Скандални твърдения за България в учебниците по история в Македония
Тонът в учебниците трябва да се промени, защото е антибългарски, според проф. Иван Илчев
Българската държава е правила много грешки по отношение на Македония и това са резултатите, посочи проф. Иван Илчев в предаването "Тази сутрин" по bTV. Така той коментира скандалните твърдения за България в учебниците по история в Македония.
Ето и част от тях:
"Создаваньето на македонскиот народ бил долг процес коj почнал во VIII век пр.н.е."
"Како скитачко племе, Бугарите постоjано го менувале местото на живеенье. Се занимавале со одгледуванье коньи, со лов и ограбуванье."
" Св. Консшаншин - Кирил и неговиот брат св. Мешодиj, во 855 година ja создале словенска азбука наречена глаголица. Глаголицата се состоела од 38 букви. Токму во тоа време во североисточните области на Македониja почнале бугарските напади, па светитие брака морале да ja напуштат Македониja".
"Прабугарите им припагале на турската етническа група племиньа"
"Со Веpcajскиот договор била потврдена поделбата на Македониja мегу Србиja, Грциja,Бугариja и Албаниja. Со тоа била разбиена компакноста на Македониja, бил оневозможен демографскиот, економски, културен и национален развоj на македонскот народ. Македонскиот народ под властта на соседните држави бил подложен на денационализациja и асимилациja."
Според проф. Иван Илчев - член на Съвместна българо-македонска комисия по историческите и образователни въпроси, с тези твърдения се създават определени настроения в Македония и те са антибългарски. Според него тонът в учебниците трябва да се промени.
"В учебниците има страшно много липси, говори се за български репресии срещу македонците през Второто световна война, но няма дума за сръбските репресии в Македония срещу хората с българско самосъзнание. Няма дума за края на 40-те години, когато стотици граждани на Македония са избити заради това", припомни проф. Иван Илчев.
Това което искаме с колегите от Македония е да се публикуват извори - да се посочат източниците, отбеляза проф. Илчев. По думите му с македонските историци са постигнали съгласие да се публикуват източниците без да се превеждат на съвременен македонски език.