Две на сто деца през 70-те години на миналия век са били диагностицирани с атопичен дерматит. Днес бройката обхваща 20% от детската популация. Съвременни терапии има, но са скъпи и непосилни за джоба на средния българин.

От началото на пролетта се очакваше НЗОК да започне изплащането на лечение за среден до тежък атопичен дерматит. Пролетта дойде. Обещанията се зазимиха. В момента с една от регистрираните в България молекули лечение може да започне всеки, отговарящ на критериите, а терапията ще се поема от фармацевтичната компания... за нейна сметка.

"В клиничната практика навлязоха нови лечебни методи - биологични терапии и малки молекули. Терапията, която се очаква в България намалява активността на ензим в тялото, наречен JAK и така спомага за намаляване на възпалението. Обикновено ефектът настъпва в рамките на няколко седмици и се наблюдава значително облекчаване на сърбежа и изчезване на екземните прояви по кожата. Атопичният дерматит се превръща в световен проблем - засяга средно 20% от децата и 5 до 8% от възрастните." Това обяви доц. д-р Жана Казанджиева, специалист дерматолог и венеролог от УМБАЛ "Александровска" на пациентстка среща с водещи експерти на тема "Новости в контрола и лечението на атопичния дерматит", проведена на 22 април в София.

"Нарасналата заболеваемост се обяснява с повсеместния стрес, със замърсения въздух и с лошото качество на храната и водата, с тютюнопушенето, използването на козметика с много алергени, голямата миграция и смяната на климатичните условия на живот", обясни специалистът. Тя обърна внимание, че атопичният дерматит е хронично рецидивиращо заболяване, което дори в леките си форми влошава силно качеството на живот на пациентите и освен дискомфорта и болката, към общото състояние се прибавя често депресия и тревожност.

Критерии за започване на системни терапии вече има. Те са изготвени от дерматолозите у нас. Това обяви председателя на Асоциацията на пациентите с автоимунни заболявания Анета Драганова, която направи паралел, че до този момент много от пациентите не са посещавали дерматолог между 1 до 3 години, тъй като не е имало ефективна терапия за състоянието им.

Любопитни факти извън кожната патология изложи неврологът д-р Нейко Нейков, специалист по медицина на съня в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Той изведе фрапантни данни за нарушения в съня при 50-70% от децата с атопичен дерматит и до 80% при възрастните. 90% от родителите на деца с дерматологичната патология, които полагат активни грижи, са лишени от качествен сън, което рефлектира върху психоемоционалния климат и средата в семейството, повишава тревожността и депресивните епизоди, най-вече при майките.

На митовете за храненето при атопичен дерматит обърна внимание доц. д-р Теодора Ханджиева-Дърленска д.м., специалист по хранене и диететика, фармакология и токсикология. Тя категорично отрече връзката между класическите алергени - яйца, мляко, соя, глутен, ядки, риба и фъстъци - с обостряне на дерматологичното състояние. "Трябва да има доказана хранителна алергия и само тогава пациента да елиминира храната-алерген за една до две години, след което отново да я въведе. Такава хранителна алергия може да се установи чрез провокационен тест с прием на алергизиращата храна и изследване на имуноглобулин Е (IgE) в кръвта." Тя нарече изследването на имуноглобулина IgG "псевдотест, който не доказва хранителна алергия".

Ексклузивното кърмене до четвъртия месец обаче има доказателствена тежест за превенция на атопичен дерматит при деца с генетична фамилна обремененост.