси на д-р Филипова са свързани с политиката и международните отношения на страните от Централна и Източна Европа със специфичен фокус върху въпроси на идентичността, конструктивистката теория в международните отношения, медии и дезинформация, авторитарното влияние на Русия и Китай в региона. Организира и участва в широк спектър от конференции и коментира вътрешно- и външнополитически събития и тенденции в национални и международни медии като Българското национално радио, Voice of America, Al Jazeera, Немското национално радио, Süddeutsche Zeitung, Meta (Северна Македония), Emerging Europe.

ИЗБРАНО