От години майките на деца с увреждания протестират, настоявайки за цялостна реформа в системата. След скандали, оставки, обещания и нови протести - резултати обаче няма. 

Дир.бг публикува без редакторска намеса и без коментар две мнения. Едното е на Ина Маринова - една от тези, които се борят първо за живота на увреденото си дете, а след това и за правата му да не стои заключено вкъщи. Другото е на пенсионера Стойчо Ботков, публикувано във Фейсбук.

Виновните майки!

Аз съм една от онези, които се разхождат с черната тениска с онзи ужасен надпис “Системата ни убива”. Виновна съм, че бях на 25 години и вдигнах кръвно, докато бях бременна. Виновна съм,че заради това кръвно родих детето си преждевременно.

Виновна съм, че недоносеното ми бебе беше задавено в кувьоза и умря. Виновна съм, че го реанимираха и оцеля. Виновна съм, че родих недоносено, но не чак толкова и недогледаха и рисковете за очите на детето, и то загуби и зрението си.

Виновна съм, че не намерих лек никъде по света, колкото и да го обикалях. Виновна съм, че искам най-доброто за него, колкото и да е увредено. Виновна съм, че забравих, че съм жена. Виновна съм, че вече не изглеждам добре. Виновна съм, че не ходя на фризьор, маникюр, козметик и всички други женски глезотии.

Виновна съм, че се изоставих и много хора винят нездравия ми външен вид за състоянието на детето ми. Виновна съм, че дръзнах да търся правата си под прозорците на премиера. Виновна съм, че не му се махам от главата. Виновна съм, че облякох черната тениска.

Виновна съм, че разхождам нещастното си дете по улиците. Виновна съм, че се интересувам от скъпите самолетни билети на властта. Виновна съм, че се интересувам каква е целта на пътуването със скъпия билет. Виновна съм, че развалих рахатлъка на платени от властта организации , уж защитаващи правата ми.

НЕ СЪМ ВИНОВНА обаче, че обичам детето си безкрайно и няма да спра да нося всичките си вини, ако това е цената да се преборя за правата си – моите и на детето ми!!!

П.п. „АЗ“ е събирателен образ на всички майки на деца с увреждания !

 

Спартански закони относно здравето

Ако някой не знае какво е това, а се интересува - да го научи. Аз съм работил над 40 години - все на обекти от национално значение, заварявал съм на над 90 метра височина - допринасял съм за тая държава + служба над 800 дни в армията през най хубавите си години, а ТЯ ми се "отблагодарява" с "изгубени" ведомости и пенсия 256лв....А т.нар. "......с увреждания" - не са дали 40 секунди от себе си - вземат над 900лв (както се говори), а асистентите им - повече моята пенсия.....

Кажете ми сега как да подкрепям!? Ако са получили увреждане по време на трудова дейност в полза на обществото - да им се помага.... За мен това са паразити в снагата на обществото - бих казал на човечеството! А който иска да си ги отглежда -"Да си им бере гайлето", както казват в Якоруда, а не да занимават цялото общество и да искат някой да им плаща...че гените им са калпави гените!

Ако има поправим дефект до степен да стане полезен - тогава нека държавата отделя ресурс, а такива, дето не знаят живи ли са и къде се намират - гледат в нищото и даже не съзнават, че се лигавят и .... други работи! Излиза обаче, че за някои са жизнено необходими такива каквито са. НЯКОИ (включително цели институции, НПО, комисии и т. н) да се препитават покрай тяхното нещастие, защото ги мързи да работят, или..., или се разболяват от ....!

Зa такива същества евтаназията си е един хуманен акт!!! А който му се иска да ме псува, нека преди да го стори, си представи - фронт -война- приятели -някой е тежко ранен страда - непосилно е за другите да го мъкнат. Няма да оцелее... всеки опит за спасяване би изложил и другите на опасност. Какво прави истинският приятел в този момент? Прекратява му нечовешките болки. Как? И ако военните фронтове все пак свършват - фронтът на живота продължава и съм сигурен, че не му трябват такива гени!

Повтарям и тази теза защитавам! Ако щете и за чистотата на човечеството! За мен това са паразити в снагата на обществото - бих казал на човечеството - хуманно ли е да се очистят паразитите??? А кажете де!