Така на практика дружествата могат еднолично, без обявени критерии и без всякаква конкретизация, да изискват от потребителите документи, чието непредставяне да им послужи като аргумент за отказа да изпълнят своите задължения към потребителите.
Други две клаузи скъсяват срока, в който гражданите могат да предявят искове към дружествата за пълно или частично неизпълнение на договора. Те също са провъзгласени за нищожни. И двете клаузи ограничават правото на потребителя да се възползва от тригодишния срок за предявяване на претенции за неизпълнение на договорни задължения, даден от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), на 90 дни.
В единия случай 90-дневният срок започва да тече след изтичане на неспазения от страна на съответното дружество срок, посочен в Общите му условия. В другия – от получаването на уведомление от дружеството за прекъснато електроснабдяване или пренос.
Потребителите, които считат, че са ощетени от досега действалите неравноправни клаузи на двете дружества, могат въз основа на решението на ВКС да заведат иск в съда за претърпени вреди, без да е необходимо отново да доказват, че клаузите са нищожни.