Йотова: Не можем да се справим с върнати ни обратно мигранти

Студенти: Ще си проличи след години дали европредседателството е било успешно

17:16 | 28 юни 2018 | Редактор : Калин Каменов 11 1665 Снимка: БТА

Вицепрезидентът Илияна Йотова организира на "Дондуков" 2 студентска лаборатория на тема "Шестте месеца начело на ЕС - още една гледна точка". На форума бяха обсъдени резултатите и перспективите след първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз.

Целта на дискусията бе да предложи алтернативни гледни точки за постигнатото, да посочи слабостите, да отговори на въпроса "Какво ни предстои след шестте месеца начело на ЕС?". Участници бяха студенти от УНСС, Софийския университет, НБУ и др. В дискусията участваха Светослав Терзиев - преподавател и журналист, Огняна Петрова - студент масови комуникации в НБУ, Антон Стоянов - студент политология в СУ, Калоян Велчев - студент политология СУ, както и Емил Марков - докторант по съвременна българска политика в СУ.

Огняна Петрова определи, че по време на председателството България е поставила две основни теми в дневния ред - Западни Балкани и бежанската криза. "С европредседателството България показа, че не е бедна и корумпирана страна, какъвто образ имаше преди това. Със сигурност това мнение за страната ни е променено. България показа, че е нещо много повече. България показа, че е стабилна страна, която се развива, и дава възможност за реализация на младите", сподели тя.

Снимка: БТА

Антон Стоянов също прие двете тези като основни, но добави, че е важно как те ще бъдат продължени. "България е поредно председателство, което се занимава с въпроса за бежанците. Тезите, които сега се разискват за разселване, предизвикват дебати. Квотният принцип на разпределение не се приема и въпросът стои отворен. Към момента няма как да определим дали председателството ни е било успешно. Ако политиките, които сега сме се заложили, търпят развитие, това ще е успех. Но това ще си проличи след години. Ако Сърбия започне преговори за членство, ако Македония получи покана - да, това ще е успех. И този успех ще е минал през България. И ние ще сме част от него, ще имаме принос. Но ако темата за разширяване не се развие, във всички страни от региона ще има разочарование. Проблемите корупция и бедност не се решават с влизането на една страна в ЕС. Това трябва да е ясно", сподели Стоянов.

Емил Марков изтъкна, че всяко председателство си има някаква специфика. "Австрия ясно показа, че темата бежанци и мигрантска криза ще е водеща при тях. След това на Румъния се пада тежката задача да решава "Брекзит". От нас зависи дали темата Западни Балкани ще затихне, или ще остане в дневния ред", сподели той.

Накрая вицепрезидентът Илияна Йотова обобщи дебата и сподели вижданията си за българското председателство на Съвета на Европа. "През 2015-а Сърбия наложи много сериозен граничен контрол и България се оказа затворена в темата за бежанците, обясни Йотова. - ЕС има споразумение с Турция за реадмисия. И Турция трябва да изпълнява това споразумение във всичко друго, но не и в една точка от това споразумение. Точката касае реадмисията на граждани от трети страни. Ако, например, един афганистанец мине през Сирия, влезе в Турция и така върви към Европа, то ако този човек трябва да бъде върнат, Турция няма да го приеме обратно. Тази позиция на Турция е ясна и те си я отстояват. Каква да е ролята на България... Само и единствено с обединена Европа. Нашата позиция за реадмисията ще бъде много по-силна, ако в Европа сме обединени. В рамките на ЕС и общата политика с Турция. Това е много важно. Трябва да се балансира много умело, за да се гарантират сигурността на границата. Когато един човек е оставил всичко зад себе си, стените няма да го спрат. Стените и оградите предпазват, защото насочват потока към контролно-пропускателните пунктове. Но тук е добре да се каже и провери доколко и те са свързани с каналите за трафик на бежанци. Няма как да се постави граничен полицай на всяка крачка".

