Ние бяхме „осиротели”, защото бяхме хора, които са защитавани от предишната власт.

На 12 февруари 1991 г. ЦСБОП беше вкарана именно от министър Данов в Рамковия закон на МВР и на 1 юли 1991 г., когато той влезе в действие, ние вече станахме служба. Но и до сега на 12 февруари празнуваме нейното създаване”, разказва в интервю за Дир.бг о.р. полк. Любен Левичаров, който ни завежда зад кулисите на ключови събития по време прехода, в които е личен участник. От 2 000 г. той е член и на митичния кръг “Монтерей”, който години наред се спряга, че обединява “сивите кардинали”, които отзад дърпат конците на процесите в държавата.

- 10 ноември 1989 г. ви заварва в Държавна сигурност. Как ви се отразиха демократичните промени, господин Левичаров?


- Бях 1 година в запой. Пил съм от сутрин до сутрин! Дойде Лилов, влезе в министерството, викна ни всички от началник отделение нагоре – Първо, Второ, Трето, Пето… Каза ни, че ние сме виновни за “възродителния процес” и за всичките неща...

И една година никой не те пита жив ли си, умрял ли си. Дали си на работа, дали не си – получавахме си заплатите.

Направихме събрание на Държавна сигурност в Софийско градско. И решихме: всички, които имаме 20 години трудов стаж, да напуснем доброволно. Гласувахме го като на партийно събрание и го приехме. За да могат по-младите като мен да го докарат някак до пенсия...

Ако Луканов не беше се намесил, първият президент на България щеше да се казва Виктор Вълков. Но той се оттегли. Не съм говорил с него на тази тема - не знам защо. Но ние, приятелите му, го кълняхме после по телефона, защото тъкмо си мислехме как около него ще изкараме до пенсия в президентството! (смee се). 

- Въпреки всичко вие не се давате след кризата, която преживявате, ставате един от „бащите“ на НСБОП. Как беше създадена службата?

- В началото на 90-те години служех в Софийско градско управление на МВР. С ген. Георги Ламбов, главен секретар на МВР (1994-1997), тогава беше подполковник, и с Митко Дорбалийски, който ми беше началник на отдела, бяхме единомишленици, приятели. И тримата работехме по “гръцка линия”. Споделяхме си всичко.

След 1985 година, когато започнаха да излизат много материали в руската преса, не можехме да смогнем всичко да изчетем. Всеки хващаше по нещо и после го споделяше с другите.

Имахме достатъчно свободно време, защото след 1985 година не си давахме много зор в работата. Усещахме, че животът тръгва в друга посока, че идват промени и се готвехме за новото време. А след 10 ноември 1989 г. на нас ни забраниха и да членуваме в БКП. Направихме “клуб по интереси”, събирахме някакъв партиен членски внос. Впоследствие и това ни забраниха – събрахме се една вечер на маса, изядохме и изпихме парите – и толкова.

По принцип „висшият партиен клир“ не обичаше Държавна сигурност. Ние можехме да заобикаляме партийните величия и да носим информация директно на Тодор Живков... Това ставаше през Шести отдел към Шесто управление на ДС. Този отдел беше създаден за борба с инакомислещите след 1968 г. и за борба с корупцията по високите етажи на властта.

Та, след промените, Георги Ламбов, който по това време беше началник на Пето районно управление на МВР, един ден ни каза: “Ние можем да си говорим каквото си искаме, но сега ще изгонят един куп оперативни работници. Те са подготвени хора, но държавата вече няма да има нужда от тях, защото няма да има политическа полиция, както досега. Трябва да направим нова специална полицейска служба за борба с организираната престъпност, с наркотрафика, с тероризма, каквито има навсякъде по света. В нея могат да бъдат назначени същите тези ”ненужни“ офицери от ДС”. На политическата сцена вече имаше много партии – СДС, БСП, ДПС и още един куп други по-дребни. С моите колеги започнахме да работим по въпроса. Трябваше да бъде съгласувана идеята за създаването на новата специална служба с основните. Митко Дорбалийски говори с господата от СДС, аз - с БСП и ДПС. Готвеше се рамков закон за МВР и цялата битка беше в него да попадне и новата служба, която да се бори с наркотиците, тероризма, проституцията, незаконния хазарт.

- Политиците подкрепиха ли ви?

- Започнаха договорките и понеже по това време, както казах бях в запой, всяка вечер ходех да ям и да пия (смее се). Повечето от срещите станаха на “Панорама”-та на парк-хотел “Москва”, тъй като новите политици, които ми трябваха, идваха там. Само минаваш по масите, някой те представи, а и те всички ме познаваха по физиономия, и говориш по въпроса.

