На днешната дата преди 28 години беше подпален Партийният дом. И до днес догадките за подбудителя и подпалвача на бастиона на бившата Българска комунистическа партия оставят много въпросителни.
"Никога няма да бъде изречена истината, защото има замесени много интереси", признава след години един от следователите по делото.
Изразените съмнения, че сградата е подпалена от сили на БСП, с цел да се унищожат финансови документи и решения на Политбюро, които биха могли да изправят много хора на съд за национално предателство, а щурмът и разграбването са инсценирани от добре подготвени подстрекатели, никога не се доказват.
Драмата с палежа започва на 26 август и приключва в първите часове на 27 август 1990 г. Това става 10 месеца след 10 ноември 1989 г., когато разочарованието от промените расте. Защо? През юни се провеждат избори за Велико народно събрание. Въпреки надеждата за промяна, БСП печели вота. На 11 юли в центъра на столицата - между Партийния дом и президентството, се разполага Градът на истината. Протестиращите имат много искания, едно от тях е възможно най-скоро да бъде свалена рубинената петолъчка от пилона на Партийния дом.
На 1 август, след 5 гласувания във ВНС, лидерът на СДС д-р Желю Желев е избран за президент. 25 дни по-късно Партийният дом пламва след щурм на събралите се протестиращи срещу политиката на БКП/БСП членове на партии, движения, организации.
Dir.bg припомня какво се случва в онази драматична нощ.
Всичко започва с пурпурната петолъчка на пилона на Партийния дом. Младият активист на Инициатива за гражданско недоволство Пламен Станчев заявява, че ще се запали, ако петолъчката - символ на чужда държава, не бъде свалена до 20,30 часа.
Тогава поетът Радой Ралин и синият депутат Йосиф Петров отправят по телевизията призив към президента да бъде предотвратен опитът за самозапалване. Това провокира още повече хора да дойдат на площада между Партийния дом и Президенството.
По това време президентът Жельо Желев е във Варна и спешно тръгва за София, а премиерът Андрей Луканов не е в България.
Някъде около 20 часа пространството около бастиона на БКП се запълва с хора. Живата факла Станчев насъбира около себе си хора и демонстративно се полива с бензин. По-късно някои твърдят, че това не е било бензин, а вода.
Появяват се и "правоохранителните органи", и лидери на опозицията. Пристига и вицепрезидентът Атанас Семерджиев, който се опитва да вземе думата, но го освиркват. Той носи писмо от БСП, в което секретарят им Румен Сербезов твърди, че ще се справят с комунистическите символи през септември, защото им предстояло заседание. Това обаче се приема като поредното увъртане.
На сцената е и д-р Константин Тренчев, който се опитва да спазари Семерджиев да махнат знамето, което се вее на покрива, защото свалянето на петолъчката щяло да е трудно и т.н.
На другия край на площада реч държи реч Петър Дертлиев, в която казва, че демокрацията е в опасност. Емил Кошлуков е пред банката, събрал друга група, а отец Димитър Амбарев обявява, че ако Станчев се запали в следващата секунда ще гори и той.
Станчев не се пали, но Партийният дом внезапно пламва и бива щурмуван от десетки протестиращи.
От заснетите кадри и снимки на репортери и любители се вижда, че пожарът лумва най-малко от 8 места, както и че входовете на сградата са атакувани един по един.
Иван Григоров е сред фоторепортерите, които са на място на събитието.
"Дойдох откъм Президентството и видях как хора се катерят по стълби, чупят прозорци, а полицаите ги гледат безучастно. След това започнаха палежите отвън. Младежи държаха сопи, не даваха да се снима", спомня си Иван Григоров. Въпреки това, докато снима от стълбите, тълпата го завлича през вратата и той се озовава сред нахлуващите.
"Хулигани нападнаха сградата на Висшия съвет на БСП. Изхвърляни и изнасяни бяха бутове шунка, колбаси, алкохол и други", съобщават по новините на БНТ.
Десетки щурмуват цитаделата на БКП, а стотици са отвън.
"Видях как с кашони се изнасяха водка, шампанско и... тоалетна хартия", спомня си очевидец. Народният гняв е подклаждан и от дефицит на стоки, който вече се усеща.
Пожарната в началото бездейства, разказват очевидци. Обяснението е, че няма заповед за действие при тази екстремна ситуация.
