12:58 | 21.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Студени досиета: Ще изплува ли някога истината за кошмара на Околовръстното?

Паметникът на 14-те изгорели войничета се руши

Снимки: Иван Григоров/Dir.bg

Студени досиета: Ще изплува ли някога истината за кошмара на Околовръстното?

Паметникът на 14-те изгорели войничета се руши

07:55 | 11 август 2018 | Редактор : Десислава Димитрова 76 38045 Снимки: Иван Григоров/Dir.bg

На 11 август 1995 година 13 войници и един офицер от Транспортни войски загинаха в горящ камион на Околовръстното шосе в София. Като по чудо оцеля само един 19-годишен младеж. 23 години по-късно около трагедията още витаят конспиративни теории, една от които е свързана с легендарния Иво Карамански. За тях обаче така и не бяха открити доказателства, макар че делото три пъти беше възобновявано. Накрая то беше прекратено, без да бъдат уличени виновни.

Студени досиета

Днес монументът, който беше издигнат на мястото в памет на загиналите войничета, се руши - плочите са разлепени на няколко места. Близките, които се събират там всяка година на този ден, нямат възможност да го поддържат, а държавата няма ангажимент. И до днес те не вярват, че децата им са намерили смъртта си при обикновен пътен инцидент, някои дори смятат, че пожарът е причинен умишлено, за да прикрие престъпление...

Смазаната до неузнаваемост кабина на газката след удара в трактора. Войниците в каросерията изгарят живи.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Катастрофата

Военнослужещите от поделение 58410 умират около 22.30 часа на 11 август в участъка между "Люлин" и "Филиповци" на Околовръстното, докато се връщат от строителен обект към базата им в "Обеля". Пътуват с товарен камион ГАЗ-53А, който се удря челно в трактор Т-150 на "Агромеханизация" ЕООД - с. Белчин, и се запалва.

Загиват 27-годишният лейт. Венцислав Вълчев, ефрейтор Юлиян Тодоров, 19-годишният ефрейтор Павел Димитров, 20-годишните редници Андрей Любенов, Ботьо Шарков, Венцислав Николов, Георги Илиев, Даниел Рангелов, Валери Цветков, Венцислав Герев, Лальо Стефанов, Йордан Балжийски и 21-годишните Румен Иванов и Стоил Христов. Шест от телата са овъглени до неузнаваемост и се налага да бъдат идентифицират чрез кръвни проби.

Единственият оцелял е 19-годишният редник Кръстьо Дунчев, който пада от каросерията и затова не изгаря като другите. Той обаче е с тежки черепно-мозъчни травми, заради които остава инвалид. След катастрофата е с частична амнезия и не може да си спомни какво точно се е случило. И до днес отказва изобщо да говори за трагедията.

Оцелелият редник Кръстьо Дунчев е настанен в "Пирогов" с тежка черепно-мозъчна травма и прекарва няколко дни в кома.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Шофьорът на трактора - 49-годишният Любен Ковачки, се разминава с леки наранявания по главата.

Пожарът е потушен около 22,54 часа. По-късно тройната техническа експертиза доказва, че огнището е възникнало от деформирания и пробит от удара резервоар на газката в съприкосновение с нагорещения двигател. Това обаче не дава отговор на въпроса какво е предизвикало катастрофата.

Делото за смъртта на войниците е образувано незабавно в тогавашната Прокуратура на въоръжените сили (ПВС), оглавявана от Николай Колев, който 7 години по-късно беше застрелян в София. По-късно то е засекретено, тъй като според военните съдържа класифицирана информация.

Шофьорът на трактора Любен Ковачки по чудо се разминава със смъртта.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Разследването

Разследването срещу неизвестен извършител обаче е затруднено още от самото начало, защото се оказва, че следите са заличени веднага след удара. Огънят е стопил повечето улики и дори пътят е старателно измит с вода едва час по-късно. Остават само тракторът, камионът и няколко обгорели гуменки, с които са били обути младежите.

Един от първите разпитани свидетели е видният представител на подземния свят - Иво Карамански, известен като Кръстника. Той се оказва на мястото на катастрофата, защото пътува след камиона. Карамански първи съобщава, че е чул изстрели край газката, преди тя да избухне в пламъци. С хората му, които пътували с него, опитали да помогнат на войниците, докато други гледали безучастно от коли и автобус, твърди той.

Показанията на Карамански обръщат хода на делото. Той е първият съобщил, че е чул изстрели край камиона. След това отрича и така става ясно, че лъже или поне не казва цялата истина.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

"Видях, че в каросерията има хора, които стенеха, но бяха живи. Едно момче във войнишки дрехи пълзеше на четири крака. Извиках му да скочи от камиона и той се претърколи на асфалта. В този момент резервоарът на газката избухна", казва Карамански по време на разпит на 16 август 1995 г.

Пред медиите обаче отрича да е имало стрелба.

"Това са измислици, гърмяха патроните от пистолета на лейт. Вълчев", заявава той.

Следва втори разпит, при който Карамански вече не споменава нищо за стрелба. Това засилва подозренията, че е стреляно по него при опит за покушение.

При огледа от шофьорската врата на камиона изпадат 3 метални парчета, а по самата нея са открити три дупки. Първо се смята, че това са проектили от куршуми, но специалистите по балистика не потвърждават това. По табела на пътя пък са установени 9 дупки, но експертизите показват, че само две от тях са пресни. Така тази версия остава недоказана. Както и която и да е от другите - техническа повреда, заспиване или прилошаване на шофьора, неравност в пътя. Единственото сигурно е, че по шосето не са открити следи от спирачен път.

