Преди 32 г. 7 души загинаха в совалката ”Чалънджър” (видео)

На 28 януари 1986 г., 73 секунди след излитане, космическата совалка "Чалънджър" се взривява. Загиват и 7-те души на борда. Причината е дефект в конструкцията.

Getty Images/Guliver Photos

Преди 32 г. 7 души загинаха в совалката ”Чалънджър” (видео)

09:15 | 28 януари 2018 64 1888 Getty Images/Guliver Photos

Дир. бг припомня събитията около първата такава катастрофа, която се случва пред очите на милиони зрители. Хиляди хора се стичат на космодрума във Флорида, за да наблюдават излитането на совалката, стотици камери снимат и така по цял свят зрителите гледат в реално време.

Първият полет на "Чалънджър" - част от програмата на НАСА Space Shuttle, се състоя на 4 април 1983 г. Совалката извършва 9 успешни полета, но десетият се оказва фатален.

Излитането се забавя повече от седмица заради лошото време. В ясната сутрин на 28 януари метеорологичните сонди показват, че всичко е наред, има само един проблем - заради необичайно ниските температури - под нулата, стартовата площадка е заледена. Според предписанията е добре совалките да летят при плюс 11, но Централното управление за полети отлага старта само с няколко часа, за да може по-голямата част от леда да се разтопи.

Така "Чалънджър" излита. Започва да прави завой почти веднага, след като се откъсва от земята. След излизане на необходимата траектория скоростта е равна на 1600 км/ч. На 66-ата секунда совалката влиза в разредените горни слоеве на атмосферата.

Всичко изглежда нормално до 73-тата секунда, когато двигателите започват да работят на пълна тяга. В този момент зрителите по цял свят виждат експлозия. Но коментаторът на НАСА Стив Несбит все още продължава да чете данни за височината и местоположението на совалката. След няколко секунди той е прекъснат от свой колега, който възклицава:

"Какво беше това?"

Известно време Несбит не знае какво да каже. Никой от контролния център не заявава гласно, че корабът се е разпаднал. Затова казва:

"Контролерите на полета наблюдават много внимателно възникналата ситуация. Очевидно е, че има голяма неизправност".

Макар по всичко да изглежда, че няма как екипажът да жив, той не смее да го обяви без потвърждение. Постепенно обаче става сигурно, че е станала катастрофа - совалката се откъсва, пробива горивния резервоар и така се взривява. Отломки от космическия кораб падат в Атлантическия океан от 19 км височина със скорост над 320 км/ч и хората вътре нямат никакъв шанс. От совалката остава само ракетата носител, която унищожават дистанционно от съображения за безопасност.

Някои хора обаче все още не разбират какво се случва, дори започват да аплодират, мислейки си, че такова трябва да бъде отделянето на ускорителя.

Минават още 39 секунди преди Несбит да се осмели да каже:

"Разполагаме с доклад от служителя на полетната динамика, че совалката е експлодирала".

Преподавателка в екипажа

7-членният екипаж на "Чалънджър“ се състои от Френсис Скоби (командир), Майкъл Смит (пилот), Елисън Онизука, Джудит Резник, Роналд Макниър и Криста Маколиф (специалисти на мисията), Грегъри Джарвис (специалист по полезния товар).

Няколко месеца преди катастрофата - през август 1984 г., президентът на САЩ Роналд Рейгън обявява програмата на НАСА "Учител в космоса". Идеята е в рамките на полетите на космическите совалки понякога да летят обикновени граждани, но именно учители, за да може да разкажат на учениците си преживяното и да ги вдъхновят да се занимават с наука и технологии.
Така за полета на "Чалънджър" е избрана 38-годишната Криста Маколиф, която е преподавател по изкуства в университета Конкорд в Ню Хемпшир.

"Тогава си мислехме: това е НАСА, при тях не може нещо да не е наред", казва след смъртта й нейната майка, която била напълно спокойна, че пътуването със самолет или автомобил е много по-рисковано.

На 23 юли 2004 г. Криста е наградена посмъртно от Конгреса на САЩ с Космически медал на честта – най-високото гражданско отличие за изключителни заслуги в областта на аерокосмическите изследвания.

Още вечерта след трагедията обаче президентът Рейгън казва телевизионно изявление:

"Загинаха седем герои. Те платиха с живота си за пионерския дух на човечеството. Бъдещето принадлежи на смелите“.

Причината за трагедията

Пет месеца специална комисия разследва причините за катастрофата.
Неизправен се оказва първият твърдогоривен ускорител. Той се състои от четири съединени сегмента, а мястото на съединяването им е запечатано с два гумени пръстена. Процесът на запалване отнема една стотна от секундата и поради претоварването, което възниква, между стоманените сегменти се образува процеп. Гуменият пръстен моментално се разширява и предотвратява изтичането на гориво и газ от ускорителя.

Разследващите установяват, че заради ниските температури в деня на старта пръстените на най-ниското ниво не са се разширили както трябва, нагорещеният газ се е издигнал нагоре и това е станало причина за трагедията.

Когато совалката достига зоната на максимален скоростен напор, пламъкът унищожава връзката между ускорителя и външния горивен резервоар. Долната част на ускорителя се освобождава, носът й се врязва в горната част на резервоара, което води до силния взрив.

Освен това е установено, че са използвана гумени уплътнения, които губят еластичността си при ниски температури.

Катастрофата струва на САЩ 8 млрд. долара.

След нея НАСА предприема кардинални промени в мерките за сигурност. За две години и половина е наложено принудителното прекъсване на стартовете на совалки. Преразгледана е цялата програма, доработени са системите на корабите, извършени са многобройни проверки на работата на възлите и системите. Инженерите внасят 120 изменения в конструкцията на орбиталния кораб и 100 - в компютрите.

Въпреки това, години по-късно - на 1 февруари 2003 година, совалката “Колумбия” не успява да завърши 28-мата си мисия в космоса. Командирът Рик Хъсбанд, пилотът Уилям Маккул, борд инженерите Дейвид Браун, Калпана Чаула, Майкъл Андерсън, Лоръл Кларк и израелският астронавт Илан Рамон се прибират след изследване на микрогравитацията и наблюдения на Земята. 8 минути преди да кацнат на пистата в “Кейп Канавъръл” обаче, при навлизане в плътните слоеве на атмосферата, совалката се разпада. Отново загива целият седемчленен екипаж.

През 2011 г. НАСА слага край на Space Shuttle.