„Музеите обикновено се снабдяват с движими паметници на културата, но Националния исторически музей реши да придобие старинна църква. Това се прави по света, но в България не.

За какво става дума? В село Беренде, близо до Годеч, има разкошна малка църква, която е пред рухване. В нея има стенописи от цар Иван Асен II, заедно с негови надписи.

Църквата е световно известен паметник, има стенописи от 13 в.“, обясни проф. Димитров и уточни, че дълго време се е чудил защо църквата не се реставрира и не се превърне в културно-исторически обект.

„Убедих се, че там е невъзможно да се направи каквото и да е било. Църквата е построена в края на един дол, до там е много трудно да се стигне дори пеша, камо ли да се извършва реставраторска дейност – по стенописи, икони, по сградата.

Реших да постъпя по най-елегантния начин, както се прави напоследък по света. Както е известно египтяните пренесоха храмовете от долината на Аслан, на другаде също направиха подобни неща“, каза още той.

„Италианска фирма, строяща на „Позитано“ някакъв обект, с нейни разноски бяха пренесени две гробници в Националния исторически музей. Укрепени са и сега всеки може да ги гледа и да им се радва.

Същото нещо сега се опитва да направи друга фирма, вече българска. За съжаление, гробниците, открити край земеделското министерство, са почти напълно унищожени.

Националният исторически музей не е вехтошарски магазин да събира всякакви боклуци. Църквата в Беренде е световно известен паметник, публикуван няколко пъти в голям формат и би трябвало да бъде достояние както на българите, така и на чужденците. Ще му намерим много хубаво място и ще го покажем на хората“, обясни проф. Божидар Димитров.

Проф. Божидар Димитров вече е разговарял с отговорни дейци на културата. Той заяви, че няма да позволи този път нещата да попаднат в ръцете на полуграмотни същества.

„Този път ще говори тежката наука дали е постъпено правилно, или не“, коментира проф. Божидар Димитров.