Артериите са кръвоносни съдове, които отвеждат кръвта от сърцето към различните органи и тъкани в тялото. В системното кръвообращение те пренасят обогатената с кислород кръв от лявата камера на сърцето към тялото чрез аортата и нейните разклонения. В малкия кръг на кръвообращение (белодробния) белодробната артерия транспортира венозна кръв, която е бедна на кислород, от дясната камера на сърцето към белите дробове, където тя се насища с кислород.

Артериите издържат на високото налягане, с което сърцето изпомпва кръвта, защото имат дебели, еластични стени. За да се осигури на всяка клетка необходимия кислород и хранителни вещества, артериите постепенно се разклоняват в по-малки артерии и артериоли, които достигат до всички тъкани на тялото.

Въпреки че и вените могат да се запушват, както при дълбока венозна тромбоза, артериалното запушване е много по-опасно - венозните проблеми обикновено са свързани със застой на кръвта, тъй като вените транспортират кръвта обратно към сърцето и запушването им не води директно до тежки инциденти като инфаркт, инсулт или тъканна смърт, каквато опасност има при артериално запушване.

Къде най-често се запушват артериите?

Запушването може да се случи навсякъде в тялото, но най-често се засягат коронарните артерии, които могат да доведат до инфаркт, каротидните артерии, които могат да доведат до инсулт, бъбречните артерии, които могат да доведат до бъбречна недостатъчност или да настъпи критична исхемия на крайник.

Атеросклерозата ли е в основата на запушването на артериите?

Процентно, повечето съдови инциденти се дължат на атеросклероза, но се смята погрешно, че атеросклерозата е болест. Тя всъщност е процес, състояние, при което по вътрешната стена на артериите се натрупват мастни отлагания, калций, възпалителни клетки и клетъчни остатъци, образувайки плаки. Тези плаки стесняват съдовия лумен и намаляват притока на кръв към органите. Процесът се развива тихо и бавно, и докато прогресира, рядко проявява симптоми, което прави атеросклерозата коварно състояние с непредвидими последици. Затова пък има лабораторни показатели, които могат да дадат ранна индикация за възникването на такъв процес, за които ще стане дума по-късно в статията.

Важно е да се знае, че макар и атеросклерозата да е водещият механизъм за хронично стесняване на артериите, други причини могат да доведат до остро запушване. Такъв е случаят с тромбозата, която се причинява от разкъсване на атеросклеротична плака, без задължително да трябва да има значима атеросклероза. Подобен инцидент може да възникне и в резултат на емболия, която обикновено се дължи на откъснат кръвен съсирек, блокиращ артерия. Под особен риск са хора с тежки травматични увреждания, разкъсвания или операции, които засягат дълбоките тъкани.

Възпаленията и спазмите на артериите също могат да доведат до тяхното стесняване и запушване. Те обикновено са резултат от автоимунни заболявания като васкулити или от вазоспазъм - състояние, при което артерията временно се свива, рязко намалявайки притока на кръв.

Компресия от външни фактори като тумори, кисти или травми могат механично да притиснат артерия и да ограничат кръвния поток. Тези състояния могат да възникнат постепенно или внезапно, зависи от причинителя им.

Има ли превенция на артериалното запушване?

Както при повечето хронични състояния, така и тук съществуват мерки за профилактика и превенция. Независимо дали атеросклерозата вече е налице, превантивните действия не само могат да намалят риска от появата ѝ, но и да ограничат прогресията на вече възникналата.

Първата и основна грижа трябва да е свързана с превенция на високите стойности в липидния профил или т.нар. "масти", отговорни за натрупването на артериална плака. Високите стойности на общия холестерол (в частност - LDL холестерола) и триглицеридите, са риск . Ниските нива на "добрия" холестерол - HDL показват намалени способности за "почистване" на артериите. При подобен неблагоприятен профил, в зависимост от измерените стойности, се приемат или медикаментозни средства за контрол на холестерола (статини), придружени с подходящ хранителен режим, или се прилага само диетичен режим.

