Жалба до СЕМ: БНР закрива дирекцията, която следи за редакционните стандарти
Подозренията на доскорошната председателка на закрития вече Програмен съвет са, че това е външен натиск заради спряното интервю с Митрофанова
Управителният съвет на Българското национално радио (БНР) е взел решение да закрие програмната дирекция на медията. Това става ясно от писмо до Съвета за електронни медии (СЕМ) от Даниела Късовска, програмен директор до 7 март 2024 г., когато е взето решението. Самата Късовска пък е преназначена на позиция "старши редактор" в сайта на радиото. Екипът за проверка на факти, който досега е бил на подчинение на Програмния директор, се премества под ръководството на директора "Дигитални програми" Иво Тодоров.
Още по темата
В жалбата си Късовска пише, че решението е взето "изненадващо и спешно", без мотиви, а служителите на БНР не са информирани за причините. Според Късовска това е "наказателна акция, заради решението на Програмния съвет, свързано с неизлъченото интервю с руския посланик Елеонора Митрофанова през декември".
Дирекцията следи и сигнализира при нарушения на Закона за радио и телевизия, редакционните стандарти и упражняването на постоянна редакционна отговорност от ръководителите на програмите. Според Късовска със затварянето ѝ се отслабва вътрешният авторитет.
Пред OFFNews тя обясни, че програмната дирекция се състои от шестима души и е различна от програмния съвет, който продължава да функционира. В него влизат директорите на програмите на БНР, а самият съвет се ръководи от програмния директор.
"Със закриването на Програмна дирекция и на поста на програмния директор се цели и отслабване на ролята на Програмния съвет като гарант за редакционната независимост на БНР. Именно Програмният съвет се произнася по казуси, свързани със спазване на редакционните стандарти, както в случая с интервюто с г-жа Митрофанова, така и в други случаи, които през последните две години са документирани по съответния ред . Един от тях, придобил публична известност, е позицията на Програмния съвет по случая с непроверена информация за кораба "Царевна" в началото на април 2022 г., с ясна констатация, че са нарушени професионалните стандарти", пише в писмото си доскоршният програмен директор на БНР.
Как без Програмна дирекция и с дейност на Програмния съвет поставена под много въпросителни ще се гарантира редакционната независимост на програмите и ненамеса на административните ръководители в програмното съдържание, което е описано като условие в лицензията на БНР", пита Късовска и поставя следните въпроси:
- действало ли е ръководството на БНР под външен натиск и ако това е така, чий е този натиск;
- позволило ли е външна намеса под формата на наказателна акция, заради решението на Програмния съвет, в резултат на което не беше излъчено записаното интервю с посланика на Руската федерация Елеонора Митрофанова;
- предприема ли репресивни действия срещу програмния директор и цялата Програмна дирекция с цел да бъде маргинализирана и унищожена саморегулацията на медията и така да бъде прикрит отказа от упражняване на редакционен контрол в БНР и неспособността на ръководството да се справи с този проблем;
- представлява ли това действие SLAPP и ако това е така, какви действия би предприел СЕМ като регулаторен орган спрямо адресатите;
- и не на последно място, ако закриването е резултат от натиск в полза на чужда държава, обявила нашата за неприятелска, то има ли риск за националната ни сигурност, при положение, че се касае за решение на управителен орган на обществената медия, която е част от системата за национална сигурност?
Пред "Дневник" генералният директор на радиото Милен Митев коментира, че решението "не е нито изненадващо, нито спешно" и цели подобряване на работата.
Милен Митев бе избран за генерален директор на БНР през 2021 г. от Съвета за електронни медии, а кандидатите бяха още двама Митко Димитров и Иво Тодоров. За Митев дадоха гласа си четирима от членовете на регулатора - тогавашната председателка Бетина Жотева, Галина Георгиева, Соня Момчилова и София Владимирова. Розита Еленова пък се въздържа. Основните аргументи на четиримата членове на СЕМ, подкрепили Митев, бяха, че концепцията му е реалистична и че в най-голяма степен отговаря на изискванията.
Решенията на УС на БНР не подлежат на контрол и не са обект на регулация от СЕМ, заради гарантиране на редакционната независимост на обществената медия. Регулаторът обаче може да изслуша заинтересованите страни, ако прецени, че има опит за намеса в работата на радиото, или пък да повдигне темата за обществено обсъждане.
В края на миналата година БНР спря записано интервю на журналиста Петър Волгин с руския посланик Елеонора Митрофанова с мотива, че то не отговаря на редакционните стандарти, които не допускат по силно дискусионни теми да се дава превес на едната страна. Решението бе взето от именно от Програмния съвет. Тогава СЕМ изслуша генералния директор на БНР, а председателят на съвета Соня Момчилова нарече свалянето на интервюто безпрецедентна цензура.
"В интервюто с г-жа Митрофанова имаше директни заплахи към България", заяви тогава председателят на Програмния съвет на БНР Даниела Късовска.
Малко по-късно на сайта на БНР излезе и тяхната официална позиция под заглавие "Редакционната демокрация в БНР няма нужда от посредник". Ето какво гласи тя:
"По повод появилите се твърдения в някои медии, че структурната реформа в Българското национално радио, извършена на 7 март 2024, е под външен натиск, заради спряното интервю с посланика на Руската федерация у нас, Управителният съвет на БНР заявява, че демокрацията в обществената медия не е в опасност.
В правомощията на УС на БНР е да взима решения за кадрови и структурни промени, както и решения за оптимизиране на работата на отделните звена. Възлагането на координацията на дейността на ефирните програми само на една административна структура, каквато беше Програмна дирекция, ограничава възможностите за ефективна комуникация между програмите на БНР.
Структурната промяна, гласувана от УС, не застрашава редакционната независимост и демократичното начало в обществената медия. Промените в структурата, които бяха направени, ще гарантират в още по-голяма степен творческата независимост и по-доброто взаимодействие между програмите.
Програмният съвет на БНР продължава да функционира, като в неговия състав, освен директорите, ще участват и главните редактори на отделните програми. Така ще се оптимизира директната комуникация по творчески и административни въпроси и ще се подобри съвещателната демокрация.
След закриването на Програмна дирекция, всички нейни служители продължават да бъдат част от екипа на БНР, в съответствие с техния професионален опит и квалификация.
Управителният съвет на БНР уточнява: Интервюто с руския посланик не беше спряно от бившия Програмен директор. Това не е в неговите правомощия. Нито в правомощията на Програмния съвет. Така се гарантира редакционната независимост на всяка отделна програма. Като консултативен орган, Програмният съвет може единствено да дава препоръки. В конкретния случай, решението - интервюто да не бъде излъчено, беше взето от директора на програма "Хоризонт", заявиха от БНР.