Днес се навършват 30 години от начало на демократичните промени в България.

На 10 ноември 1989 г. на пленум на Централния комитет на БКП Тодор Живков беше освободен от поста генерален секретар на партията след десетилетия начело на страната.

На тази дата започва и преходът на България към пазарна икономика.

На 10 ноември Пленум на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар. Процесите по свалянето на Тодор Живков от власт се развиват от средата на 80-те години, когато неговият имидж започва да пада. Той не е харесван от Михаил Горбачов, който иска отстраняването му. В България движеща сила на свалянето на Тодор Живков стават така наречените "чавдарци", формирани на 5 ноември 1989 г. по инициативата на Добри Джуров. В групата влизат Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев.

Кулминацията на събитията настъпва в периода 4-10 ноември 1989 г. Първият символичен акт е извършен на тържествено събрание по случай годишнината на Октомврийската революция в зала "Георги Кирков" в Партийния дом. Тогава посланикът на СССР в България Шарапов за първи път не спомена в своя доклад името на главата на държавата, в която е акредитиран.

На 7 ноември, на прием в съветското посолство, Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев искат среща с Живков, която се състои на следващия ден. На срещата тримата искат неговата оставка. Тодор Живков приема с уговорката това да стане не на насрочения за 10-и ноември пленум на ЦК, а на следващия, чиято дата тогава все още не е определена. Под натиска на съветския посланик Шарапов, който оценява като грешка съгласието за отлагане, "чавдарци" отново искат среща с Живков. На срещата, състояла се на 9 ноември 1989 г., Джуров, Станишев и Йотов настояват оставката на Тодор Живков да се осъществи на настоящия, а не на следващия пленум на ЦК.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Поставен под такъв натиск Тодор Живков се съгласява да подаде оставка. На заседанието на Политбюро започнало в 17.00 часа на 9 ноември Тодор Живков поставя въпроса за неговото освобождаване от поста генерален секретар на партията.

Против неговата оставка се обявяват Милко Балев и Димитър Стоянов.

На пленума на 10 ноември е гласувана оставката на Тодор Живков. На негово място е избран Петър Младенов.

Освен оставката на Живков като генерален секретар на БКП е гласувана и тази като председател на Държавния съвет. Именно този ход на противниците му го изненадва, което ясно е видно от кадрите от онова време.

Както и да определяме датата 10 ноември, като дворцов преврат или нежна революция, тя отваря пътя за понататъшните процеси към демократичното развитие на България.