Наскоро Dir.bg раздаде наградите във второто издание на конкурса за чиста журналистика Web Report. 11-членно жури от известни журналисти в състав: Миролюба Бенатова, Владимир Жеглов, Ваня Николова, Евгения Атанасова, Христо Христов, Владимир Йончев, Илияна Захариева, Илия Вълков, Георги Минев, Евгени Димитров, Яна Пеловска и Владимир Йончев, избра сред над 100 участници в конкурса - автори на над 260 публикации, победителите в надпреварата.
В категорията "Култура и изкуство" бе избран Райко Байчев, за материала му "Диалогът на века: Кво става, брат? Нищо бе, брат. Кво става, брат? Нищо бе, брат".
Райко Байчев е журналист в Actualno.com. Пише авторски материали и цени високата публицистика. Бакалавър по журналистика в Софийски университет "Св. Климент Охридски" и доктор по "Култура и литература на ХХ-ХХI век" пак там. Носител е на наградите "Черноризец Храбър", "Димитър Пешев" и др. Неговата пиеса "Гъдулката" /ориг. "Гъдулката гори", др. "Горящата гъдулка"/ се играе от няколко години в Лондон.
Това е кратката визитка на победителя в категорията за култура на Web Report. Кратка и много съдържателна. Особено за човек, който написа световна пиеса на 25 и бе удостоен с 10 литературни награди. Като междувременно се отличи и с острото си публицистично перо в журналистиката, което "шари" по разнообразни теми от нашето съвремие - от политика до култура. Да си коментатор в днешно време е въпрос не само на талант, но на чутовна информираност, на способност за обобщения и на много кураж.
Райко Байчев, големият ни художник Иван Яхнаджиев и Борислав Велков, председател на Съвета на директорите на НДК (от ляво на дясно)
Снимка: Иван Григоров, Dir.bgРайко Байчев е роден във Велико Търново, завършил е журналистика в Софийския университет. Външно изглежда леко консервативен. Може би защото е невероятно проницателен и мъдър за годините си. В същото време от текстовете му човек се изненадва колко много непредсказуем хумор и сарказъм ражда главата на този млад мъж, който иначе изглежда леко сърдит и много премерен в общуването.
Райко е предпочел хората да научават за него само от това, което пише, и не обича да говори за себе си. Нито като за писател, нито като за журналист. В това прозира характер. Характерът на човек, който поставя написаното пред себе си. Да убиеш суетата си, напук на наградите, и то когато си толкова забележително млад, е непосилна задача за много наши изявени творци. А ето че Райко Байчев й е обърнал гръб по един демонстративно категоричен начин. Сдържан и скромен, той предпочита за него да "говори" написаното. А то е наистина много, ама много впечатляващо.
Мозъчните ви клетки така или иначе умират непрестанно. Да ускорим този процес и да се насочим към едно произведение на изкуството, което от известно време се бори за внимание в Youtube. Става дума за награденото с три милиона и половина гледания амбициозно парче на Ангел и Сузанита. Озаглавено е "Кво става, брат", покорява класации. Trending, както се казва. А текстът му предлага следният впечатляващ диалог.
Ей, кво стаа, брат?
Нищо бе, брат.
Кво става, брат,
кво става, брат
кво става, брат,
нищо бе, брат.
Кво става брат,
брат, брат Кво става,
брат, нищо бе, брат.
Кво става, брат,
кво става, брат,
кво става, брат,
нищо бе, брат.
(Ангел и Сузанита, "Кво става, брат")
Интересно обстоятелство е, че като автори на текста са посочени двама души - Бисер Тодоров и Сузанита. Питам се как точно е протичала съвместната им работа? Дали единият е седнал над белия лист и е написал "Кво става, брат", а после другият над същия бял лист му е отговорил: "Нищо бе, брат"?
Но защо, ако е станало така, първият не мирясва и продължава да пита: "Кво става, брат"? Не е ли разбрал, че нищо не става? Изглежда не. Той е просто обсебен от този въпрос. Настоява да разбере какво по-точно става брат, но отсреща непрекъснато чака същият обезкуражаващ отговор. Действието не напредва, не се движи ни напред, ни назад. Екзистенциална бездна. Битието е прещракало, абсурдистки блокаж. Кво става, брат? Нищо бе, брат. Не бе, кажи ми, сериозно, кво става? Кажи, брат! Нищо, брат. Нищо не става. Брат, това го разбрах. Но аз искам да те питам: Кво става, брат? Брат, ако ставаше нещо, щях да ти кажа. Просто нищо не става, брат.
И верно, нищо не става, брат. От много време насам нищо не става. Както Бийтълс дефинираха шейсетте, Флойд седемдесетте, Джексън осемдесетте, Нирвана деветдесетте, така и Ангел и Сузанита са в точното време на точното място. Нескопосаното им парче е огледално на безумно време. Нищо не става, брат. Нищо не става в политиката, нищо не става в културата, а най-много нищо не става в музиката. Това десетилетие, което върви към края си, ще бъде запомнено като неутрално, празно, нулево. Всеобщо изтощение, особена умора. Разсеян поглед, пързалящ се в социалните мрежи. Бюти влогърки, кулинарни вождове. Любов преработена от Тиндър. Опиниън мейкъри с пилешки мозък, но продуктивна стена. Оставящи по една дума на ред и изброяващи различни неща от всекидневието поети. Писане, което се гордее с отказа от пунктуация и главни букви. Надвиснал над всичко несменяем премиер. Нежен спомен от летните бунтове на 2013-та, посърнал след неминуемото му осребряване. Кресливи и често инсталирани отвън призиви да се следва я евразийски, я европейски път. Невротична скука. Обаждане след обаждане след обаждане след обаждане в кол център. Ще ти се да ги питаш: Кво става, брат? А ето какво става: поколението е толкова парализирано, че дори не може да се нарече изгубено - това би било естетическа привилегия.
Дори убежищата на консумацията нещо дават на късо. Губят метафизичен ефект. Може би няколко сърца в Инстаграм ще свършат работа? Пускай телевизора. Гледай: понякога маршируват откровени тъпотии, маскирани като всички гледни точки. За всеки протест има контрапротест, а пред всяка истина стои бездънно море от мнения, готово да я погълне с безкрайна релативност.
Райко Байчев
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}