При разговора си с Доган му казах: “Ахмед, искаме да правим Централна служба за борба с организираната престъпност. При тези свободи, границите ще се отварят, ще дойде организирана престъпност, ще нахлуят престъпни организации – руснаци, немци, италианци, американци, а ние нямаме подготвена служба! Доган веднага прие идеята и ми каза: “Действайте!”

Отидох и в Партийния дом, разговарях и с няколко другари. Те бяха въздържани. В техния екип бяха възрастните наши началници, генерали, които така бяха възпитани и мислеха, че само Държавна сигурност може да се справи с всички проблеми, но не отчитаха, че държавата се беше променила. Те бяха много против да има такава служба! И понеже бяха безспорни авторитети, една тяхна дума определяше всичко. Ходил съм да разговарям с тях – никакъв контакт: “Заминавай, момчето ми!”…

Междувременно ние създадохме в Балканския отдел на Софийско градско, по втора линия, на контраразузнаването, едно Четвърто отделение “Организирана престъпност” и аз му станах първият началник. Трябваше да работим.

- Това всъщност е бил първообразът на ЦСБОП?

- Да, това отделение започна от 15 души и стигна някъде до 40. Имаше много сигнали за бомби по училищата. Не стигаха хората, а те звъняха самите ученици, даже хванахме едно момче, което звънеше от телефона в двора на 133-то, руското училище на “Шишман”. Ето такива, смешни неща!

Много ни помогна Христо Данов, който беше вътрешен министър в правителството на Димитър Попов. Няма служител на МВР от това време, който да не уважава бай Христо! Трябваше да мине малко време, Христо Данов да проумее, че трябва да ни защитава. Ние бяхме „осиротели”, защото сме хора, които са защитавани от предишната власт. Колкото е по-силна властта, толкова и ние сме по-силни.

ЦСБОП беше вкарана на 12 февруари 1991 година от министър Данов в Рамковия закон на МВР и на 1 юли 1991 г. - когато влезе той в действие, ние вече станахме служба. Затова на 12 февруари празнуваме създаването на службата...

На 3 март 1991 г. с указ на президента беше назначен и първият директор на ЦСБОП - полк. Стефан Стефанов. Определиха ни стаи в сградата на “Кръста”, в НСС, първият и вторият етаж бяха наши. Аз, примерно, служех в Софийско градско, но ходех и горе. Всеки си взимаше делата, агентите, и си ги носеше горе!

Започна подборът на хората, в който участвах и аз. Личният състав на новата служба бе наполовина от служители на ДС, наполовина от милицията. Всички те, заедно с нас началниците, задължително минахме на психопреглед. Оперативните работници - на еднодневен, началниците – на тридневен психопреглед.

Понеже познавах хората, които бях завел горе, и себе си познавам – резултатите бяха много точни! Иван Чобанов, който стана впоследствие шеф на НСС, беше един от изпитващите на началниците, той ми се падна на мен.

Това беше първата служба, която започна да контактува с чужденци. Бившият ни враг №1 - САЩ, прояви най-голям интерес. Представителят на ЦРУ често идваше при нас. Германия ни даваше пари, купувахме коли. Ние имахме най-новите автомобили в МВР.

Но нямахме подразделения в регионалните дирекции. Ако някой ти симпатизира, ще ти помогне, ако не – всичко се правеше лично, отиваш на място, на място се организираш… Колите ги разбивахме много бързо от многото пътувания.

Имаше обща съпротива срещу нас – от една страна, НСС не беше съгласна да ни има, а криминалната полиция също не беше щастлива да ни има.

- Участвали сте в създаването на служебното правителство на Ренета Инджова, което беше от 17 октомври 1994 до 26 януари 1995 г...


- Ивайло Трифонов, началник на канцеларията на президента д-р Желю Желев, ме помоли да помогна при формирането на новия ръководен екип на МВР. Носеше се слух, че той ще е служебният министър-председател. С него бяхме в много добри отношения и си имахме доверие. Президентът д-р Желев беше поставил високи изисквания към кадрите на МВР, работещи в системата, които да осигурят ред, спокойствие и сигурност при провеждане на предстоящите избори. Срещнах сериозни трудности при подбора на хората за ръководния екип на министерството, защото ставаше дума за 3 месеца и много от тях отказваха да бъдат повишени или да се върнат в МВР.

Много ми се искаше за секретар, отговарящ за полицията, да бъде назначен Милчо Бенгарски. Изключително способен ръководител, познаващ полицаите, и те него. По това време той беше адвокат в кантората на бившия министър на вътрешните работи Христо Данов. Преди да напусне министерството, беше директор на Националната полиция.

