Националните стачни комитети на КНСБ и Конфедерация на труда "Подкрепа" ще обсъждат днес бъдещите съвместни действия във връзка с предложението на управляващата коалиция от 1 януари 2020 г. първият ден от болничните да не се плаща от работодателите и да остава за сметка на работещите.

Очаква се двата синдиката да заявят готовност за обща стачка в края на месеца, ако управляващите не оттеглят предложението си за болничните. От "Подкрепа" вече заявиха намерението си да напуснат тристранния съвет, както и готовност за национален протест.

"На война, като на война", беше категоричен президентът на синдиката Димитър Манолов, цитиран от БНР. Вчера лидерът на "Подкрепа" каза пред БНТ, че премиерът му се е обадил и са обсъдили проблема с болничните, но не даде подробности.

Манолов обаче призова членовете на синдиката да останат в готовност за стачка.

Президентът на КТ "Подкрепа" разкри една от схемите за източване на общественото осигуряване: малки фирми, в които се наемат предимно възрастни хора, които често ползват болнични. По данни на НОИ работещите в малки предприятия с до 9 души персонал са сред най-често ползващите болнични. В тези фирми един човек е ползвал средно 18 дни болничен. Докато в най-големите обезщетението за болест е било средно 12 дни, обясни Манолов. Най-много болнични са ползвали работещите в София, Пловдив и Варна.

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров събра лидерите на основните федерации заради растящото напрежение сред работещите, предаде БНР. Той обяви намерение да свика тристранния съвет и заяви готовност правата на работниците да бъдат защитени. "С преговори, с аргументи, на масата на разума или от улицата. Няма да допуснем да се случи", категоричен е Димитров.

Отнемането на права на работниците за сметка на това, че някой щял да се бори с нещо (със злоупотребите) ние не сме готови да обсъждаме с никой по никакъв начин.

Синдикатите настояват за среща с премиера, за да обсъдят предложението на коалицията.

Как се плаща в Европа

От КТ "Подкрепа" са направили анализ на начина на изплащане на болнични в различните европейски държави, предаде БТА. Не в 14, а в едва 5 държави в ЕС работниците не получават плащания от първия ден. Впоследствие, в две от тези пет държави, работодателят, не осигурителният фонд, поема отговорността за заболелия служител, се посочва в анализа. В него се отбелязва още, че сред единствените три държави, в които бизнесът няма никакво отношение към болничните, са "държави като офшорката Кипър".

От КТ "Подкрепа" анализират, че един от най-фрапиращите случаи, посочени от работодателите, беше Швеция, за която от бизнеса твърдят, че срокът, в който работникът остава без всякакви средства е 7 дни и стига до 90. Според КТ "Подкрепа" това е напълно невярно - работникът получава плащане от първия ден на разболяването си. Единствено, когато е самоосигуряващо се лице, може да не получава средства от осигурителния фонд, ако не плаща вноски в него, което е логично.

В Австрия работодателят плаща от първия ден и продължава да го прави цели 12 седмици. Там действа т.нар. "принцип на продължаващо възнаграждение", въпреки че човекът не е на работното си място, допълват от синдиката. В анализа се посочва още, че има и държави членки, в които задължението за плащане от първия ден от страна на работодателя не е вписано в закон, а е част от колективни трудови договори. Те обаче покриват всички или почти всички работници и служители в страната, тъй като там социалният диалог е добър и никой работодател не би си позволил да откаже започване на преговори за КТД, както в България, заявяват от КТ "Подкрепа". В анализа се отбелязва още, че там "никой работодател не би си позволил също да заяви, че работниците са мързеливи, а той им изработва заплатите".

Според синдикатите, aко се погледне колко дни от периода на временна нетрудоспособност се покрива от работодателите в държавите членки на ЕС, се установява, че българските работодатели са най-облагодетелствани.