Йотова коментира и Дъблинското споразумение, което се нуждае от корекция, но страните бягат от темата. "Трябваше да имаме по-твърда позиция и да искаме да се извърши корекция на споразумението, защото то засяга най-вече държавите, които са външни граници на ЕС. Трябва да се промени текстът, че бежанците се приютяват от страните, в които те са влезли за първи път. Второто нещо е да отпадне текстът, че регистрирани веднъж в България мигранти, но преминали в друга страна, да ни бъдат връщани обратно. Просто ние не можем да се справим с тези хора, ако това се наложи. Ние нямаме почти никакви традиции по отношение на приемственост на мигранти, а и най-важното е, че и самите бежанци нямат желание да остават в България.

По време на европредседателството ние имахме потенциал да намерим съюзници в тази тема, но това не се случи. Нищо в тази област не бе задвижено. Не намерихме съюзници, не намерихме професионалисти, които да повдигнат темата, не предизвикахме дебати. Може да изтъкнем калейдоскоп от причини, но ние нещо не направихме. Съмнявам се, че идеята за реформа на Дъблинското споразумение ще намери място в австрийското или румънското председателство. Още повече, че догодина има европейски избори. В една предизборна среда никой няма да иска да поставя сериозни и болезнени теми", каза Йотова.

"Другата основна тема са Западните Балкани. Това, което България успя да наложи, е добрият етикет на страната. Много добре си спомням през 2014-а как Жан Клод Юнкер просто вкара думите Западни Балкани в половин изречение. Тогава Европа нямаше никакъв интерес да гледа към страните в този регион. Имаше икономическа и бежанска криза, а темата Западни Балкани просто бе на заден план. Тогава Юнкер каза, че сред приоритетите не стои на дневен ред политическото разширяване на ЕС в Западните Балкани. Думите му бяха сериозен шамар за тези държави и прозвучаха демотивиращо за самите народи. Груба грешка на Юнкер и комисията и така бе няколко години. Сега България наложи темата за Западните Балкани и за съжаление тази декларация, която бе подписана в София, направи крачка назад, защото в нея думата разширение се замени с партньорство, думата държави се смени с партньори. Тя сложи повече отпечатък върху икономическите и инфраструктурни проекти, но не и върху разширяването. Силно се надявам сега, когато е срещата на Върха в Брюксел, Албания и Македония да получат дати за стартиране на преговори", добави тя.

"България допринесе много да се постави темата за името на Македония на дневен ред. Договорът за добросъседство, който бе подписан между България и Македония, бе стъпка към уреждане на много неща. За да влезе една страна в ЕС, тя трябва да има добри отношения със съседите си. Смятам, че България трябваше да бъде поканена на подписването на споразумението за името. Темата е на дневен ред от 27 години. България призна името на Македония даже в по-голям формат като Република Македония, а сега наименованието Северна Македония е някак стесняване на мащабите. След Солунския процес от 2002-а, който постави на дневен ред темата за Западните Балкани, днес, 16 години по-късно, темата бе върната за дебат от България. Това е успех. Какво ще стане с темата, това е трудно да се прогнозира. Трябва да направим всичко възможно, за да я държим на повърхността", сподели още вицепрезидентът.

Йотова коментира и темите за Шенген и Еврозоната. "Двата въпроса нямаше как да се решат по време на нашето председателство, защото самите страни в еврозоната нямат визия как ще се развива тя. Макрон и Меркел не са на едно мнение. Макрон иска общ европейски финансов министър, а това не се приема добре. Колкото до еврозоната, то трябва да си кажем, че ние не сме готови. Колкото до Шенген, то това е парекселанс проява на двоен стандарт. България отдавна е изпълнила критериите по охрана на ЕС, но среща отпор. Ако този процес се задълбочи, няма да се учудя, ако той постави под въпрос самото съществуване на ЕС. Защо да си говорим за равноправие между държавите, след като се проявява двоен стандарт. Относно Шенген България допусна темата за техническите критерии да се обвърже с политическата тема, а ние сме под мониторинг за корупция. Така фокусът се измести. Песимист съм, че нещо ще се случи по темата през следващите месеци", завърши Йотова.

ИЗБРАНО