Правилният хранителен режим е едно от основните средства за превенция на атеросклерозата. Ако към уравнението добавим и генетична предразположеност - фамилна анамнеза за сърдечносъдови заболявания, диетата само няма да е достатъчна, а ще е необходим повече контрол на показателите от специалист и при отклонението им може да се прибегне до медикаментозно лечение.

Отлагането на плаки може да се ускори при хипертония. Високото кръвно налягане е самостоятелен риск за сърдечносъдови инциденти и затова трябва да се контролира. Ако стойностите му са устойчиво високи в състояние на покой, е необходимо да се предприемат съответните мерки. Много често хипертонията от по-висока група е съчетана с високи показатели на липидния профил.

Има и няколко състояния, които не са пряко свързани с натрупването на плака, но косвено влияят върху тези процеси заради увредата, която предизвикват на кръвоносните съдове и ускоряване на възпалителния процес. Това са диабетът, инсулиновата резистентност и тютюнопушенето. Диабетът и инсулиновата резистентност са контролируеми състояния, при които отново хранителния режим е от важно значение. При напредналите форми на диабет пациентите трябва да съобразяват медикаментозната си терапия не само по отношение на основното заболяване, но е важно често да проследяват както артериалното си налягане (кръвно), така и липидния профил.

За физическата активност е изписано много. Тя е от изключителна важност и повлиява всички споменати състояния благоприятно. Не е задължително да е под формата на тежки упражнения или тренировки - движението като цяло и разходките са също форма, чрез която общото състояние на артериите се подобрява.

Какви сигнали дава тялото при запушени или стеснени артерии?

За разлика от атеросклерозата, която сама по себе си не боли, стенозата или запушването на артериите имат ранни симптоми, които могат да ви дадат сигнал да си обърнете внимание своевременно.

Болка в гърдите, особено при физическо натоварване, задух и лесна умора, виене на свят и внезапни епизоди на слабост могат да са признаци на запушване или стесняване на артериите. По отношение на периферната артериална болест са типични крампите и болка в краката при ходене, изтръпване и студени крайници. Разбира се, не е необходимо нито всичките симптоми да присъстват, нито наличието им обезателно означава запушване на артерии. Много често подобни симптоми се появяват при състояния, свързани с дразнене на нерви от гръбначния стълб, дегенеративни или възпалителни ставни процеси. Ако те обаче се проявяват на фона на висок липиден профил, затлъстяване, хипертония, диабет или друго състояние, свързано с висок риск от натрупване на плаки, най-добре е да се консултирате със съответния специалист и да си направите следните изследвания:

Лабораторни показатели, които насочват към риск от запушени артерии

Липиден профил (LDL, HDL, общ холестерол, триглицериди) - високи стойности на LDL и триглицериди повишават риска.

С-реактивен протеин (CRP) - маркер за възпаление, което може да ускори атеросклерозата.

Хомоцистеин - повишените нива са свързани със съдови увреждания.

Глюкоза и гликиран хемоглобин (HbA1c) - високи нива показват инсулинова резистентност или диабет, които ускоряват съдовото запушване.

Фибриноген и D-димер - маркери за съсирване, които могат да подскажат риск от тромбоза.

Запушените артерии са резултат от сложен и често дълъг процес, който включва не само висок холестерол, но и други фактори като възпаление, триглицериди, нисък HDL и хронични заболявания, като диабет. Превенцията е възможна чрез здравословен начин на живот, редовно проследяване на липидния профил и възпалителните маркери, както и контрол на кръвното налягане и кръвната захар. Ранното откриване на съдови рискове може да предотврати инфаркт, инсулт и други сериозни усложнения, което прави профилактиката и превенцията жизненоважни за дългосрочното сърдечно и артериално здраве.

 

ИЗБРАНО