2020 г. - избори в пет държави от Западните Балкани

Кои ще бъдат основните играчи

13:03 | 3 януари 2020 | Редактор: Радио Свободна Европа/БТА 1 1999 Снимка: istok

През 2020 г. ще има избори в пет държави от Западните Балкани - Хърватия, Северна Македония, Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина.

Хърватия - президентски

Вторият кръг на президентските избори в Хърватия ще бъде на 5 януари 2020 г. От 11 кандидати на първия кръг на 22 декември 2019 г. левоцентристкият кандидат Зоран Миланович и досегашният президент Колинда Грабар-Китарович, десноцентристка кандидатка, спечелиха най-много гласове и се класираха за втори кръг. Президент ще стане този, който получи повече гласове на балотажа.

Избирателната активност на първия кръг беше 51,2 процента. За Зоран Миланович гласуваха 29,55 процента от тях, а за Колинда Грабар-Китарович 26,65 процента. Това са седмите по ред президентски избори в Хърватия от обявяването на независимостта й. На тези редовни избори се избира президент с мандат 5 години. Право на глас имат 3 860 000 избиратели.

Хърватия - парламентарни

В началото на есента в Хърватия ще има и редовни парламентарни избори, на които ще се избират 151 депутати в 12 избирателни единици. В десетте единици, на които е разделена територията на страната, се избират по 14 депутати, а в единадесетата избирателна единица /избирателите които нямат постоянен адрес в Хърватия, така наречената диаспора/ се избират 3 депутати по пропорционалната система с преференциално гласуване. 12-та изборна единица са малцинствата, които избират 8 депутати.

Избирателните списъци се актуализират преди самите избори, но може да се предполага, че броят им ще бъде приблизително колкото на президентските избори.

Очаква се в надпреварата за четиригодишен мандат в хърватския парламент главни играчи да бъдат Хърватска демократична общност /ХДО/ като основна десноцентристка партия и Социалдемократическата партия като най-влиятелна левоцентристка партия. Вдясно от ХДО се намира популистката партия Мост и е възможно обединяване на десни сили около Мирослав Шкоро, който се класира трети на първия кръг на президентските избори.

Северна Македония - предсрочни парламентарни

В Северна Македония ще има предсрочни парламентарни избори на 12 април. Това решение бе взето на среща на лидерите на най-големите политически партии с президента на страната Стево Пендаровски два дни след среща на върха на ЕС през октомври 2019 г., на която не бе определена дата за започване на преговори със Северна Македония. По закон е предвидено 100 дни преди изборите да се формира така нареченото служебно правителство, което ще има задължението да подготви изборите. Премиерът на това правителство се предлага от управляващата партия /СДСМ на премиера Зоран Заев/. Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ ще има министри на вътрешните работи, на труда и социалната политика, както и трима заместник-министри с право на вето на всички решения.

Черна гора - редовни парламентарни

Редовните парламентарни избори в Черна гора трябва да се произведат през 2020 г., а първите неофициални прогнози говорят, че те могат да бъдат насрочени през май. Част от черногорската опозиция така и не призна резултатите от предишните избори на 16 октомври 2016 г. заради, по техните думи, "ненормалната атмосфера", създадена с опит за преврат в деня на изборите. Оттогава Демократична Черна гора и УРА бойкотират работата на парламента. Демократичен фронт, въпреки че не признава резултатите от изборите, след първоначален бойкот се върна в парламента в края на декември 2017 г.

Заради неуточнените избирателни списъци няма точни данни колко граждани ще имат право на глас на изборите. На последните избори те бяха около 529 хиляди.

С цел връщане на доверието на гражданите в избирателната система и подготовката на следващите парламентарни избори през август 2019 г. започна работа парламентарна комисия за цялостна промяна на изборното законодателство, която трябва да подготви пакет закони. Въпреки че бойкотира работата на парламента, Демократична Черна гора участва в работата на комисията, докато Демократичен фронт, който участва в работата на парламента, отказа да участва в работата на комисията. Никакво споразумение между управляващи и опозиция не беше постигнато и преговорите на практика се провалиха. Не е ясно по кои изборни закони ще се проведат изборите и дали опозицията ще признае резултатите.

Партията, която през последните години имаше най-голям брой депутати, е Демократичната партия на социалистите, следвана от политическия съюз Демократичен фронт и Демократична Черна гора.

Сърбия - редовни парламентарни и местни

В Сърбия тази пролет трябва да има редовни парламентарни избори, но още не се знае кой месец. Президентът Александър Вучич, който насрочва изборите, спомена като възможни дати 26 април и 3 май 2020 г. Крайният законен срок за парламентарните избори е 3 май.

През 2019 г. опозицията протестира с искане за създаване на условия за честни избори. Бяха проведени серия разговори в рамките на междупартийния диалог между управляващи и опозиция, в които се включиха и представители на Европейския парламент. След приключването на този диалог бяха издадени редица препоръки за подобряване на условията на изборите. Част от опозицията, водена от Съюз за Сърбия, обяви бойкот на вота, смятайки, че няма условия за честни избори. Осигуряването на такива условия бе едно от исканията на този политически блок, който от 2018 г. подкрепя и участва в граждански демонстрации под мотото "Един от пет милиона", които се организират всяка събота - най-напред в много градове в Сърбия, а в момента само в Белград.

Тези парламентрани избори ще бъдат първите, които се провеждат в редовния четиригодишен срок от идването на власт на Сръбската прогресивна партия през 2012 г. Преди това през 2016 г. и 2014 г. бяха обявени предсрочни парламентарни избори.

На изборите се гласува за 250 депутати в парламента, в който в момента Сръбската прогресивна партия на Вучич има 104 народни представители. Със своите съюзници, от които най-многобройни са социалистите на Ивица Дачич /22 депутати/, през юни 2017 г. те гласуваха правителството начело с премиера Ана Бърнабич. Кабинетът й бе подкрепен от 157 депутати.

На последните избори в Сърбия, президентските през април 2017 г., на които победи Вучич, право на глас имаха 6 724 949 души.

Изборите напролет ще бъдат общи, освен за парламент гражданите ще гласуват и за областни и местни органи на властта. Властта в област Войводина в момента е в ръцете на Сръбската прогресивна партия, същата партия управлява и във всички общини на страната, с изключение на Шабац, Парачин, Свилайнац, Босилеград и Чайетина.

Босна и Херцеговина - редовни местни

Подготовката за местните избори вече започна. Регистрираните граждани с право на глас за общите избори през 2018 г. бяха 3 371 914 по данни на Централната избирателна комисия.

Ще се избират 131 председатели на общини в Босна и Херцеговина, 10 кметове на градове и 3136 общински и градски съветници, от които 26 представители на национални малцинства.

Местните избори в Босна и Херцеговина се провеждат на всеки две години, а в средата на 2019 г. се появиха искания от няколко политически партии изборният цикъл да се обедини и гражданите да гласуват веднъж на четири години. Засега това е невъзможно, защото са необходими поправки в конституцията и в законите за изборната система. Според досегашните правила Централната избирателна комисия трябва да обяви датата за изборите в началото на май.

ИЗБРАНО