06:35 | 27.07.24

17-11-2017 20-11-2018

06:35 | 27.07.24

Желязков, Плевнелиев и украинската посланичка почетоха жертвите на комунизма

Министри и зам.-министри почетоха паметта на загиналите в лагера Белене

Снимка: Булфото

Желязков, Плевнелиев и украинската посланичка почетоха жертвите на комунизма

Министри и зам.-министри почетоха паметта на загиналите в лагера Белене

13:21 | 1 февруари 2024 | Редактор : Елза Тодорова 102 7897 Снимка: Булфото

Десетки граждани, политици и обществени личности почетоха паметта на жертвите на комунизма пред мемориалния комплекс в градината до Националния дворец на културата. Сред тях бяха председателят на парламента Росен Желязков, президентът от 2012 до 2017 г. Росен Плевнелиев, украинската посланичка Олеся Илашчук, председателят на фондация "Българска памет" Милен Врабевски, евродепутатът Ангел Джамбазки, бившият кмет на София Йорданка Фандъкова и общинският съветник от ГЕРБ Антон Хекимян и др.

Още по темата

Още снимки ВИЖТЕ ТУК >>>

Денят за почит към жертвите на комунизма е обявен през 2011 г. по предложение на президентите на България Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002). На 1 февруари 1945 г. срещат смъртта трима регенти, шестдесет и седем депутати, министри, генерали и полковници, общественици - жертви на Народния съд.

В тяхна памет в началото на днешното заседание на НС започна с минута мълчание по предложение на групата на ПП-ДБ.

Очаквано, не всички партии се включиха. От БСП не бяха в залата, а от "Възраждане" не станаха на крака.

Снимка: Булфото

С декларация от ПП-ДБ призоваха за запазване на историческата памет, така че в бъдеще "да не попадаме в същите капани, маскирани под друга опаковка, но с идентична същност". Декларацията представи народният представител Никола Минчев от ПП-ДБ.

Преди 79 години на този ден Народният съд осъжда на смърт тримата регенти княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22-ма министри, 67 народни представители, 47 генерали и офицери, осем царски съветници. За четиримесечното съществуване на Народния съд статистиката му е повече от смразяваща, се посочва в декларацията и се изтъква, че са издадени почти 11 хиляди присъди, над 2800 души са осъдени на смърт, а на доживотен затвор - над 300.

Снимка: Булфото

За сравнение на Нюрнбергския процес срещу нацисткия режим са съдени 24-ма души, част от които са и оправдани. Народният съд не е прецедент за следвоенна Европа, но българският случай е уникален. Самото му съществуване като извънреден съд е против Търновската конституция, а политическата му цел е престъпна, заявяват от ПП-ДБ.

Никола Минчев каза, че за общата правораздавателна нагласа на Народния съд е показателен и фактът, че ден след екзекуцията на регентите, един от екзекуторите - Фердинанд Козовски, се разхожда из центъра на София с ботушите на убития княз Кирил. Козовски след това е председател 15 години на Народното събрание, добави депутатът.

Снимка: Булфото

В текста на декларацията се посочва, че изключителната продуктивност на Народния съд за четиримесечното му съществуване е ясен белег, че обвиняемите се възприемат за виновни по подразбиране. Как да е иначе, щом като човек като Димитър Пешев, едва ли има смисъл да припомняме за неговия принос за спасяването на българските евреи, е осъден за фашистка дейност и антисемитизъм. Народният съд започва, докато България е окупирана, добави Минчев.

Присъдите от 1 февруари 1945 г. са изпълнени незабавно. Осъдените са отведени към Софийските гробища, разстреляни са един по един, заровени са в ями, изкопани от бомбардировките, добави депутатът.

В декларацията се изтъква, че познаването на историята е предварително условие за избягване на същите грешки в бъдеще, а моралната оценка и осъждането на извършените престъпления, играят важна роля за възпитаването на бъдещите поколения.

Ясната позиция за миналото е ориентир за бъдещето. Важно е да подчертаваме значението за поддържане на спомена за истината жив, тъй като не може да има помирение без истина и памет. Трябва да потвърждаваме своята решителна единна позиция срещу всяка форма на тоталитарно управление, независимо от идеологическия контекст. Всякакви опити за омаловажаване на стореното трябва да срещат непоколебим отпор, заявяват от ПП-ДБ.

Веднага след Минчев на трибуната излезе лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов, който намира, че историята е била "изнасилена". "Почетохме убийците, главорезите, избили или осъдили на смърт 3055 човека в периода 1941-1944 г. За сравнение Народният съд осъжда на смърт 2730 човека", каза депутатът.

Декларация в памет на жертвите имаха и от ГЕРБ-СДС, изчетена от Румен Христов, председател на СДС.

Снимка: Булфото

"През всичките 34 години на прехода БКП - БСП не се извини, а в случая излезе и не се покая за зверствата на комунизма, за лагерите на смъртта, за погубените животи и съдби, за срамния Възродителен процес. Нещо повече, продължават опитите за изопачаване, неглижиране и фалшифициране на историята ни в този черен период. Тези опити са позор в държава членка на ЕС, приела ценностите на демократичния свят и осъдила режима като престъпен със закон, приет в 37-ото Народно събрание", заяви в декларация от името на ГЕРБ-СДС Румен Христов.

Той припомни, че на 1 февруари 1945 година така нареченият Народен съд осъжда на смърт трима регенти, 67 депутати, министри, генерали, полковници, общественици. Присъдите са изпълнени същия ден и цветът на нацията е безмилостно избит.

За демократичната общност в България 1 февруари олицетворява престъпната същност на комунистическия режим, наложен с помощта на окупационната Червена армия, струвала на отечеството ни над 130 милиарда лева и откъсването ни за половин век от свободния свят, заяви Христов.

Днес СДС и ГЕРБ ще отидем за поредна година на Черната стена при НДК, за да почетем невинните жертви на режима. Призоваваме неговите наследници, които излязоха от БКП - БСП, да опитат силата на покаянието и поне в душите си да поискат прошка и да се смирят, настоя Христов.

По думите му това няма да върне времето назад, но ще помогне да осъзнаят, че убийствата и терорът нямат давност - нито по човешкия, нито по божия закон. Ние няма да забравим избитите и винаги ще почитаме паметта им, не само на 1 февруари, заяви Христов.

Снимка: БТА/МОСВ

Паметта на жертвите на бившия лагер "Белене" пък почетоха на място министри и заместник-министри, представители на местната власт и на общността посетиха за поклонение бившия лагер "Белене" в Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим, съобщават от Министерския съвет (МС) на официалната си Фейсбук страница.

Инициативата за почетния акт бе на министрите на околната среда и водите Юлиян Попов, на правосъдието Атанас Славов и на културата Кръстю Кръстев. Сред присъстващите бяха още министрите на отбраната Тодор Тагарев, на здравеопазването проф. Христо Хинков, на електронното управление Александър Йоловски, както и заместник-министрите на енергетиката Красимир Ненов, на транспорта и съобщенията Бисер Минчев, на културата арх. Чавдар Георгиев и на правосъдието Емил Дечев. Цветя бяха поднесени и от името на министър-председателя акад. Николай Денков.

ИЗБРАНО