Първоначално ми отказа. Но на раздяла заяви, че ако го направим генерал, ще се върне в МВР. Казах на Ивайло Трифонов и д-р Желев реши въпроса - издаде указ за генералското звание на Бенгарски. На излизане от вилата в Бояна, президентът се сетил, че предния ден е направил Георги Ламбов главен секретар на МВР, но с чин полковник. Върнали се обратно, за да бъде издаден указ и за неговото генералско звание. За първи път висшите офицерски звания бяха дадени авансово.

Министър на вътрешните работи стана генерал - лейтенант Чавдар Червенков, бивш шеф на военното разузнаване, тогава посланик в Тунис. Накрая д-р Желев назначи за министър-председател Ренета Инджова, а Ивайло Трифонов стана силов зам.-министър председател.

- Вие сте „редили“ МВР, а не сте предвидили пост за вас макар и за кратко?

- Аз не исках да ставам голям шеф. Бях си запазил поста началник “Направление” в БОП-а, да отговарям за финансовите престъпления. Кола, секретарка, малко отговорности и да трупам години за пенсия (смях).

Но се оказа, че моето желание и воля не можа да пребори това, което ми е било писано.

Още на 5 май 1992 година бях освободен като началник отдел в ЦСБОП. Бяхме на гости у наша много близка приятелка. Изключителна жена - образована, безкрайно интелигентна, занимаваше се от много години с астрология. Бях пред един от най-тежките избори в живота си – да стана районен инспектор във II РПУ, или да напусна МВР. Тогава тя за първи път ми предложи да отвори хороскопа ми. И аз се съгласих, въпреки че съм от хората, които не вярват на „гадания“. Но тя просто ме „разсъблече“! Говореше за миналото ми, все едно е живяла до мен, описа болежките ми, “разказа” ми за претърпените операции...

Но когато ми каза: “През ноември 1994 година ще станеш генерал!”, аз се усмихнах и приключихме бързо бързо. Тя обаче се оказа права. Независимо от опитите ми да „изиграя“ съдбата, на 4 ноември 1994 година аз станах директор на ЦСБОП, и, да, длъжността беше генералска. От този момент нататък започнах да се отнасям с респект и внимание към астрологичните й прогнози.

- Как като шеф на ЦСБОП работихте с американските си колеги? Бързо ли се адаптирахте към новото време?

- След като установихме, че на професионално ниво сме абсолютно съвместими, дойде и следващият въпрос: „Кой защитава оперативната служба, ако терорист е извършил сериозен терористичен акт в Република България?“ Нямахме отговор! Тогава колегите от ЦРУ заявиха, че има възможност САЩ да поемат щетите от евентуален такъв акт. За 10 часа групата на ЦРУ в България получи документ, подписан от президента на САЩ, че американската държава поема евентуалните щети в България. Свършихме отлично съвместната работа!

Друг случай - ЦСБОП две години бе работила по обект чужденец, за който бяха постъпили данни, че проправя път за доставки на кокаин в България. Бяхме събрали много оперативни материали, но обектът напусна страната и ние не стигнахме до реализация. През 1994 г., когато вече бях директор на службата, дойде запитване от ЦРУ имаме ли данни за същия обект. Запознах американците и те предложиха да се консултират с министъра на правосъдието на САЩ (той е и главен прокурор), а в състава на Министерството на правосъдието се намира и ФБР. Консултацията имаше за цел да се изясни как да бъдат ползвани за нуждите на един съдебен процес в САЩ материалите, които нашите оперативни работници бяха събрали. Чужденецът бе задържан по същите обвинения в САЩ. Получих официално писмо от министъра на правосъдието с предложение да му изпратим всичките оперативни материали и двама оперативни работници, работили по делото и говорещи английски език. Те се явиха в съда в Америка и на базата на техните показания обектът беше осъден на 12 години затвор.

Пoлучих благодарствено писмо, което предадох на нашия министър. Предложих, при удобен случай, да обяви публично съдържанието на писмото. Престъпният свят щеше да разбере, че вече живеем в едно голямо село и всички нарушители на закона вече могат да бъдат преследвани и наказани не само в България, а и навсякъде по света.


О. р. полк. Любен Левичаров е бивш антимафиот №1 - директор на Централната служба за борба с организираната престъпност /ЦСБОП, впоследствие НСБОП, днес ГДБОП/. През 1994 – 1995 г., един от създателите й. Роден е на 5 май 1950 г. От 1975 г. Левичаров е кадрови офицер от ДС в Софийско градско управление на МВР. Един от основателите на Федерацията по карате в България, има четвърти дан. Част от митичния кръг “Монтерей” от около 2000 година.

(Следва продължение...)