"Първо запалиха кафене, намиращо се точно пред входа на сградата, след което започнаха да хвърлят запалени предмети вътре", разказва по-късно полковник Георги Гурмев, който по това време ръководи гасеното на огъня.
Според него, избухването на огъня в много помещения наведнъж говори за подпалвачи, които са имали точен план за действие.
"На 33 места имаше огнища на пожара, тълпата проби кордона и нахлу вътре, след което пламъците станаха доста по-силни", спомня си полковникът.
Според някои доклади по случая в сградата е имало бидони със запалима течност.
Анонимен свидетел разказва, че "почти във всяка стая откъм "Дондуков" и Пресцентъра (по време на изборите там е предизборният щаб на БСП с шеф ген. Любен Гоцев) имаше бидони с нещо като спирт за горене, ацетон, лакочистител - така миришеха. Бели бидони, четвъртити, с черни капачки, пластмасови, 5-6-литрови. Намерихме ги вътре. Не видях някой да ги внася, но видях да ги разливат наоколо. В стаите на първия и втория етаж имаше по един-два бидона."
Същото потвърждава и журналистът Бойко Станкушев, който е на мястото и дори уточнява, че надписите на бидоните са били на италиански. По-късно обаче следствието не намира факти за тези бидони.
В първите часове след пожара очевидци твърдят, че вътре се движели хора в камуфлажни униформи, че преди палежа от сградата са изнесени метални каси и натоварени в камиони, а през това време в Партийния дом е имало маскирани командоси, с палки.
Велислава Дърева казва: "Аз бях през цялото време там. И вътре, и вън. Този човек (Пламен Станчев - б.р.) нямаше намерение да се пали. Не е бил облечен в шинел, напоен с бензин. Мисля, че просто беше напръскан с вода. Аз пуших на една крачка от него. И нищо не пламна. Тренчев викаше: Докато не го махнете това - ще щурмуваме. През цялото време в Партийния дом имаше хора от БСП. Те бяха вътре. Ден преди пожара някакви хора сваляха решетките долу на партера. И никой не ги спираше, защото мислехме, че това е по някакво нареждане. По-предния ден запалиха един мерцедес. Прекалено много сигнали, че нещо ще стане."
Докато пожарната гаси пожара, отвън стотици протестиращи ликуват, заиграва се дори хоро.
Пожарът в Партийния дом е потушен едва в 05.30 часа на 27-и август. Напълно са опожарени 40 помещения. Изцяло е унищожено и разграбено имущество в 94 помещения. Жертви няма.
Прокуратурата образува Наказателно дело № 53, но още през 1991 г. следствието излиза със становище, че пожарът е дело на "екзалтирани екстремисти". Обвиняеми са 38 души, заплашени от 3 до 12 г. затвор. Съдът обаче връща делото четири пъти, а през август 1996 г. разследването е прекратено.
През 2010 г. интелектуалци внасят подписка до главния прокурор Борис Велчев и вътрешния министър Цветан Цветанов с искане за възобновяване на делото. Това обаче не се случва и така завинаги е прекратено по давност.
Палежът на Партийния дом остава остава една от мръсните тайни на прехода.
Лидерът на БСП по онова време - Александър Лилов, нарича пожара "брутален акт, пряка заплаха срещу започналия демократичен процес, груб политически екстремизъм и варварство".
Президентът Желев обаче коментира, че всичко е било "провокация на крайните сили сред привържениците на СДС. Те пък самите били провокирани от хора, свързани с БСП.
"Имаше едно Гражданско неподчинение - то не беше СДС. Едно по-екстремистко движение, което беше лесно да се манипулира от БСП. БСП беше най-заинтересована от това. Тя извади дивиденти, защото по този начин дискредитира опозицията, СДС. Аз никак не изключвам цялата работа да е била подготвена от службите, свързани с определени кръгове в БСП", казва още той.
След 146 дни арест активистът Пламен Станчев обявява пред медиите, че участниците в Инициатива за гражданско недоволство са били манипулирани, но не казва от кого.
Заличаването на следите от пожара струват на данъкоплатците 8 млн. лева. През 1999 г. сградата е ремонтирана за още 40 млн.
В момента в бившият Партиен дом отново се преустройва за над 25 млн. лв., защото там да бъде новата пленарна зала на Народното събрание.
А петолъчката, от която започна подпалването на Партийния дом, се намира в Музея за тоталитарно изкуство.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}