Един от приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС е да поставим въпроса за интеграцията на Западните Балкани отново на масата. Именно поради тази причина от изследователски център "Тренд" решихме да разберем какво мислят и българите по този въпрос. Изследването е направено специално за "24 часа".

Няколко основни извода можем да направим от блока въпроси, които заложихме в последното проучване.

1. Темата е успешно наложена в съзнанието на българите.

2. Безспорно доминира положителното отношение към интеграцията на Западните Балкани в ЕС.

3. Българите привиждат националния интерес в интеграцията на страните от региона.

4. Смята се, че България има легитимна роля като посредник в преговорите между Брюксел и Западните Балкани.

5. Два пъти повече български граждани смятат, че България е способна да помага, което говори и за това, че страната ни разполага с дипломатическия капацитет да се намеси в този труден въпрос.

6. Настроени сме положително за интеграцията на всяка една страна от Западните Балкани, като за Сърбия и Македония мнението е доста по-категорично в сравнение с останалите. По всичко личи, че мнението се формира не на базата на някакво усещане дали определена държава е готова, или не за членство, а по-скоро чрез този индикатор откриваме коя от тях чувстваме като най-близка.

Именно заради това не би трябвало да ни изненадва, че Македония и Сърбия излизат в челото на тази "класация".

Ако има новина в традиционното ни тестване на оценката за работата на основните институции в България, тя е, че този месец българският омбудсман получава повишаване на положителните оценки към институцията. Доверието в тази институцията достига 66%, като надминава президентската, която има 63%.

Какви са обаче факторите, които движат този лек, но постоянен ръст в последните две години? Българският омбудсман не присъства във всекидневната междупартийна битка и отсъства от скандалитена деня. Не заема и ярко партийни позиции, което кара и симпатизантите на ГЕРБ, и тези на БСП да не виждат в нея политически опонент.

Инициативите, които подема омбудсманът, пък са недвусмислено популярни, което се явява и основен рейтингов двигател за Манолова.

Лек ръст спрямо последното проучване за оценката на работата на институции на изследователски център "Тренд" бележат силовите структури полицията и прокуратурата отбелязват лек ръст с 5%. Обяснението за подобна динамика най-вероятно се дължи на ареста на кмета на столичния район "Младост".

70% от българите искат Македония в ЕС, 45% "пускат" и Албания

До 10 години Западните Балкани ще бъдат в съюза, според 43 на сто.

Българите подкрепят интеграцията в ЕС на страните от Западните Балкани и смятат, че страната ни има интерес те да станат част от европейското семейство.

60% от българите подкрепят приемането на страните от Западните Балкани в Европейския съюз. Само 16% са на обратното мнение. Близо една четвърт пък са тези, които не знаят или не могат да преценят.

По всичко личи, че българите осмислят като национален интерес европейската интеграция на Западните Балкани. Половината от интервюираните респонденти са на мнение, че България има интерес от приемането на Западните Балкани в ЕС, а само 18% са на обратното мнение. Сходни са и дяловете (52%) на убедените, че приемането на страните от региона ще се отрази положително на България.

Европейската перспектива на Западните Балкани за следващото десетилетие изглежда оптимистична през погледа на българите. 43% са на мнение, че страните от региона ще бъдат приети в ЕС в следващите десет години, а 18% са на обратното мнение. Логично на този въпрос делът на тези, които не знаят или не могат да преценят, се повишава до 39%.

58% от българите са на мнение, че България трябва да помага на страните от Западните Балкани за приемането им в Европейския съюз, а 45% смятат, че страната ни е способна да го прави.

Най-силна подкрепа се изразява за приемането на Македония (70%) и Сърбия (67/, като обяснението тук се корени най-вече в културната ни и религиозната ни близост с тези държави. Най-слаба е подкрепата да влязат в ЕС за Албания (45%) и Косово (42%), но въпреки това тя е по-висока в сравнение с мненията тези страни да не се приемат в европейското семейство. При оценките за работата на основните институции в България не се отчитат съществени промени. Продължава умереният ръст в подкрепата за омбудсмана, като положителната оценка за работата й достига този месец до 66%. Президентът се нарежда веднага след това с 63% положителна оценка за работата си.

За пореден месец не се отбелязва динамика в електоралните нагласи на българите. ГЕРБ продължава да държи дистанция от близо 4% пред основния си опонент БСП.

Трета политическа сила остава ДПС (6,4%) с минимална преднина пред "Обединени патриоти" (5,3%). Поради наскоро формираната коалиция "Демократична България" от партиите "Да, България", ДСБ и "Зелените" сме обединили отговорите за отделни формации в графиката на електоралния въпрос, което ги нарежда като пета политически сила.

Данните са от представително за населението на България на възраст над 18 г. проучване. От 2 до 10 май са интервюирани 1009 души.