15:55 | 05.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Всевиждащото око на Dir.bg - Иван Григоров, е фотожурналист на годината

Големият ни фоторепортер грабна годишната награда на Съюза на българските журналисти

Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg

Всевиждащото око на Dir.bg - Иван Григоров, е фотожурналист на годината

Големият ни фоторепортер грабна годишната награда на Съюза на българските журналисти

19:00 | 9 ноември 2018 | Редактор : Иван Брайков 5 5576 Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg

Виж още Съюзът на българските журналисти обяви лауреатите на годишните си награди

Фоторепортерът на Dir.bg, някога на легендарния вестник "Поглед", Иван Григоров спечели годишната награда за фотожурналистика на СБЖ. Церемонията по връчването на наградите се състоя тази вечер в клуб "Журналист" в столицата.

Голямото признание не е случайно: Иван Григоров чукна 70, а паметната за България дата 10 ноември бележи трайно творческия му път. И го прави летописец на две епохи - комуниз(ъ)ма и демокрацията.

Виж още Фотографът Иван Григоров: Конфискуваха част от снимките ми при пожара на цирка

Екипът на Dir.bg му пожелава същите крепко здраве, несломим дух, зорко око, журналистически нюх и бодра стъпка поне за още 70 лета напред! Иване, за нас е чест да работим заедно.

Снимките на неостаряващия Иван Григоров са истински паноптикум от хора, събития и истории в различни времеви пластове. Често се шегуваме, че той е нещо като Шотландския боец на българската фотожурналистика - в архивите му вероятно липсват само снимки на Кирил и Методий. Но и това не е много сигурно...

Екшън и кибици край Операта, 1985 г.

Снимка: Иван Григоров

Част от неговите култови кадри можете да видите ТУК, а утре очаквайте фотоспомените му от "времето разделно" 10 ноември 1989 г.

Виж още Ванга - такава, каквато я познавахме всички, и... никой

От 1977 година завежда фотоотдела на вестник "Поглед", след това е член на редколегията на седмичника до 1995 г. Работил е в почти всички големи вестници в България. Има редица самостоятелни изложби у нас и в чужбина и множество награди.

Роден в сърцето на Родопите, но израсъл на пъпа на София, Иван Григоров съчетава в творчеството си усмивката и мъдростта на широко скроените планинари и финото интелектуално излъчване на столичната бохема.

Виж още Фото-носталгично за Парцалев

Син на режисьора Румен Григоров - кинодокументалист с над 200 филма, отразявал олимпиадите в Мексико и Мюнхен, Иван рано тръгва по родителската диря. Още 16-годишен започва работа като момче за всичко в киноцентъра. Влюбен във фотографията, снима непрекъснато и улавя миговете на 35-милиметрова кинолента.

Завършва Факултета по журналистика през 1975 г. По това време вече е асистент режисьор на документални филми.

Без думи

Снимка: Иван Григоров

Виж още Забранени спомени

Григ разказва:

Един от куриозните ми случаи беше, когато слагаха втория реактор на АЕЦ. Никой не знаеше, че го монтират. Ние отиваме да снимаме просто централата и изведнъж виждаме, че в момента слагат в земята ядрото на реактора. Та в Атомната виждаме това и снимаме бързо с камерата (аз съм асистент). Вадя и фотоапарата - снимам, снимам. После отварям - вътре не съм сложил лента... Щях да имам уникални кадри...

Виж още Фотобисери: Ицо се прибира от "Барселона"

Първата ми отпечатана снимка е във вестник "Старт". Беше шутът на Стефан Павлов - Фифи Перото, с който "Левски" поведе срещу ЦСКА с 1:0. Топката не се виждаше. Оставих снимката на пропуска на в. "Старт" и на другия ден я видях отпечатана във вестника. До нея беше друга фотография на колегата Скрински, на която вратарят се хвърля и кълбото влиза в мрежата. Беше ноeмври 1971 година.

Корабът „Емона“, с. Чифлик, 1979 г.

Снимка: Иван Григоров

Виж още 28 години от "изгорелите" тайни в Партийния дом

В "Поглед" отидох през лятото на 1977 г. - предадох материали и главният редактор Ясен Антов каза: "Идваш на работа при нас". Обикновено пътувах в чужбина на принципа без право на пътни и дневни. Имахме билети от "Балкан". Който си уредеше някъде, преспива - и така съм бил на много места.

Виж още Студени досиета: Ще изплува ли някога истината за кошмара на Околовръстното?

През 1986 г. с Пенчо Ковачев по моя идея (знаех, че е маниак на тема Радичков) предложих да отидем за Коледа в село Черкаски да направим един "свински" репортаж. Направихме всичко по Радичков с живи хора. Намерихме учителката, за която той пише в книгите си. Още като слязохме, сняг вали, колят се прасета. Някакви стари хора с ножове се разхождат. Абе, всичко беше радичковско.

Снимахме и коч на име Цеко. Намерих и един Сусо, който носи мертек, врабчето. Пенчо направи страхотен текст и макар че печатът беше лош, фолиото стана великолепно и взе годишната награда на "Поглед". По една кристална купа ни подариха. Отгоре на всичко се сприятелихме с хората от село Черкаски и оттогава се срещаме с тях. Никога не съм режисирал кадрите си. Мисля, че това е репортерството. Да си намериш гледната точка. Никога не съм нагласявал нещата.

Голямата екскурзия. Капитан Андреево, 1989 г.

Снимка: Иван Григоров

Виж още За Деня на труда, с усмивка от старите кадри

Най-високопоставената личност, която е снимал?

Тодор Живков, но малко съм го снимал и още ме е яд. Имам обаче прочутата му целувка с Леонид Брежнев, когато руснакът стана "Герой на НРБ".

Виж още От 1984 до 2018 - всичко е театър!

Най-значимите събития?

Палежът на Партийния дом и пожарът на цирка. Тогава ми прибраха половината филми и ми ги върнаха след две години. Останалите успях да скрия. От това събитие в целия български печат излезе само една снимка в "Поглед" въпреки забраната. А на главния редактор му дърпаха ушите.

Провалите?

В Париж попаднах на едни лордове със смокинги и папионки, играещи петанк. Страхотни кадри, но направих грешка при проявяването и ги загубих.

В Банкок един слон се разхождаше по улицата между колите и аз както никога не си бях взел фотоапарата.