По табелата Перник - Кулата личат две пресни дупки от куршуми, които насочват разследването към версията, че войниците са попаднали под кръстосан огън, насочен към Карамански.

Архив на Dir.bg

Така, въпреки, че са разпитани около 80 свидетели и са направени 30 експертизи, през 1996 г. разследването е спряно. 4 години по-късно то е възобновено, след като в прокуратурата се появява неочакван свидетел, известен само с инициалите Р. Ш. Той твърди, че иска да говори и че досега е мълчал, защото го заплашвали, че ще го убият. По думите му пътувал с колата си след камиона и видял, че по него се стреля... от Киро Японеца и Жоро Черния, които искали да убият Карамански. Проверка обаче бързо установява, че повторното замесване на неговото име пак няма да доведе до нищо. Оказва се, че мъжът е регистриран в психодиспансер, а при разпит съпругата му директно казва, че не бива да му се вярва. Не са открити абсолютно никакви доказателства за каквато и да било връзка на Японеца и Черния и затова те дори не са разпитвани по делото.

То е възобновено още веднъж през 2001 г. след анонимен сигнал до главния прокурор, че по газката е стреляно от мотор. И тази версия обаче не се потвърждава.

Траур в поделението в "Обеля"

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Полк. Елин Алексов - един от последните прокурори, работили по делото, коментира през 2015 година:

"Една от основните версии е обикновено пътнотранспортно произшествие с много тежки резултати - загуба на управление на автомобила. По чисто нещастно стечение на обстоятелствата двата резервоара са се намирали срещуположно един срещу друг, което е довело до взривяване на горивото и на двете машини и до този ужасяващ пожар изпепелил тия момчета. Работено ли е по версии - стрелба от страна на Карамански, покушение срещу Карамански, моторист - вече с какви ли не версии се запознах? Работено е по всички версии, за които може да се изгради някакво логическо съмнение. Аз мога да кажа за заключението на военно-окръжната прокуратура - виновник между военослужещите няма".

Той уточнява, че най-вероятно взривоопасната смес се е запалила от електрическа искра или от нагорещени частици по изпускателния колектор. Температурата на пожара е била 1000-1100°С, като първоначалната взривна гъба е възпламенила лесногоримите материали в каросерията, а спуснатото чергило на камиона е задържало до максимум токсичния дим.

Алексов обаче подчертава, че водачът на камиона е загинал, така че дори да се докаже вина, наказателното производство ще се прекрати. Материали от делото са изпратени в Градската прокуратура за извършване на проверка дали има външна намеса от неизвестен извършител. Отговори обаче няма, а класифицираната информация - ако в нея се крият някакви тайни, може да бъде разсекретена едва 30 години след инцидента.

Смазаните от скръб роднини на жертвите плачат безутешно пред ВМА, където трябва да разпознаят овъглените си деца.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Близките не вярват

Председателят на комитета на родителите на загиналите и пострадалите в казармата Юлия Симова и близките обаче не вярват, че виновните за трагедията ще бъдат наказани.

"За съжаление, още в началото делото беше смачкано. Три пъти то беше възобновявано, но виновни за смъртта на 14-те български момчета няма. Досъдебното производство още в началото беше размито, не беше направена транспортна експертиза, имаше безброй хипотези но това бяха все версии, за да могат да се размият истинските причини. Всички улики са били унищожени. Нито един от свидетелите на инцидента не е дал смислено обяснение", заяви Симова при отбелязването на 20-годшинината от трагедията, като подчертава, че през фаталната 1995 година, само по данни на техния комитет, които са "непълни", са загинали 40 войника.

Ужасът се е стоварил с цялата си сила върху близките по време на разпознаването на телата.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

"Както карат, е стреляно по вратата на камиона, и всъщност тогава шофьора дали е уцелен, или не, не знам, загубва управлението и минава в отсрещното платно. Отдолу идва трактор и се блъсват в трактора", добави една от почернените майки - Венета Василева.

След трагедията родителите на загиналите получиха по 60 000 лева кръвнина. По-късно обаче се оказва, че инфлацията ги е стопила до 60 лева. Помощта, която получават и до днес, е 111 лева наследствена военноинвалидна пенсия.

Близките се канят да съдят държавата в Страсбург, но се отказват.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Трагедията сякаш е най-голяма за близките на редник Ботьо Шанков от Монтана, който остави две малки деца сираци. Дъщерята на войника - Атанаска, кръстена на неговата майка, е на 2 годинки, а сестричката ѝ Наталия - едва на 1, когато баща им загива. Когато порастват малко повече двете си представят как баща им би се радвал да ги води за ръка.

"Винаги, когато като дете споменавах думата "татко", ме пращаха пред една снимка и ми казваха: "Това е баща ти, целуни го." Мечтаех да имам истински баща. Като поотраснах, ме водеха на гробищата. Казваха ми: "Тук е твоят татко, запали свещица. Сипи вода, прелей вино!" Гледах и се чудех - само камъни, а на снимката татко ми имаше такива хубави очи и усмивка. Животът ни беше труден - оскъдица, баба ми се принуждаваше да работи на две места", разказа Атанаска преди няколко години.