Фоторепортерът на Dir.bg, някога на легендарния вестник "Поглед", Иван Григоров спечели годишната награда за фотожурналистика на СБЖ. Церемонията по връчването на наградите се състоя тази вечер в клуб "Журналист" в столицата.
Голямото признание не е случайно: Иван Григоров чукна 70, а паметната за България дата 10 ноември бележи трайно творческия му път. И го прави летописец на две епохи - комуниз(ъ)ма и демокрацията.
Екипът на Dir.bg му пожелава същите крепко здраве, несломим дух, зорко око, журналистически нюх и бодра стъпка поне за още 70 лета напред! Иване, за нас е чест да работим заедно.
Снимките на неостаряващия Иван Григоров са истински паноптикум от хора, събития и истории в различни времеви пластове. Често се шегуваме, че той е нещо като Шотландския боец на българската фотожурналистика - в архивите му вероятно липсват само снимки на Кирил и Методий. Но и това не е много сигурно...
Част от неговите култови кадри можете да видите ТУК, а утре очаквайте фотоспомените му от "времето разделно" 10 ноември 1989 г.
От 1977 година завежда фотоотдела на вестник "Поглед", след това е член на редколегията на седмичника до 1995 г. Работил е в почти всички големи вестници в България. Има редица самостоятелни изложби у нас и в чужбина и множество награди.
Роден в сърцето на Родопите, но израсъл на пъпа на София, Иван Григоров съчетава в творчеството си усмивката и мъдростта на широко скроените планинари и финото интелектуално излъчване на столичната бохема.
Син на режисьора Румен Григоров - кинодокументалист с над 200 филма, отразявал олимпиадите в Мексико и Мюнхен, Иван рано тръгва по родителската диря. Още 16-годишен започва работа като момче за всичко в киноцентъра. Влюбен във фотографията, снима непрекъснато и улавя миговете на 35-милиметрова кинолента.
Завършва Факултета по журналистика през 1975 г. По това време вече е асистент режисьор на документални филми.
Григ разказва:
Един от куриозните ми случаи беше, когато слагаха втория реактор на АЕЦ. Никой не знаеше, че го монтират. Ние отиваме да снимаме просто централата и изведнъж виждаме, че в момента слагат в земята ядрото на реактора. Та в Атомната виждаме това и снимаме бързо с камерата (аз съм асистент). Вадя и фотоапарата - снимам, снимам. После отварям - вътре не съм сложил лента... Щях да имам уникални кадри...
Първата ми отпечатана снимка е във вестник "Старт". Беше шутът на Стефан Павлов - Фифи Перото, с който "Левски" поведе срещу ЦСКА с 1:0. Топката не се виждаше. Оставих снимката на пропуска на в. "Старт" и на другия ден я видях отпечатана във вестника. До нея беше друга фотография на колегата Скрински, на която вратарят се хвърля и кълбото влиза в мрежата. Беше ноeмври 1971 година.
В "Поглед" отидох през лятото на 1977 г. - предадох материали и главният редактор Ясен Антов каза: "Идваш на работа при нас". Обикновено пътувах в чужбина на принципа без право на пътни и дневни. Имахме билети от "Балкан". Който си уредеше някъде, преспива - и така съм бил на много места.
През 1986 г. с Пенчо Ковачев по моя идея (знаех, че е маниак на тема Радичков) предложих да отидем за Коледа в село Черкаски да направим един "свински" репортаж. Направихме всичко по Радичков с живи хора. Намерихме учителката, за която той пише в книгите си. Още като слязохме, сняг вали, колят се прасета. Някакви стари хора с ножове се разхождат. Абе, всичко беше радичковско.
Снимахме и коч на име Цеко. Намерих и един Сусо, който носи мертек, врабчето. Пенчо направи страхотен текст и макар че печатът беше лош, фолиото стана великолепно и взе годишната награда на "Поглед". По една кристална купа ни подариха. Отгоре на всичко се сприятелихме с хората от село Черкаски и оттогава се срещаме с тях. Никога не съм режисирал кадрите си. Мисля, че това е репортерството. Да си намериш гледната точка. Никога не съм нагласявал нещата.
Най-високопоставената личност, която е снимал?
Тодор Живков, но малко съм го снимал и още ме е яд. Имам обаче прочутата му целувка с Леонид Брежнев, когато руснакът стана "Герой на НРБ".
Най-значимите събития?
Палежът на Партийния дом и пожарът на цирка. Тогава ми прибраха половината филми и ми ги върнаха след две години. Останалите успях да скрия. От това събитие в целия български печат излезе само една снимка в "Поглед" въпреки забраната. А на главния редактор му дърпаха ушите.
Провалите?
В Париж попаднах на едни лордове със смокинги и папионки, играещи петанк. Страхотни кадри, но направих грешка при проявяването и ги загубих.
В Банкок един слон се разхождаше по улицата между колите и аз както никога не си бях взел фотоапарата.