Китай навлиза в нова ера, заяви неведнъж президентът на Китай и лидер на Китайската комунистическа партия Си Цзинпин, цитиран в редакционна статия на британския в. "Гардиън".
Страната ще се изправи стабилна в Изтока, с високо вдигната глава - готова да се приближи към центъра на световната сцена и да стане "могъща сила", способна да поема водачеството по политически, икономически, военни и екологични проблеми.
Думите му са продължение на първата му реч като лидер на страната, когато той изложи своята "китайска мечта" за обновяване на богатството и силата на страната. Този път обаче той беше много по-уверен, и това е напълно разбираемо, отбелязва британското издание, на което се позова БТА.
Дори при непрозрачността на китайската политика, няма особени съмнения, че Си е най-влиятелният лидер от десетилетия. Кампанията му против корупцията се оказа както политически изгодна, така и популярна. Той установи неочаквано бърз и пълен контрол, гарантирайки влиянието си в партията, влиянието на партията над страната, и влиянието на Китай на световната сцена.
Мнозина подозират, че той не планира да се откаже от поста през 2022 г., както гласи неписаното правило, и че на този конгрес няма да бъде излъчен негов наследник.
Един от вероятните кандидати беше свален от поста си през лятото. Вместо това конгресът се върти около Си Цзинпин - колко и какви постове ще бъдат заети от неговите поддръжници, как неговите тези и мисли ще бъдат включени в партийния устав.
От встъпването си в длъжност като президент през 2012 г., той разчиства съперниците си и техните съюзници, получи огромен контрол над армията и пое икономиката, с която обикновено се занимава премиерът.
Контролът на Китайската комунистическа партия беше засилен във всяка сфера от медиите и законите до университетите, частния бизнес и дори развлекателната индустрия, отбелязва в. "Гардиън".
В същото време Китай засилва влиянието си в чужбина - откри първа своя военна база в Джибути, стартира международният инфраструктурен проект "Един пояс, един път". Загубата на авторитет, влияние и сили от страна на САЩ само му помогна.
На международния форум в Давос тази година Си се обяви за поддръжник на глобализацията, свободната търговия и борбата с промените на климата. Той беше приветстван като сила, подпомагаща световния прогрес, а държавните медии похвалиха силата на "Си-пломацията".
Всичко това стана възможно благодарение на китайския икономически растеж. Сега обаче е необходимо да се говори за глобален ренесанс, защото тези години са отминали, а партията се нуждае от нов източник на легитимност.
Речта на Си Цзинпин го позиционира като третия най-голям лидер на модерен Китай след революционера Мао Цзедун и реформатора Дън Сяопин.
Тя показва и акцент върху решаването на проблемите с екология и неравенството - което е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.
Оптимистите смятат, че само централизирана власт може да проведе реформите, необходими на Китай в дългосрочна перспектива.
Песимистите все по-често подозират, че борбата с корупцията не предшества, а заменя радикалните действия.
Те предупреждават, че в дългосрочен план концентрацията на властта ще доведе до нестабилност в страната и в чужбина.
Предизвикателствата са огромни. Способността на отделната личност е ограничена, както заяви Си в речта си през 2012 г., когато встъпи в длъжност.
Но кой ще се осмели да му го напомни?
* Превод: Асен Георгиев, БТА.
Страната ще се изправи стабилна в Изтока, с високо вдигната глава - готова да се приближи към центъра на световната сцена и да стане "могъща сила", способна да поема водачеството по политически, икономически, военни и екологични проблеми.
Думите му са продължение на първата му реч като лидер на страната, когато той изложи своята "китайска мечта" за обновяване на богатството и силата на страната. Този път обаче той беше много по-уверен, и това е напълно разбираемо, отбелязва британското издание, на което се позова БТА.
Дори при непрозрачността на китайската политика, няма особени съмнения, че Си е най-влиятелният лидер от десетилетия. Кампанията му против корупцията се оказа както политически изгодна, така и популярна. Той установи неочаквано бърз и пълен контрол, гарантирайки влиянието си в партията, влиянието на партията над страната, и влиянието на Китай на световната сцена.
Мнозина подозират, че той не планира да се откаже от поста през 2022 г., както гласи неписаното правило, и че на този конгрес няма да бъде излъчен негов наследник.
Един от вероятните кандидати беше свален от поста си през лятото. Вместо това конгресът се върти около Си Цзинпин - колко и какви постове ще бъдат заети от неговите поддръжници, как неговите тези и мисли ще бъдат включени в партийния устав.
От встъпването си в длъжност като президент през 2012 г., той разчиства съперниците си и техните съюзници, получи огромен контрол над армията и пое икономиката, с която обикновено се занимава премиерът.
Контролът на Китайската комунистическа партия беше засилен във всяка сфера от медиите и законите до университетите, частния бизнес и дори развлекателната индустрия, отбелязва в. "Гардиън".
В същото време Китай засилва влиянието си в чужбина - откри първа своя военна база в Джибути, стартира международният инфраструктурен проект "Един пояс, един път". Загубата на авторитет, влияние и сили от страна на САЩ само му помогна.
На международния форум в Давос тази година Си се обяви за поддръжник на глобализацията, свободната търговия и борбата с промените на климата. Той беше приветстван като сила, подпомагаща световния прогрес, а държавните медии похвалиха силата на "Си-пломацията".
Всичко това стана възможно благодарение на китайския икономически растеж. Сега обаче е необходимо да се говори за глобален ренесанс, защото тези години са отминали, а партията се нуждае от нов източник на легитимност.
Речта на Си Цзинпин го позиционира като третия най-голям лидер на модерен Китай след революционера Мао Цзедун и реформатора Дън Сяопин.
Тя показва и акцент върху решаването на проблемите с екология и неравенството - което е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.
Оптимистите смятат, че само централизирана власт може да проведе реформите, необходими на Китай в дългосрочна перспектива.
Песимистите все по-често подозират, че борбата с корупцията не предшества, а заменя радикалните действия.
Те предупреждават, че в дългосрочен план концентрацията на властта ще доведе до нестабилност в страната и в чужбина.
Предизвикателствата са огромни. Способността на отделната личност е ограничена, както заяви Си в речта си през 2012 г., когато встъпи в длъжност.
Но кой ще се осмели да му го напомни?
* Превод: Асен Георгиев, БТА.