Половината българи дишат замърсен с прах въздух
България става шумна, прашна и енергийно неефективна. 51% от българите са засегнати от замърсяване на въздуха с фини прахови частици.
Най-високи концентрации на фини прахови частици през 2011 г. са измерени в Перник, Видин и Враца, съобщи изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) Ваня Григорова, предаде БТА.
Данните от доклада отчитат по-високи стойности в сравнение с 2010 г. От замърсяване на въздуха с азотен диоксид през 2011 г. са засегнати 21,8 на сто от жителите на страната, от замърсяване с озон - 17,4 на сто от българите, а със серен диоксид - 1,8 на сто.
За Европа средните нива на тези замърсители са по-ниски - съдържанието на серен диоксид във въздуха е 0,1 на сто, на озон - 17,3 на сто, а на азотен диоксид - 6,6 на сто.
Докладът отчита и продължаващ проблем с нивата на замърсяване с олово в Кърджали, с кадмий - в Пловдив и в Кърджали. През 2011 г. е измерена средногодишна концентрация на кадмий, превишаваща целевата норма и в Пирдоп. Източник на замърсяванията е дейността на предприятията от цветната металургия - "ОЦК Кърджали", "КЦМ Пловдив" и "Аурубис България".
България става шумна, прашна и енергийно неефективна, сочат данните от националния доклад, коментира на пресконференция служебният министър на околната среда и водите Юлиян Попов.
Като положителни тенденции открои намаляването на емисиите на парникови газове, заради спрялата индустрия, доброто състояние на водите и повишаването на екологичното самосъзнание на българите.
То е трудно измеримо, но ако протестите са мерило, то значи е високо, коментира Попов. Според него високите стойности на фини прахови частици във въздуха могат да доведат до тежки здравни проблеми.
Министърът призова местните власти да насочат вниманието си към решаването на проблема с фините прахови частици, въпреки ограничените си бюджети. Икономическата ситуация не е извинение, заяви Попов.
Основни източници на фини прахови частици били транспортът и битовото отопление. По думите му, обаче газификацията не е изход, тъй като е скъпа и приоритет трябва да е енергийната ефективност на сградите.
Министърът е готов да задвижи процесът за финансиране на граждански проекти за слънчеви бойлери и газови инсталации с пари от продажбата на държавни емисии.
Голяма част от ТЕЦ е на лигнитни въглища, което води до тежки замърсявания и високи стойности на серен диоксид, посочи Попов. Според него част от тази евтина енергия се плаща със здравето на хората.
Ако въглищната енергетика трябваше да плаща за здравните щети, които причинява, щеше да е четири пъти по-скъпа, цитира той наскоро направено изследване.
Ваня Григорова обясни, че подобен проблем с праха имат 21 страни-членки на ЕС. Според нея, България няма да бъде осъдена скоро заради неспазването на изискванията за качество на въздуха.
През 2011 г. сайтът EurActiv определи замърсяването у нас като хронично: "България едно от най-смъртоносните места за живеене в света заради лошото качество на въздуха".
Горските територии през 2011 г. са 4 148 хил. хектара, което потвърждавало десетгодишната тенденция за увеличаване на горските площи.
Продължава и тенденцията към затопляне - за периода 1971-2011 г. "средната приземна температура" на въздуха в страната се е увеличила с 1,5 градуса.
Министър Попов коментира, че се разработва стратегия за адаптация към климатичните промени.
През 2011 г. количествата на предадените за оползотворяване отпадъци са 16 на сто от общо образуваните, което е с 5 на сто повече в сравнение с 2010 г.
Експертите отчитат намаляване на зимуващите водолюбиви птици у нас.
През 2011 г. те са с 37,4 на сто по-малко в сравнение с 2010 г., което обясняват с намаляване на популациите и с обезпокояването им.
Проект в момента оценява влиянието на ветрогенераторите върху миграцията на птиците у нас, каза Радослав Стойчев от ИАОС.